Законът „Хемус“ ще узакони всички незаконни инфраструктурни обекти в страната

Законът „Хемус“ ще узакони всякакъв вид незаконно строителство, възлагано и изпълнено през предишните години. То обаче не включва само лотовете 4 и 5 от аутобана, но и спорните основни ремонти на пътища, извършвани по договори за текущ ремонт и поддръжка. Проблемните ремонти на язовири също ще попаднат под юрисдикциите на закона. 

Това обясни регионалният министър Иван Шишков, който отговаряше на въпроси над 2 часа по време на парламентарния контрол.

Към момента обаче не е ясно кои други обекти ще попаднат в обхвата на законопроекта.

Служебното правителство и МРРБ изготвиха и пусна за обществено обсъждане промени в Закона за устройство на територията, които трябва да направят „търпими“ инфраструктурни обекти, строени без строителни книжа и чрез порочните инхаус процедури.

Законът не касае само магистрала „Хемус“, а по принцип допуснатото незаконно строителство. Знаете за казуса с текущите и основни ремонти, като там част от възлаганията ще се превърнат в незаконен строеж, според разпоредбите на ЗУТ.“

Шишков коментира, че това строителство трябва да бъде регламентирано. По думите му, ако текстовете не бъдат приети, то изграждането на лот 4 и 5 от „Хемус“ не може да продължи. Министърът коментира, че след като бъде приет законопроектът, ще се направи анализ на цялото строителство, за да се установи дали отговаря на нормите. Едва тогава ще се издаде разрешение за строеж, с което да продължат дейностите.

Не ми е комфортно да предлагам такъв текст, но е нужен, за да продължим напред или трябва да съборим всичко построено.“

Настимир Ананиев („Продължаваме промяната“) коментира, че в законопроекта няма гаранции за извършеното строителство, като се дава „амнистия“ дори за кея на Ахмед Доган при „Росенец“. По думите му подобен текст не е приемлив за ПП.

Той попита какво се случва с доклада на ДНСК за текущите ремонти. Строителният контрол трябваше да провери на място дейностите, извършени по договорите за ТРП, тъй като се оказа, че фирмите вместо текущи, са извършвали основни ремонти. Така са завиши значително цените по първоначалните стойности на заданията. Наскоро Конституционният съд обяви, че 47-ото НС не е трябвало да взима решение за разплащане наполовина на извършените дейности. Ананиев искаше да знае дали сега служебното правителство и Шишков са готови да се разплатят за това строителство въпреки констатациите, че то е „незаконно“.

Министърът коментира, че през ноември ДНСК и АПИ са направили нов анализ и геодезично заснемане на обектите. По думите му е констатирано отклонение от 10 см в нивелета на пътища, които са „незначителни и няма промяна на техническите характеристики на пътя“. Въпреки това той призна, че на някои обекти дори технологичните проекти са били замислени като за извършване на основни ремонти, а не текущи. Други обаче имат само определени елементи, които ги правят такива.

За плащанията не мога да отговоря, защото е въпрос на юридически анализ. Платени са 50% по абсолютно всички договори, включително и по тези, за които сега се установява, че са основен ремонт.“

„Въпросът е дали ще ги разплатите. Няма да дойде юрист да направи плащане от Ваше име. Каква е позицията Ви? Нямаме гаранции за това строителство“, коментира Ананиев.

Министърът отново му отговори, че неслучайно промените в ЗУТ не касаят само „Хемус“ и заяви, че не е помислил за кея в „Росенец“. По думите му, ако не се узаконят обектите, то „ще имаме щета в държавата в един момент.“

Ще трябва да намерим начин, да стиснем зъби и да узаконим това строителство. Аз не виждам друг начин, иначе ще го съборим.“

Асен Василев предложи обектите да не се разплащат по договорени цени, а да се защити интересът на държавата, като се види какво е било вложено и да се плати само то. По думите му, ако ремонтите бъдат приети като основни, то може и да бъдат приети за качествено изпълнени.

Забавено строителство на „Хемус“

По думите на министъра строителните дейности на лот 1 от аутобана са изпълнени на 62%, тези на лот 2 – на 20%, а тези на 3 лот – на 46%. Строителните процедури за лотовете 4, 5 и 6 са обезпечени, като вече са минали отчуждавания и приемане на ПУП. Проблемно е строителството при лотовете 7 и 8, тъй като там трябва да се мисли за ново трасе. Сегашното минава през ловно стопанство и складове. За лот 9 предстои проектиране.

Шишков коментира, че строителството се е забавило заради неразплатени дейности от кабинета „Петков“. Той допълни, че строителството на аутобана до Плевен ще завърши едва през 2024-2025 г.

Ананиев пък отхвърли тези констатации, като заяви, че предишният кабинет е гласувал рекорден бюджет на МРРБ за 2022 г., и следователно причината за забавянето не е финансова.

Припомняме, че бившият министър Гроздан Караджов отказа да разплаща извършени дейности по магистралата, докато не бъде „разплетен възела“ с незаконното строителство по нея. Подобен законопроект готвиха и бившите управляващи, но след скандала между ПП и ИТН текстовете така и не видяха бял свят.

Основен ремонт на „Тракия“

След като стана ясно, че асфалтът на лот 2 и 3 от аутобана е твърде тънък и некачествен, днес Настимир Ананиев попита министъра защо не са направени проверки по други пътни участъци, за които може да се претендира гаранция. Той даде пример с отсечката от Чирпан до Стара Загора.

Шишков му отговори, че проверката е била замислена от Агенция „Пътна инфраструктура“ още в началото на годината, но едва няколко по-късно са взети пробите. Анализът е бил възложен, за да се установи дали трябва да бъде извършван основен ремонт на аутобана.

Смисълът на тази проверка беше за анализ на състоянието на пътя, да се направи задание и проект за основен ремонт на този участък.“

Предвид констатациите, явно в много скоро такъв ще бъде обявен. Това пък значително ще затрудни трафика по морето през лятото, когато най-вероятно ще започнат дейностите.

Ние не може да търсим гаранции сега. Установяваме, че има нещо нередно и че са откраднати държавни пари, но нищо не може да направим по въпроса,“ коментира Ананиев.

И още – индексацията на строителните дейности все още не е започнала по същество. Шишков коментира, че по оперативни програми договорите може да бъдат индексирани с 15%, тъй като такъв ресурс има по тях. Фирмите първо трябва да сключат договори с общините и едва тогава средствата да се изискат от управляващите органи на програмите.

Шишков коментира, че пари за индексация трябва да бъдат заложени от Министерство на финансите за 2023 г., тъй като ще бъдат актуализирани цените и на проекти, управлявани от МРРБ и АПИ.