Икономистите на ДСК очакват положителен доклад за еврозоната

Лятото на 2025 г., когато се очаква да излезе конвергентният доклад за готовността на България да се присъедини към еврозоната, ще бъде повратна точка и за българското правителство, и за еврото в страната. Това посочват експертите на Банка ДСК в своя икономически обзор, публикуван в четвъртък.

По всичко личи, че крайната оценка за България ще бъде положителна относно това дали е готова да се присъедини към еврозоната в началото на следващата година“, посочват от институцията в своя доклад.

Economic.bg напомня, че миналата седмица стана ясно, че България устойчиво покрива инфлационния критерий, който в последните месеци беше последната „пречка“, стояща пред входа за еврозоната. Този вторник пък европейската статистическа служба Евростат потвърди, че противно на опасенията, България е отговорила и на изискването за 3% дефицит на начислена основа през 2024 г., след като брутният вътрешен продукт (БВП) изненада с по-висок ръст от очакваното.

От ДСК обаче са скептични относно изпълнимостта и на Бюджет 2025. „Прокарва се опасение за дерайлиране на държавния бюджет, който вече е приет и не се допуска да надвишава 3%от БВП“, казват от банката.

Допусканията, които са внедрени в бюджета, най-вероятно няма да се материализират и от двете страни на баланса: приходната част изглежда все по-трудно да бъде събрана в гласувания размер, а от друга страна – разходната част има възможност да бъде сериозно изрязана, основно по линия на капиталовите разходи (отново)“, смятат икономистите от отдел „Проучвания“ на ДСК.

От там напомнят, че правителството се опитва да спаси поне половината сума, заложена в ПВУ, „но за това трябва да бъдат предприети бързи законодателни промени“.

Отделно, от началото на 2025 г. България демонстрира „повишена активност“ на вътрешния пазар за набиране на дълг, като към средата на април той вече е в размер на 1.5 млрд. лв.

Външни рискове без посока

От ДСК отчитат, че българската икономика е демонстрирала силен растеж през миналата година, но към момента външните рискове се засилват „без ясна и прогнозируема посока“.

Промишлеността, като един от основните двигатели, освен липсата на персонал, започва да изпитва затруднения и от влошените международни търговски условия“, казват икономистите.

Според тях не се очаква по-високите вносни американски мита да окажат съществен негативен ефект върху родната икономика, а дори да има такъв – той „ще се усети от бизнес с лека забава“.

Както Economic.bg написа, това се дължи на факта, че българският стокообмен със САЩ представлява едва 2 – 3% от общия ни износ.

Негативните ефекти са свързани с нашите търговски партньори в лицето на Германия и Италия, които попадат в списъка на „пострадалите“ от митата“, изтъкват от ДСК.

Според оценките им засегнатите сектори в България ще бъдат автомобилната индустрия и машиностроенето.

Потреблението – устойчив двигател на растеж

В обзора става ясно, че забавянето на инфлацията и нарастването на доходите са подкрепили частното потребление, което е основен двигател на икономическия растеж.

Очакваме потреблението да продължи да подкрепя икономическия растеж в средносрочен план“, казват анализаторите.

В същото време вътрешните политически сътресения „не допускат разгръщане на дългосрочния потенциал на инвестиционната дейност в страната“.

Колкото до инфлацията, въпреки че нивата ѝ са относително ниски, се материализират някои негативни рискове.

Влошаващата се международна среда, заедно с местни негативни събития, водят до ръст на инфлацията и към края на март тя вече е 4%. В допълнение, поскъпването на електроенергията, водата, акцизите и хлебните изделия увеличиха инфлацията в началото на годината.

Забавен ръст на заплатите

Макар че пазарът на труда през 2024 г. бе белязан от ниска безработица, висока заетост и забележителен ръст на заплатите, предстои охлаждане.

Въпреки увеличенията в публичния сектор очакваме годишните ръстове на номиналните и реалните работни заплати да се охладят през следващите няколко години“, прогнозират анализаторите.

Те обясняват оценките си със забавянето на инфлацията спрямо предходните периоди, които предразположиха частния и публичния сектор да индексират възнагражденията.