Хляб и ценови зрелища

На 15 декември 2022 г. Народното събрание реши да удължи до 31 декември 2023 г. нулевата ставка на ДДС на хляба и брашното. Руската инвазия в Украйна беше сред основните фактори, довели до  поскъпване на тези продукти, което от своя страна стана повод за въвеждане на данъчната отстъпка, която беше с първоначален срок до 1 юли тази година.

Тук ще проследим дали нулевата ставка има ефект върху цената на хляба, който е сред важните продукти в потребителската кошница. Както се забелязва, след гласуването на промяната през юни 2022 г., ценовото равнище на хляба и зърнените храни според ХИПЦ спада значително от 170.11% на 162.8%, но не след дълго започва отново да расте, като през юли 2023 г. то достига 179.55% – ниво, значително по-високо от това преди въвеждането на реформата. Важно е да отбележим също, че инфлацията при хляба и зърнените храни расте по-бързо от общата, което поставя под съмнение ефективността на нулевия данък.

На този фон си струва да погледнем и основната динамика на селскостопанската продукция на основните зърнено-житни култури. Ясно се откроява увеличението в цените, породено от войната и повишената несигурност на доставките през 2022 година, но през 2023 г. цените на повечето зърнени храни спадат и достигат предвоенното си ниво през второто тримесечие на 2023 г.

Въпреки че цените на зърнените култури спадат и ставка на ДДС за хляба е нулева, цената на хляба продължава да расте. Цената на електроенергията също играе ключова роля при производството му, но не изглежда логично тя да бъде обяснение за високата крайна цена, предвид енергийните компенсации за бизнеса през тези месеци. Тази комбинация от фактори ни дават повод да поставим под въпрос ползите от нулевия процент ДДС.

Испания също предприе намаляване на ДДС за определени продукти, като за хляба бе въведена нулева ставка, подобно на България. Тя стартира през януари 2023 г., с продължителност 6 месеца и нейната цел бе да облекчи финансово домакинствата от покачващите се цени.  Проучване на Европейската комисия, което сравнява цени на хранителни продукти в Испания (тъмнорозова линия) и Германия (тъмносиня линия) преди и след въвеждането на съответната политика, подчертава, че ефект има веднага след въвеждането ѝ. Авторите също стигат до извода, че при хляба и млечните продукти промяната в потребителските цени е по-малка отколкото при други продукти. Те обясняват този феномен с наличието на различия при пазарната структура на различните храни.

Източник: Европейска комисия

Важното тук обаче е да отбележим, че ясно се вижда, че няма 100-процентово отражение на нулевата ставка върху потребителските цени (светлорозова линия), което подсказва, че диференцираните ставки не гарантират най-ефективното възможно облекчение за домакинствата. Напомняме, че диференцираните ставки третират различните сектори по различен начин, карат търговци и производители да увеличават печалбите си, вместо да променят потребителските цени и биха били повод за измами и манипулации. Те представляват данъчен разход за държавния бюджет, а вместо тях държавата би могла да въведе мерки с по-ефективни и благоприятни последствия за потребителя.

Автор: Никол Вълканова, стажант в ИПИ

Източник: Институт за пазарна икономика (ИПИ)