Има ли потенциал за пазарен ръст до края на годината?

Последните два месеца на 2022 г. са предизвикателство за инвеститорите с противоборството между сезонната сила на индексите и признаците за влошаване на фундамента в икономиката и корпоративните печалби. Към тази борба между биковете и мечките трябва да добавим резултатите от междинните избори в САЩ и риториката на централните банкери към все по-високи лихви. Октомври ще се запомни с повишение на индексите от ниските нива за годината. Или ако върнем лентата назад, щатският индекс S&P 500 слезе там, където беше на изборите за президент в края на 2020 г.

Една от причините за ръста са корпоративните печалби, които явно не се оказаха толкова слаби, колкото бяха страховете на инвеститорите. Но възстановяването през ноември не обхвана някои определени акции и в това може би е ключът към представянето на пазарите през следващите месеци. Става дума за големите технологични компании. Повечето от тях бяха на червено през октомври и продължиха надолу през ноември, включително и акцията на Apple.

Има ли парадокс в представянето на водещите акции?

Изоставането на големите компании има своето обяснение. Те вече усещат насрещния вятър от повишаването на лихвите и забавянето на икономиката в световен мащаб. Съкращенията на работна ръка през първите седмици на ноември вече надхвърлиха отчетеното през предишните два месеца. Тази тенденция ще се засилва, въпреки все още сериозната борба за талантливи кадри в много индустрии. Малките компании с бизнес само в САЩ първи усетиха задаващата се криза. Това е нормално и обяснява защо Russell 2000 водеше надолу пазара при всеки етап на низходящия тренд.

Сега навлизаме във втората фаза на пазарния спад, която се характеризира с намаление на печалбите на огромните мултинационални компании. Този процес води до отрезвяване на инвеститорите и чрез поевтиняване на акциите се постига свиване на коефициентите на оценка. Той ще продължи по-дълго време и ще представлява голямата част от спада на рисковите активи по света. Целта е доходността им /дивиденти, лихви, наеми/ да започне да се изравнява с новите лихвени нива от 4-6% в дългосрочен хоризонт. В рамките на няколко тримесечия ще видим как коефициентите за оценка ще слязат под средните си стойности за изминалите десетилетия. Едва тогава акциите ще станат привлекателни за дългосрочна покупка, но има риск това да приключи с панически разпродажби и с още по-ниски цени по подобие на дъното на пазарите от 2008 - 2009 г.

Не може да кажем, колко ще продължи този процес на преоценка на активите, нито колко ще паднат печалбите и коефициентите. Единият вариант е да се повтори 2001-03 г., когато за кратко време има голям спад на коефициентите след интернет балона. И ако погледнем историята на последните борсови кризи, средното P/E на индекса ще слезе към 15 в рамките на година-две преди да започне да се покачва. Вторият сценарий на развитие е по-продължителен спад на коефициента. Това е характерно за инфлационните периоди – 1916-18, 1945-46 и най-вече през 1974-81 години. Инвеститорите търсят по-висока възвръщаемост от дивиденти, която може да бъде постигната, само ако цените са ниски спрямо печалбите.

Промяната на Пауъл

Консенсусът в очакванията на пазарите е, че политиката на Федералния резерв ще се промени скоро. Не само, защото инфлацията ще намалява, а защото икономиката ще се забави и ще се прибегне отново до стимули – най-вече до намаляване на лихвите и не толкова под формата на нова експанзия на баланса. Но последното зависи от дефицита на държавата и от интереса на инвеститорите да купуват дълговите книжа. Дали това са сметки без „кръчмар“ е рано да се каже. Поведението на централните банкери ще зависи от степента на икономическия спад и от финансовата стабилност. Не на последно място и от политическия натиск. Джером Пауъл има амбицията да остане в историята като банкера, който ще сложи край на политиката на задлъжнялост. Ръстът на лихвите е изключително силен и не се прави, за да бъдат свалени още по-бързо. Но тази година видяхме един обрат, какво пречи през следващата да има още един?!

Американската икономика е на върха си, макар и вече да се наблюдава забавянето й. Безработицата е ниска. Има известен спад в броя на новите работни места, а големи компании обявиха значителни съкращения. Това е нормално в настоящия етап на икономическия цикъл и засега подсказва умерена рецесия. Но данните притесняват централните банкери в две посоки и да ни подскажат, какво ще се случи през първото тримесечие на 2023 г. Първата е корелацията на безработицата със строителната активност. Тя предсказва повишаване на дела на безработните към 7-8% през следващата година. И втората е все още силното нарастване на заплащането на труда. Пауъл даде ясен сигнал, че Федералния резерв ще пожертва безработицата и икономическия растеж, за да спре инфлацията. Спадът в заетостта е гарантирана, въпросът е с колко пункта и колко време ще продължи този процес. Сега фондовият пазар се крепи на очакванията за слаба рецесия и подкрепа за икономиката от централната банка. Ръстът на заплатите прави нещата много по-лоши като следствие от бъдещата политика на Федералния резерв и вероятно от ЕЦБ.

Какво се случва на пазарите?

Силният растеж за една сесия /7.35% за NASDAQ Composite и 5.54% за S&P 500 на 10-ти ноември/ е нещо характерно за мечия пазар. Същото може да се случи на дъното след продължителен спад и най-вече след капитулация на пазара – силен краткосрочен спад и паника, последвани от също толкова бързо възстановяване. Но още не сме на такъв етап. S&P 500 приключи ноември точно на тренд линията от предишните три върха. Както и преди, така и сега се наблюдава бързо връщане от нея. Пазарът е по-скоро позитивно настроен, което най-често завършва с изненадващи обрати. Много повече са акциите на годишен връх, отколкото тези на дъната си за периода. Оборотите на растящите акции също са големи, а съотношението пут към кол опции намалява, макар че още не е на много ниско равнище и от там да има сигнал, че инвеститорите са супер оптимисти за пазара. Това е причината да не изключвам възможността от нов краткосрочен растеж над линията на низходящия тренд.

Облигациите поскъпват и доходността им пада по време на възхода на рисковите активи. Това е точно обратното на нормалната връзка между тях. Доходността на 10-годишните американски книжа слезе на 3.50%, което е най-ниското от средата на септември досега. Пиковите й стойности бяха на 4.30%. Всеки период на осезаем спад за акциите се дължеше на скока на доходността. Сега все още няма такова покачване на дохода. Еврото също продължава ръста си, но е близо до краткосрочен връх. Те все още не подкрепят по-дълбока корекция на индексите. Но не трябва да забравяме как в края на 2018 г. индексът S&P 500 отчете силен спад от над 10% за декември и принуди централните банкери да променят политиката си.

 Източник: Елана Трейдинг