Евростат потвърди: България няма проблем с дефицита по пътя си към еврото

Въпреки опасенията около държавните финанси, които назряха през последните месеци, България успешно е завършила 2024 г. с 3% дефицит на начислена основа. Това е един от маастрихтските критерии, които страната трябва да изпълнява, за да може да влезе в еврозоната на 1 януари 2026 г., която, към момента, е целевата дата за присъединяване.

Това потвърждават данните на европейската статистическа служба Евростат, публикувани във вторник. Според тях дефицитът на начислена основа за 2024 г. е бил точно 3% от БВП, след като през 2023 г. е бил 2%, а през 2022 г. – отново 3 на сто. Възможно обяснение за резултата е по-високият от очакваното икономически растеж през 2024 г., който надмина оценките както на Българска народна банка (БНБ), така и на Министерство на финансите (МФ). Разширяването на брутния вътрешен продукт (БВП) на България достигна почти 202.9 млрд. лв.

Миналата седмица управителят на Българската народна банка (БНБ) Димитър Радев даде първи положителни сигнали относно този показател, след като в последните месеци стана ясно, че служебното правителство на премиера Димитър Главчев е оставило неразплатени милиарди от миналата година. По време на бизнес закуска Радев изтъкна, че „Бюджет 2024 е изпълнен в рамките на предвидения дефицит“.

Това стана повод за коментара му, че България се намира в „много силна изходна позиция“ за присъединяване към еврозоната. Тогава Евростат съобщи, че България покрива устойчиво ценовия критерий, след като средногодишната инфлация у нас съвпадна с необходимия показател за втори пореден месец през март.

В началото на годината редица икономисти изразиха опасения, че е много вероятно Бюджет 2024 да не покрие изискването за дефицита, необходимо за еврозоната. Прости сметки тогава показаха, че при предварителни оценки за БВП на България за 2024 г. от 201.5 млрд. лв. и недостиг от 6.1 млрд. лв., отношението става 3.03%, а това представлява отклонение от дефицита.

В коментар за Economic.bg Любомир Дацов, финансист и член на Фискалния съвет, обясни, че „бюджетът е инерционна система“, която обира тенденцията от 2021 г. за растеж на база повече разходи. „Бюджетът покрива тези отклонения и проблеми, но когато тенденцията вземе превес, нещата стават видими“, каза тогава Дацов.

Данните на НСИ

По традиция, данните на НСИ за дефицита бяха публикувани малко преди тези на Евростат. Те също потвърдиха, че бюджетният дефицит за 2024 г. е бил в размер на -6.158 млрд. лв., или точно 3% от БВП.

Колкото до дълга на България, през миналата година той е достигнал 48.8 млрд. лв., което е 24.1% от БВП.