Груповото финансиране – игра за напреднали

В бизнеса след „Имам идея!“ обикновено следва план и идва трудната част - как да убедиш FFF (family, friends, fools) - семейство, приятели, глупаци“, че в начинанието „има хляб“. С развитието на дигиталните технологии се появи нискобюджетна възможност за валидиране на предприемаческата идея – краудфъндингът. При нея потенциалните потребители са тези, които оказват директно с портфейла си подкрепа дори за несъществуващи или новостартиращи бизнеси.

Груповото финансиране (от англ. – краудфъндинг) не е от вчера. Първото споменаване на термина е от края на XX век, когато фенове на британска рок група финансират турнето й чрез уеб базирана кампания. Музикантите набират 60 хиляди долара.

Днес, според данни на The Crowdfunding Center, цитирани от платформата Statista, броят на платформите за краудфъндинг кампании расте, като интересът към тях не спада. През 2012 г. по света е имало 462 платформи, и за две години техният брой е скочил до 1250. През 2016 г. стойността на капиталите, които са привлечени чрез онлайн кампании по целия свят, е 738,9 млн.долара. Но краудфъндингът не е лесна игра – през 2018 г. само 34 продукта от милиони кампании в Kickstarter са привлекли инвестиции над 1 млн. долара. 57% от кампаниите в платформата са се провалили.

Краудфъндингът е маркетинг игра за напреднали, в която и компаниите, и потребителите се осланят както на нюха си за нещо ново и полезно, така и на своя усет за търговски хитрости в нови форми. Платформите са пазар като всеки друг - на него се предлагат сгъваема сламка за многократна употреба, редом до проект на реплика на сценичен костюм на Кейти Пери, и гривна, която автоматично мери калориите на поетата храна, нивото на хидратация и стрес. Първите две кампании успяват, а третата е отхвърлена като съмнителна заради собствеността на компанията и медицинските доказателства за точността на изследванията.

Краудфъндингът работи, дори и проектите да се провалят - ако има хора, които биха платили почти на сляпо за даден продукт, то той има бъдеще. Ако кампанията не привлече ресурси, това дава ценна информация на нейния създател - необходимо е или да се откаже, или да промени концепцията си за продукта.

Срещнах се с трима български предприемачи, които са научили своите краудфъндинт уроци и ги споделят.

Михаил Кленов (вляво) и Марин Ангелов - Снимка Марин Кафеджийски

Преди броени дни Мартин Ангелов от Kolelinia стартира трета поред кампания за Halfbike. Той казва, че през 2015 г. Kickstarter изглеждала като платформа, „където има много хора, отворени за нови идеи, и се надявахме кампанията да се случи органично“.

Невен Боянов, Тинузавър – Снимка сп. Икономика/Красимир Свраков

Невен Боянов от проекта за роботика „Тинузавър“ има опит с 6 кампании в международни платформи .„През зимата на 2016 г. пуснах първата си кампания в Indiegogo. Успях да събера малко повече от половината от това, което бях заложил като цел, но по-важното беше, че има търсене на продукта“, разказва той. „Може да се каже, че половината кампании бяха успешни, другите - не толкова. Важното е, че си изпълнихме ангажиментите“.

Елена Рапонджиева от "Студио "Змей" – Снимка Студио „Змей“

Елена Рапонджиева, изпълнителен продуцент на Студио „Змей“, разказва за първата кампания на проекта „Златната ябълка“ от 2015 г. в Kickstarter. „От една страна това е отличен механизъм за проверяване на публичния интерес, и от друга - по това време не бяхме в положение, в което да се класираме за държавно финансиране“. При тази кампания студиото събира 200% от търсените средства и реализира късометражния филм „Легенда за първия кукер”. При втората кампания за изработването за цял 24-минутен пилотен епизод, не събират всичките средства, но интересът към проекта расте.

И трите проекта се предлагат в платформите на етап прототип или готовност за производство. Според Невен краудфъндингът работи за валидация на идея или продукт, за започване на производство в малък мащаб. Мартин допълва, че основната идея е да бъдат подкрепени каузи или идеи, които иначе няма да бъдат възможни. „В контекста на анимационната (филмова или гейминг) индустрия краудфъндингът е стъпка към голямото финансиране. Кампанията дава изключително важната добавена стойност - служи като реклама на проекта и събира обратна връзка от аудиторията“, завършва Елена.

И тримата подготвят кампаниите си сами, без експертна помощ, но подготовката е сериозна. Според Невен едно от нещата, които се забелязват при повечето успешни кампании, е доброто видео и солидното подгряване на потенциалната аудитория. „Успешните кампании са тези, които предизвикат очакване и в същото време създават, и поддържат създалото се общество около продукта. Последното, може би, играе най-важна роля в една успешна кампания“, казва Мартин.

Елена изброява елементите, които правят подобен проект ползоотворен: ясно послание за продукта, силна кауза и точна цел, заразителен апел, добра комуникационна стратегия, доказана иновативност на продукт или добра визия за арт продукт, и не на последно място - добре разпределени нива на финансиране и придружаващи награди.

„Трябва да инвестираш предварително поне 20% то сумата, която се надяваш да събереш. Напълно погрешно ще е да натиснем бутона "Старт" и да чакаме парите да започнат сами да се събират. Най-голямото предизвикателство по-време на кампанията е да достигнеш до колкото може повече хора. Винаги се започва с лични контакти. После идват рекламата, промотирането, участието в събития и т.н. Това реално си е 24/7 работа“, допълва Невен.

След усилената работа по събирането на поддръжници, идват нови предизвикателства. На международните платформи се предлагат продукти и проекти, които не са локално ориентирани. Конкуренцията е голяма и успехът зависи от иновативността и полезността на предложението. „Kickstarter и Indiegogo  са успели да изградят и провокират много запалени ентусиасти, които редовно следят и подкрепят новоизлизащи кампании. Ако успееш да ентусиазираш хората с твоята идея, не би имало голямо значение от къде идва тя“, казва Мартин. Невен напомня за риска при предлагането в международна платформа на продукт „на много ниска цена и с много хубави картинки“. „Когато дойде време за производството и доставката, тогава се появяват непреодолими проблеми. Понякога хората зад проектите по-скоро надценяват възможностите си или не са си направили правилно сметките за производството на продукта си, а не целят вреда за потребителите“, коментира Невен.

Елена съветва потребителите и инвеститорите да четат внимателно описанието на проекта, да си представят детайлите от подготовката и ако нещо им звучи нереалистично - директно да се свържат със създателите на кампанията. Невен допълва, че платформите провеждат все по-задълбочени предварителни интервюта с предприемачите, с цел да минимизират възможностите за бъдещ провал. „Краудфъндингът не е онлайн магазин. Въпреки че напоследък виждам все повече компании, които го използват като инструмент за генериране на оборот, а това изкривява идеята“, допълва Мартин.

В края на разговора питам и тримата кога и как подкрепата по формулата FFF се превръща в истински краудфъндинг. Елена казва, че ако кампанията е придружена от добра медийна комуникация, би трябвало информацията за нея да надхвърли кръга FFF и съответно финансирането да дойде от по-широк кръг от хора.

„Краудфъндингът е просто инструмент, който всеки се опитва да го използва спрямо своите нужди и цели. Често резултатът е точно горната формула. Има и случаи, когато успява да постигне нещо добро“, добавя Мартин. Невен завършва с усмивка, че краудфъндингът е причината хобито му да се превърне в реален бизнес и го препоръчва на всеки, който има иновативна, но реална идея.