Икономиката достигна границата от 60% в догонването на Европа

По първоначални данни за 2022 г. брутният вътрешен продукт на човек от населението по паритет на покупателна способност в България достига 59% от средните нива за Европейския съюз. Това е сравнението, което най-точно описва процеса на догонване на средноевропейските доходи и стандарт на живот, тъй като отчита и различията в цените между отделните държави. През последните три години, въпреки връхлитащите кризи от различен характер и продължителната политическата нестабилност, догонваме с по 2 пр. пункта на година. Когато официално се отчетат и данните от преброяването на населението – съответно се ревизира населението в страната надолу, показателят ще прескочи границата от 60%. Тази граница, при всички условности на данните в дълъг период, най-вероятно е и историческият максимум за страната.

Достигането на границата от 60% е следствие от две поредни десетилетия на устойчив ръст на родната икономика. Първото е от 2000 до 2010 г., когато БВП на човек по паритет на покупателна способност нараства от 29% до 45% спрямо средното за ЕС. Второто е до 2020 г., когато добавяме нови 10 пр. пункта и достигаме 55%. Това е период от 20 години, в който почти неизменно догонваме европейските икономики. Интересно е, че макар третото десетилетия да започна с поредица от кризи, както и продължителна политическа нестабилност, икономиката ни продължава да дърпа напред. Тук политиците ще се изкушат да датират растежа спрямо едно или друго управление, но истината е, че конкурентоспособността и трансформацията на родната икономика в тези две десетилетия държат юздите и успяват да прегазят политическите бъркотии.

Историческите данни позволяват да се правят сравнения с различни страни и региони в период от над 100 години. Ако се сравним с традиционно богатите страни от Западна Европа например, виждаме, че през по-голяма част от историята сме били на нива от около 35% от техния БВП на човек при отчитане разликите в цените. Най-високо ниво постигаме в началото на 1970-те години, когато доближаваме 50-те процента. Това отново е следствие от период на растеж, обвързан с процеса на индустриализация на страната. В края на 50-те и началото на 60-те години отварят някои от най-големите индустриални предприятия, в т.ч. медодобивният завод в Пирдоп, който впрочем взе приза за най-голяма компания в България през 2020 и 2021 г.

След средата на 70-те години идват няколко изгубени десетилетия, включително тежко външно задлъжняване в последните години на социализма и неизбежният макроикономически шок, причинен от огромните натрупани дисбаланси. Така стигаме до „дъно“ от около 25-26% в края на 90-те години. Към днешна дата картината е много различна, като БВП на човек по паритет на покупателна способност в България спрямо Западна Европа е над 50%, като за пръв път е над 50% спрямо БВП на човек на Германия. Тази тенденция е ясно видима и в сравнението с Франция. Исторически няколко пъти сме били около или малко над 50-те процента спрямо французите. На графиката по-долу ясно се вижда изчезването на растежа у нас след средата на 70-те и началото на изгубените десетилетия. През 1999 и 2000 г. сме едва на 25% от Франция, по подобие и на сравнението с другите западни държави. След това започват двете десетилетия на растеж, а според предварителните данни за 2022 г. приближаваме границата от 60% спрямо Франция.

Към всичко това трябва да направим две важни уточнения. Първото е, че оставаме на последно място в ЕС, като все още сме на около 8-9 пр. пункта разлика от Словакия и Гърция, които също са на дъното в класацията. Второто е, че дори и в един момент да догоним по БВП на човек в стандарти на покупателна способност да кажем Гърция, това не означава, че автоматично изравняваме стандарта на живот. Напротив, брутният продукт измерва текущото представяне на икономиката през дадена година, но не и натрупаното богатство. Ако дълги години си бил по-богат, то най-вероятно си имал възможността да инвестираш повече във физически и човешки капитал през годините и да постигнеш по-добро качество на живота. Или с други думи, не просто трябва да настигнеш някой по брутен продукт на човек от населението в дадена година, но трябва и да задържиш това ниво за да постигнеш устойчива промяна и догонване. Отчитайки тези две наблюдения, голямото предизвикателство пред страната е дали ще постигнем и трето десетилетие на растеж и догонване, без значителни макроикономически сътресения. Това вече би ни приближило до границата от 70%, при която клишетата „най-бедната“ и „изоставаща“ страна постепенно ще изгубят почва.

Източник: Институт за пазарна икономика