Пътните фирми вече търсят от държавата 2 млрд. лв.

Пътните фирми претендират за сума от над 2 млрд. лв. за извършени дейности по текущ ремонт и поддържане на пътища в страната. Фирмите са недоволни и това поставя под риск новите обществени поръчки, които предстои Агенция „Пътна инфраструктура“ да обяви. Това заяви регионалният министър Гроздан Караджов по време на изслушване в ресорната комисия в парламента във вторник.

Най-голям риск, който стои пред МРРБ и мен е развързването на възела на миналогодишни ТРП-та (текущ ремонт и поддръжка). Независимо какви цифри са се въртяли в обществено пространство, мисля, че 2.145 млрд. лв. са натрупаните средства, които са извършени, твърдят се от фирмите и се претендират като задължения на държавата към тях“, обясни министърът.

Той допълни, че още около 1.2 млрд. лв. са средствата, предназначени за довършване на част от преходни обекти. Така в пътностроителния сектор се е генерирала "една голяма дупка", а ако проблемът не се реши, Караджов очаква, че фирмите може да блокират новите обществени поръчки с обжалвания.

Фирмите са изнервени и ще търсят начин да блокират държавата, вероятно с основание. Ако възелът не се разплете в близките 2-3 седмици, очаквам лавина от обжалвания на настоящите поръчки“, заяви Караджов.

Припомняме, че пътищарите търсят начин да получат парите си от миналата година, когато стана ясно, че дейностите им по договорите са надскочени в пъти, а бюджетът на АПИ е изразходен. Сумите, за които претендираха, че държавата им дължи, бяха различни – от 600 млн. лв. до 900 млн. лв.

Не е ясно как тази сума непрекъснато се увеличава в пъти и дали министерството ще я признае. Работна група преглежда всеки един договор и оценява реално свършената работа на фирмите.

Понеже такава огромна сума не е предвидена в бюджета на министерството, то ще получава парите чрез министерски постановления – стара практика на ГЕРБ, която бе определена като „порочна“ и заклеймена от новите управляващи. По същият начин ще се плащат и дейностите по „инхаус“ договорите за „Хемус“ и скоростния път Видин – Ботевград.

След изслушването пресцентърът на министерството разпространи информация от срещата. Там сумата от над 2 млрд. лв. се посочва, но вместо осигуряване на парите чрез министерски постановления, се казва, че се очаква да бъде "предложен механизъм за разплащане". Обявената сума от 1.2 млрд. лв. за преходни обекти, които министърът посочи по време на изслушването, не е посочена в прессъобщението на министерството. 

Екипът на Economic.bg изпрати запитване до министерството по темата и очаква да получи отговор. 

Надяваме се, че ако ние подходим етично, фирмите също ще го направят. Ако се премине към частично плащане на поне 50% от сумите, ще може да се разчита на по-етично отношение от страната на фирмите“, заяви Караджов.

Припомняме, че преди седмици пътищарите отново се оплакаха, че не си получават парите, а финансовият министър Асен Василев им отговори задочно, че ще им се плаща само за реално извършена дейност. 

Шах и мат

Пътищарите вече веднъж бойкотираха АПИ. По време на бившия регионален министър Виолета Комитова АПИ обяви спешни поръчки за ремонт и почистване на пътища в страната. Стойността на обявените 7 поръчки бе 100 млн. лв., а срокът на договорите – 5 месеца. Пътните фирми обаче поставиха в шах държавата.

Тогавашният председателят на Управителния съвет на АПИ инж. Ивайло Денчев прекрати всички търгове с мотива, че е имало една или нито една оферта. Така браншът координира действията си и в КЗК бяха пуснати над 20 жалби по поръчките.

България има най-добрата тол система в света

Тол системата на България е най-добрата в света. Софтуерното решение и построяването са водещи в Европа. Въпреки всичко, което се е изписало, тя е завидно технологично постижение, подчерта министърът.

