България устойчиво покрива инфлационния критерий за еврозоната
Март е вторият пореден месец, в който страната успява да отговори на изискването за ценова стабилност
© ECONOMIC.BG / БТА
~ 2 мин.
Симона Гоцова 
България устойчиво покрива инфлационния критерий за еврозоната. Вече втори месец страната ни отговаря на ценовия критерий, показват данните на европейската статистическа служба Евростат, публикувани в сряда. Те потвърждават прогнозите на редица икономисти, че страната ни ще успее да изпълни това изискване и на 1 януари 2026 г. ще стане част от втората най-голяма валута в света.
За пръв път критерият бе покрит през февруари, когато показателят за инфлация в България съвпадна изцяло с този в еврозоната. Разчитайки на тези оценки, правителството на премиера Росен Желязков още през февруари подаде искане за извънреден конвергентен доклад от Европейската комисия (ЕК) и Европейската централна банка (ЕЦБ).
Само ден по-рано управителят на Българска народна банка (БНБ) Димитър Радев изтъкна, че от началото на годината България консистентно изпълнява въпросния критерий, а вероятно и този за бюджетния дефицит.
Според данните към март 2025 г., измерени от Евростат, средногодишната инфлация в България е 2.7%. Средното ниво на трите страни членки с най-ниска инфлация е 1.23%. Според правилата за присъединяване показателят в България не може да надвишава с повече от 1.5 пр. пункта това ниво. В случая то също става 2.73%.
През миналия месец трите страни членки с най-ниска инфлация за пореден път са били Ирландия (1.2%), Финландия (1.2%) и Италия (1.3%).
Без Финландия
Обикновено, ако има леко разминаване от търсеното ниво, ЕК и ЕЦБ могат да изключат от сметките някои страни с твърде ниска инфлация, което е вследствие на „изключителни фактори“.
Ако сега се изключи Финландия, на нейно място ще се вземе следващата страна с най-ниска инфлация, която е Дания с резултат 1.5%. Така новото ниво за покриване става 1.33%, или 2.83%, ако се добавят допустимите 1.5 пр. пункта превишение.
