Поредна работна група ще решава за парите на пътните строители

Нова работна група ще решава колко пари точно трябва да се изплатят на строителните фирми по спорните договори за текущ ремонт за предходните 2 години, които се оказаха основни. Този път в групата освен представители на регионалното министерство, ще се включат и такива от финансовото, вътрешното и правосъдното министерства. Това съобщи регионалният министър Иван Шишков на изслушване в ресорната парламентарна комисия.

По думите му казусът се превръща в много тежък от юридическа гледна точка, тъй като с плащането наполовина на дейностите реално ремонтите са били легитимирани, независимо че някои от тях са основни. Шишков коментира, че строителните фирми вече са започнали да завеждат искове срещу Агенция „Пътна инфраструктура“ и в един момент може да се окаже, че „неплащайки, ще нанесем по-голяма щета на бюджета“.

Не е малка вероятността да бъдем осъдени, даже е много голяма.“

Припомняме, че преди седмица Конституционният съд се произнесе, че 47-ото НС изобщо не е трябвало да се занимава с парите на фирмите. Казусът е бил изцяло в правомощията на изпълнителната власт.

Подобни работни групи бяха правени от бившият регионален министър Виолета Комитова, както и от Гроздан Караджов в редовния кабинет „Петков“. И двете групи тогава излязоха със становища, че по договорите за ТРП, фирмите са извършвали основни ремонти и стойностите по договорите са надскочени в пъти. Нито една обаче не казва каква сума да се изплати на фирмите за извършените дейности.

Шишков днес напомни, че с промените в ЗУТ, които трябва да направят „търпими“ всички незаконни инфраструткруни обекти в страната, разплащането към фирмите може да бъде по-лесно, но и правно издържано.

Официално държавата е нарушител по ЗУТ, защото тя е възлагала.“

Ако ДНСК издаде актове за незаконно строителство, каквито по смисъла на ЗУТ, са сега стоежите, то те ще трябва да бъдат забранени за ползване.

Това са 50-60 пътя. Ниеи без това нямаме много пътища.“

Въпросът за проблемните ТРП договори дойде от Андрей Цеков („Продължаваме промяната“). По думите му произнасянето на ДНСК може да има още една последица –

един незаконен строеж, ако не се узакони, не носи полза на възложителя и следователно не подлежи на разплащане. Далеч съм от мисълта да Ви водя към тази посока на разрешаване на проблема“, коментира Цеков.

Ако спорът между държавата и фирмите не бъде разрешен обаче казусът наистина ще завърши в съд. По думите му, дори предложените изменения в ЗУТ няма да решат проблема. Единствено ще се санират нарушенията на административното право за напред, но няма да даде решение за разплащанията към фирмите.

Да не се крием зад търпимостта в подхода към уреждане на отношенията. Щом се установи, че са основни ремонти, то те биха се заплатили по реалната себестойност на извършеното.“

Той отхвърли твърдението, че след като има частично плащане, това означава, че дейностите са признати. Не приема аргумента и че държавата носи отговорност за възлагането на незаконнот строителство. ПО думите му тя се носи от възложителя и строителите.

„Не е лека задачата, тя ще тежи на всеки един кабинет, но това е отговорност на изпълнителната власт и се надявам да я понесете достойно.“

„Струма“ през Кресна

Борислав Гуцанов (БСП) искаше да знае какво се случва с последния участък от „Струма“ през Кресненското дефиле, тъй като ОВОС-ът изтича през май 2023 г. ПО думите му, ако не се подпишат догооврите за строителство, то в следващите 10 години реално няма да има такава магистрала. В резултат на това България ще загуби милиарди, тъй като транспортът на товари ще минава през Сърбия и Северна Македония.

През последните 2 години повече са служебните кабинети, отколкото редовните. Вашите действия може да се окажат ключови за продължението на Коридор номер 4“, коментира Гуцанов.

Шишков коментира, че МОСВ прави оценка на екологичните мерки. Когато приключат, ще се направи процедура по ПУП и ще се издаде разрешение за строеж.

По темата отношение взе и бившият премиер Кирил Петков, който коментира, че по времето на редовния кабинет е било постигнато споразумение с екологичната общност трасето през Кресна да се раздели на два етапа. При първият етап, по думите на Петков, трасето ще минава „горе-долу“, т.е. едното платно ще се качи по склона на Пирин, а другото най-вероятно ще минава по съществуващия Е79. При вторият етап на строителство, и двете платна ще се срещнат, но ще са качени изцяло по склона на планината.

Въпросът на Петков потвърждава новината, която бе съобщена през юли от неправителствената организация „Да спасим Кресненския пролом“. Тогава представители на организацията обявиха, че лично премиерът им е обещал, че 23.6- километровият участък от аутобана ще минава по изцяло ново трасе.

След това точно в последния ден на отиващия си кабинет „Петков“, бившият екоминистър Борислав Сандов издаде заповед, с която стопира изграждането на участъка с варианта, приет от ГЕРБ -  трафикът в посока Гърция да минава по съществуващия път Е79 през дефилето, а в посока София – по нов път източно от него. Впоследствие ВАС отмени заповедта.

Преди тези събития бившият регионален министър Гроздан Караджов предупреждаваше, че магистралата може да бутне правителството на Петков.

Днес Петков попита Шишков:

Остава ли опцията за изместено трасе отгоре?“

Министърът му отговори, че сегашният ОВОС е изработен така, че трасето е ясно. Екологичните мерки обаче, които се анализират от МОСВ, може да го променят. Шишков коментира, че на база анализа им, ще се вземе окончателно решение.

Самият ОВОС ни притиска до степен, че ако мерките не излязат във вариант горе и долу, ще имаме проблем да го реализираме. Не мога да кажа дали е възможно второто трасе да се качи горе в един момент.“

По думите на Петков този вариант много облекчава общественото напрежение. Освен от екологична гледна точка, магистралата няма да минава по дефилето и всички завои на реката.

Възобновяема енергия за ВиК операторите

За да се облекчи влошеното финансово състояние на ВиК дружествата, то те ще може да се снабдяват с ток от възобновяеми източници. По думите на министър Шишков в момента се прави анализ на терените на операторите, за да стана ясно кои от тях може да се използват за изграждането на подобни инсталации. Така на практика операторите може да станат и производители на ток, но и да го използват за собствени нужди.

Въпросът дойде от Манов Генов (БСП), който попита какво се случва с идеята „ВиК Холдингът“ да създаде дружество, което да закупува електроенергия и да я продава на операторите, които бяха засегнати от високите цени на тока през последната година.

Припомняме, че идеята за това бе представена през март от бившият регионален министър Гроздан Караджов, който дори заявяваше, че има регистрирано дружество - „ВиК Енерджи“. То трябваше да получи лиценз от КЕВР.

Шишков отгоори, че се работи и по това, но не даде повече информация докъде е стигнал процесът. Той коментира, че част от инвестицията за възобновяемата енергия може да дойде от „ВиК Холдингът“, но и от самите електроразпределителни дружества по райони.