Хималаите се топят: С каква скорост и какъв риск крие това?

Ледниците в Хималаите „Хиндукуш“ може да загубят до 75% от обема си до края на века заради глобалното затопляне. Това може да причини както опасни наводнения, така и недостиг на питейна вода на 240-те милиона души, които живеят в планинския регион, сочи ново проучване, цитирано от Reuters.

Екип от международни учени установи, че загубата на лед в региона, където се намират известните върхове Еверест и К2, се ускорява. През 2010 г. ледниците са отделяли лед с цели 65% по-бързо, отколкото през предходното десетилетие, според оценката на базирания в Катманду Международен център за интегрирано планинско развитие (ICIMOD), междуправителствен научен орган за региона.

Губим ледниците и ще ги загубим напълно след 100 години“, каза Филип Уестър, учен по околната среда и сътрудник на ICIMOD.

Хималаите „Хиндукуш“ се простират на 3500 км през Афганистан, Бангладеш, Бутан, Китай, Индия, Мианмар, Непал и Пакистан.

При затопляне с 1.5 градуса по Целзий или 2C над прединдустриалните температури, ледниците в целия регион ще загубят 30% до 50% от обема си до 2100 г., се казва в доклада.

Но къде ледниците ще се стопят най-много зависи от местоположението. При затопляне от 3C – това, към което светът е приблизително на път да постигне,  при сегашните климатични политики – ледниците в Източните Хималаи, които включват Непал и Бутан, ще загубят до 75% от своя лед. При 4C затопляне това достига до 80%.

Учените се борят да преценят как изменението на климата засяга Хималаите на Хиндукуш. За разлика от европейските Алпи и Скалистите планини в Северна Америка, в региона липсват дълги исторически данни за полеви измервания, които разкриват дали ледниците растат или се свиват.

„Винаги е имало известна несигурност в Хималаите – наистина ли се топят?“, каза Уестър.

През 2019 г. Съединените щати разсекретиха шпионски сателитни снимки на ледниците в региона, датиращи от 1970 г., предоставяйки нова научна основа.

По-нататъшният напредък в сателитната технология през последните пет години, заедно с подсилените полеви усилия, подкрепиха разбирането на учените за настъпващите промени. Докладът се основава на данни от декември 2022 г.

„Въпреки че познаването на хималайските ледници все още не е толкова добро, колкото Алпите, то вече е сравнимо с други региони като Андите“, каза Тобиас Болх, глациолог от Техническия университет в Грац в Австрия.

Докладът установи, че водните потоци в 12-те речни басейна в региона, включително Ганг, Инд и Меконг, вероятно ще достигнат своя връх около средата на века, с последствия за повече от 1.6 милиарда души, които зависят от това снабдяване.

Въпреки че може да звучи така, сякаш ще имаме повече вода, защото ледниците се топят с повишена скорост. То това не е съвсем така, по-скоро често ще ставаме свидетели на наводнения, вместо на постоянни водни притоци“, каза Уестър.

Много високопланински общности използват ледникова вода и снеготопене за напояване на посевите. Но времето за падане на сняг е станало по-непостоянно и има по-малко, отколкото е било преди.

Топящите се ледници също представляват опасност за общностите надолу по течението. Отточни басейни в плитки езера, задържани от камъни и отломки. Рискът идва, когато едно езеро се препълни, пробивайки естествената си бариера и изпращайки порой от вода, който се втурва надолу по планинските долини.

Правителствата се опитват да се подготвят за тези промени. Китай работи за укрепване на водните запаси на страната. И Пакистан инсталира системи за ранно предупреждение за наводнения от ледникови езера.