Хранилище за мечти: Мария превръща стара родопска сграда в център за занаяти и изкуство

Там сред боровете, върховете на Родопа и сред онзи въздух, който мирише на свобода се намира село Върбово. Сгушено между планината и гората пък се намира старото картофохранилище, което с масивната си каменна конструкция напомня за силния дух и борбеност, който притежават селските хора.

Решена да създаде място, което да дава уюта на дом, знанието на училище и енергията на природата, Мария Жекова дава втори шанс на старата родопска сграда, превръщайки я в център за учене на занаяти, изкуство и вкусна храна.

През целия си живот съм мечтала да имам място, на което да посрещам хора. На това място да има животни и много природа. Да има вкусна храна и щастливи хора. Дълго време не виждах как може да реализирам тази своя мечта, докато преди шест години не открих планината и някак това беше естественият ход на нещата“, разказва Мария Жекова пред Economic.bg.

Родом от София, Мария прекарва целия си живот в големия град. За кратко живее в Норвегия. Пътува много. Открива много красиви места по света. Но истински се влюбва в родопското село Върбово, където се мести да живее преди няколко години. Там нейната мечта да създаде общност, в която хората да се учат и да си помагат един на друг, става още по-голяма, но все още не вижда начин, по който да я осъществи. Значителен тласък по пътя към реализацията ѝ и дава победата в кулинарното предаване MasterChef 2021. След победата тя закупува старото картофохранилище във Върбово и го превръща в „Силивряк“.

Борбата за създаване на „Силивряк“ започна преди една година. Тогава отворих очи за тази сграда, въпреки че съм я виждала многократно. Закупих сградата от човек, на когото дадох обещание да реновирам покрива с типичните за Родопите тикли (бел.ред. – каменни керемиди). И за да му докажа, че желанието ми е много по-силно от прагматичните порядки, започнах работа по покрива още преди същинското закупуване на сграда“, разказва Мария.

Къщата

Мария се опитва да създаде не просто къща за гости, а дом, в който хората да се чувстват като у дома си. Да получат грижа, която далеч не приключва с просто предаването на един ключ и сервирането на закуска, както в повечето такива места за настаняване в България.

За в бъдеше планираме и организиране на събития. Искам да каним местни хора, които да разказват на гостите различни истории от региона, да ги учат на своите занаяти. Голяма мечта ми е да направя женски занаятчийски кооператив“, споделя Жекова.

Тя се надява чрез „Силивряк“ да успее да накара повече хора да се върнат към селото за постоянно, тъй като ще се опита да създаде екип, който да намери своето препитание там.

„Основната причина хората да не живеят в малките населени места е, че не намират смисъл и препитание. Една от причините, поради които реших това място да съществува е да дам възможност в него да има форма на препитание. Отворена съм към всякакви предложения как може да създадем голям екип, който тук да изкарва прехраната си“, казва още Мария.

До момента инвестицията, която Жекова е направила в къщата се равнява на около 100 000 лв., но казва, че културната стойност на този тип къщи е много по-голяма и е крайно време България да осъзнае колко ценни са те и да започне да се грижи за тях.

Селски туризъм

В България все още не сме узрели да си даваме сметка, че тези сгради са културно наследство. Ние би трябвало да сме много силно аграрно свързана държава, много силно ориентирана към селото държава. Тази наша територия не е редно да я оставим да се руши“, казва Мария.

Тя смята, че селският туризъм е единственото спасение за този отрасъл, тъй като имаме страхотни условия да го развиваме, но съседните на нас държави го развиват по-успешно. просто защото имат по-добра политика и отношение към гостите.

Ние имаме много къщи за гости, места, механи. За жалост според мен не се поддържа достатъчно високо ново на предлагания продукт, който хората имат нужда да получават, защото са видели как се прави в чужбина. В един момент ние губим по точки заради това, защото има хиляди причини, за да не се случва така“, обяснява Мария.

Втори шанс

Мария решава да кръсти своето хранилище за мечти на родопското цвете Силивряк. То издържа на неблагоприятни условия с голям героизъм и възкръсва, когато природата му даде втори шанс.

За мен това е препратка за живота на старото картофохранилище и въобще за живота на селото. Не са погубени и можем да вдъхнем нов живот при благоприятни условия, които се опитвам да създам“, казва Мария.

Тя разказва още, че в махалата, където се намира „Силивряк“ няма постоянни жители, тя и още няколко души живеят в съседна махала, също част от Върбово. Но в последно време се вижда положителна тенденция за вдъхването на нов живот на обезлюдената махала.

„На читалището до „Силивряк“ също се сменя покрива. Има всеобщ вървеж в правилна посока. Всички, които виждат какво се опитвам да направя го приемат с добро“, уточнява Жекова.

И така, по правилото „предай нататък“ Мария се опитва да даде втори шанс на живота в едно забравено родопско село, но и да съживи селския туризъм в България. И да покаже на хората от бранша как се прави. Тя доказателството, че повече желание и старание всичко е възможно.