Хронология: 7 години демократичен път на България към еврото

Пътят на България към еврозоната навлезе в своята финална права, като се очаква до няколко седмици страната да получи оценка в извънредните конвергентни доклади на ЕК и ЕЦБ. Очакването за положителен доклад идва на фона не само на политическите заявки и добрия тон от Еврогрупата, но и от новините от последните седмици:

• България получи положителна оценка на своя средносрочен фискално-структурен план за периода 2025 – 2028 г. Публикуваните официални данни за дефицита през 2024 г. също бяха в рамките на критериите – точно 3% от БВП през 2024 г. Тези две новини означават, че въпреки предизвикателствата пред фискалната политика в страната, България ще получи положителна оценка за стабилността и устойчивостта на публичните финанси;
• Официалните данни за инфлацията за последните месеци, в т.ч. за април 2025 г., показват, че България изпълнява и критерия за ценова стабилност. Средногодишната инфлация (ХИПЦ) в страната остава 2.7% през април 2025 г., тоест влиза в критерия – оценките показват, че горната граница на критерия ще е 2.8%. Това означава, че България ще изпълни критерия за ценова стабилност, без да е нужно да бъдат вадени страни от изчислението (нормална практика) и да се правят някакви субективни оценки;
• В допълнение към новините по-горе знаем, че България отговаря на останалите критерии, в т.ч. след приемането на новия закон за БНБ (февруари 2024 г.) нормативната рамка и законодателството в страната съответства на Догорите и Устава на ЕСЦБ.

Всичко тога означава, че най-вероятно в началото на юни страната ще получи положителна оценка и България ще приеме еврото на 1 януари 2026 г. (без промяна в курса лев/евро). На този фон, в известна степен очаквано, кампанията „анти-евро“ достигна нови висоти с „извънредното“ обръщение на президента Радев и отчаяния опит да се спре процеса на финалната права. Решението на президента да инициира референдум точно в този момент и да върне дебата в неговата изходна точка не е логично от икономическа и юридическа гледна точка и очевидно не почива на някаква загриженост към българските граждани. Публичният дебат се насочи към конституционните въпроси и към годините на присъединяване на България към Европейския съюз, но това, което се пропуска, са усилията на страната и всички събития след 2018 г.

Истината е, че България стартира реален процес по приемане на еврото преди 7 години и в този период бяха предприети множество стъпки. Като започнем от писмото с намерение за влизане в валутно-обменния механизъм (ERM 2) през 2018 г., последвалата законодателна програма и в крайна сметка влизане в т.нар. чакалня на еврото и банковия съюз през 2020 г., изготвеният Национален план за приемане на еврото през 2022 г., приетите изцяло нов Закон за БНБ и Закон за приемане на еврото през 2024 г., и в крайна сметка – изпратено искане за извънреден конвергентен доклад в края на февруари 2025 г. През тези години Народното събрание многократно гласува решения за ускоряване на процеса и техническата подготовка за приемане на еврото.

Спокойният поглед към тези 7 години, представени детайлно като график по-долу, показва един дълъг и напълно логичен път, в който намерението на страната е било многократно препотвърждавано от парламента и институциите. Нищо от този процес не е било тайно. В същия период в страната са проведени множество избори, в т.ч. седем пъти парламентарни избори, като водещите партии са правили ясна заявка в подкрепа на еврото. През целия този период президент е Румен Радев. Той е имал пълни 7 години да изрази своите опасения и/или да инициира референдум.

Можел е да го направи още като отговор на писмото с намерение, което стартира процеса през 2018 г., можел е да го направи след влизането в чакалнята през 2020 г. или докато се е коментирал Планът за приемане на еврото през 2022 г., можел е да го направи когато се прие новият Закон за БНБ през 2024 г. Дори в началото на тази година, когато в продължение на седмици се коментираше, че ще се изпраща искане за извънреден конвергентен доклад, Радев не повдигна тази тема. Сега, когато пътят е извървян и всички индикации са за положителен отговор, да се прави подобно предложение е меко казано популистко. Със същия успех темата можеше да бъде повдигната в новогодишното слово на 31 декември 2025 г.