По отношение на правоприлагането, Караджов заяви, че намира недостатъци, които екипът на министерството се опитва да реши по най-бърз начин. Министърът напомни, че тече ревизия, която трябва да даде отговор колко пари събира системата и къде отиват. Обект на проверка са и Националните доставчици на услуги (НДУ-та), които получават процент от таксите.

Караджов подчерта, че проблемът с налаганите глоби за неволни грешки на шофьорите на леки автомобили, не може да се реши без законодателна промяна. Предложение за такава промяна е подадено за предварително съгласуване в МС.

При превозвачите, които се оплакваха многократно от налаганите им компенсаторни такси, Караджов обясни, че няма да е нужен специален закон.

„НДУ-тата имат качествена информация, за да видят дали някой е нарушител или е грешка. Тогава превозвачът ще заплати само липсващите километри, без да се стига до глоба“, обясни Караджов.

Министърът напомни, че планира да разшири обхвата на тол системата като включи и второкласните пътища в страната. Според Караджов те са станали предпочитани, защото магистралите и първокласните пътища се избягват целенасочено.

„Ще има недоволство, но се надявам на внимателен и толерантен диалог с превозвачите“, заяви министърът.

Припомняме, че при последната проведена среща с превозвачите, те се обявиха против увеличение на тол такси и разширяване на обхвата.

Обещаният фонд с бюджет от 1 млрд. лв. за общините

След като пое поста, Караджов обеща, че ще бъде създаден фонд за „изоставащите“ общини. Първоначално бюджетът му не бе известен, но в последствие стана ясно, че ще е 1 млрд. лв. Реалното му стартиране обаче ще се отложи. Сумата ще бъде заложена при актуализацията на бюджета през юни-юли.

От  думите на Караджов, стана ясно, че фондът си има нова име - Фонд за общинско развитие и сближаване.

Няма видимо развитие. Намираме се буквално в средата на подготвителния път. Не мога да се ангажирам кога ще сме готови с документите. Първо ще съгласуваме всичко с Министерство на финансите и с Националното сдружение на общините“, коментира Караджов.

Така докато фондът заработи, около 300 млн. лв. от бюджета на министерството ще се ползва като буфер за за финансиране на общински проекти и за модернизация на ВиК мрежите в населени места с под 10 000 жители, които нямат достъп до еврофинансиране.

Всъщност това е сумата, предвидена за дофинансиране на строителството на големи пътни обекти като магистрала „Струма“ в Кресненското дефиле, АМ „Русе-Велико Търново“, връзката на Южната дъга на София към АМ „Струма“ и др., но тъй като нужда от плащания за тях ще има в края на годината, средствата могат да се насочат към общините, а след това да се възстановят с актуализацията на държавния бюджет през месец юни.

Около 80 млн. лв. от сумата бъде насочена за подобряване на водоснабдяването на малките населени места. Караджов заяви, че са водени разговори с Националното сдружение на общините, които ще подават проектите в МРРБ. Важно условие е за тях да има издадено разрешение за строеж или такова да бъде издадено до един месец от кандидатстването. Приоритетно ще се финансират дейности, които нямат възможност да получат европейско финансиране, носят висока добавена стойност и са подадени от малки общини в по-слабо развити региони.

ВиК секторът

ВиК Холдингът се подготвя за закупуване на електроенергия, която да продава на операторите, които бяха засегнати от високите цени на тока. Вече е регистрирано дружество – „ВиК Енерджи“. То трябва да получи лиценз от КЕВР  за търговия на електроенергия. Караджов обясни, че документите вече са подадени.

Πpипoмнямe, чe BиK Xoлдингът пoдпoмoгнa няколко оператори със заеми, зa дa ce cпpaви cъc cтpяcĸaщитe cмeтĸи зa тoĸ. Πoчти вcичĸи BиK дpyжecтвa изпитвaха oгpoмни зaтpyднeния зapaди cĸъпия тoĸ. Peгиoнaлният миниcтъp увери, че всички ВиК оператори са компенсирани на 100% за по-скъпия ток, който са плащали. 

И още - подготвя се Закон за ВиК сектора. Министерството ще го представи като концепция до края на март месец. Едва след това ще го внесе за обществено обсъждане.