По-долу публикуваме кратък обзор на събитията от последните 7 години. Те са важни не само в отговор на действията на президента Радев, но и в отговор на подмятанията за „бързане“ за еврото. Не, няма бързане. Това всъщност е безкрайно бавен процес (спрямо други държави), който има над 20 годишна (интелектуална и нормативна) история, в т.ч. поне 7 години на поредица от стъпки, които определяха дневния ред на различни правителства и състави на парламента.

Пътят на България към еврозоната (2018 – 2025 г.)

29 юни 2018 г.

Изпратено съвместно писмо от министъра на финансите и управителя на Българска народна банка с намерение за участие на Република България в Единния надзорен механизъм (ЕНМ) чрез установяване на тясно сътрудничество с Европейската централна банка (ЕЦБ) и за намеренията на страната за кандидатстване във Валутния механизъм II (ERM II).

12 юли 2018 г.

Намеренията на страната получават политическа подкрепа от Еврогрупата.

18 юли 2018 г.

България изпраща официално писмо и уведомява ЕЦБ за искането си за установяване на тясно сътрудничество между ЕЦБ и БНБ, като поема ангажименти за промяна в законодателството.

27 август 2018 г.

Министерски съвет приема решение за одобряване на план за действие, включващ мерки за изпълнение на намеренията на Република България за присъединяване към Валутния механизъм II (ERM II) и към Банковия съюз.

13 декември 2018 г.

Народното събрание приема ключови промени в Закона за Българска народна банка, в т.ч. се създава нова глава, която урежда тясното сътрудничество между БНБ и ЕЦБ (в сила от датата, от която започва тясното сътрудничество).

30 януари 2020 г.

Народното събрание приема решение за определяне на условията за договаряне на централен курс на лева към еврото при участието в Механизма на валутните курсове. По същество това е допълнителна защита на съществуващия курс на лева към еврото.

9 юли 2020 г.

Изпратено официално писмо от финансовия министър и гуверньора на БНБ до Еврогрупата за включване във Валутния механизъм II (ERM II), в т.ч. анекс с информация за изпълнените ангажименти в последните две години.

10 юли 2020 г.

Българският лев се присъединява към Валутния механизъм II (ERM II). Валутният курс е потвърден и България влиза в т. нар. чакалня на еврозоната.

ЕЦБ официално обявява, че установява тясно сътрудничество с БНБ. Считано от 1 октомври 2020 г. България се присъединява към Единния надзорен механизъм (системата на банков надзор в ЕС). Решението на ЕЦБ е официално публикувано на 24 юни 2020 г.

22 май 2022 г.

Министерският съвет приема Национален план за въвеждане на еврото в България.

27 октомври 2022 г.

Народното събрание приема решение за ускоряване на консултациите и преговорите с европейските институции, както и за ускоряване процеса на техническата подготовка за приемане на еврото.

1 февруари 2024 г.

Народното събрание приема изцяло нов Закон за Българска народна банка, който влиза в сила от датата, посочена в Решене на Съвета на Европейския съюз за приемането на еврото в България.

26 юли 2024 г.

Народното събрание приема решение за ускоряване и завършване на процеса по практическа подготовка за приемане на еврото в България.

7 август 2024 г.

Народното събрание приема Закон за въвеждане на еврото в България.

25 февруари 2025 г.

Изпратено официално писмо от министъра на финансите и управителя на БНБ с искане от ЕК и ЕЦБ за изготвяне на извънредни конвергентни доклади.

февруари – май 2025 г.

Изпълнението на критериите за стабилността на публичните финанси и инфлацията се следят под лупа. ЕЦБ изпраща мисия в България, която се среща с всички ключови институции. На експертно (очевидно и на политическо) ниво започва да става видимо, че България ще изпълни критериите.

9 май 2025 г.

„Извънреден“ брифинг на президента Радев...

Източник: Институт за пазарна икономика