Има място за още големи сделки на банковия пазар

Теодор Маринов e член на УС, изпълнителен директор „Финанси“ на ОББ. Влиза в управлението на Обединена българска банка от юни 2010 г., когато е избран за член на съвета на директорите, като от септември същата година заема позицията генерален директор Корпоративно банкиране на банката. След придобиването на ОББ от белгийската финансова група KBC Group през юни 2017 г., Теодор Маринов става член на Кънтри тийма на КВС Group за България, член на УС и изпълнителен директор Легаси на ОББ.

Има магистърски степени по „Бизнес администрация“ от London Business School и „Системи и управление“ от Технически университет, София. Теодор Маринов е носител на професионалната квалификация CFA (сертифициран финансов аналитик) от 2001 г. Завършил е INSEAD Inter-Alpha Banking program през 2002 г.

За банките в България 2024-та година като че ли мина под знака на ипотечното кредитиране. Прогнозирате ли забавяне тази година и какво ще се случи с лихвите по жилищните заеми?

Наистина ръстът от 25% на българския пазар на ипотечни кредити през 2024 г. е впечатляващ – както в европейски, така и в глобален контекст. За сравнение, страните с висок ръст в еврозоната имаха увеличение на ипотечните портфейли под 5%, с изключение на Хърватия и Словения, където ръстът доближи 10%. Близка до миналогодишната динамика на българския пазар имаше в периода 2005 – 2008 г., като тогава обаче стартовата база беше значително по-ниска.

Нашето очакване е за постепенно успокояване на ипотечния пазар, продиктувано от фундаментални фактори, свързани с търсенето и предлагането на жилищни имоти. От една страна наблюдаваме сравнително намаление на запасите от непродадени нови жилища и увеличаване на цените на новопостроените имоти – и двете тенденции водят до постепенно намаляване на броя на сделките и респективно на ипотечните кредити като функция на пазара на жилищните имоти.

От страна на търсенето, очакваме постепенно намаление на кръга от потенциалните купувачи, било то за първи имот за живеене, или с инвестиционна цел. В количествено изражение очакваме за 2025 г. все още двуцифрен ръст, но забележимо по-нисък от този през 2024 г. Относно лихвите по ипотечните кредити, както знаете, те са обвързани с лихвите по депозитите, привлечени от българската банкова система. Въпреки че наблюдаваме леко покачване на цената на привлечените средства, не очакваме през 2025 г. да настъпи увеличение на лихвите по ипотечните кредити, надхвърлящо 0.2 – 0.3%. 

В този ред на мисли, висока ли е конкуренцията сред банките и как тя влияе на пазара?

Намираме конкуренцията за висока – както от гледна точка на общия брой на търговските банки, така и на броя на банките със съществен пазарен дял (примерно над 5%) в отделните продуктови категории.

Има ли място за допълнителна консолидация на банковия пазар и ОББ интересува ли се от такава?

Според мен, все още има място за една или две по-големи сделки. Като цяло групата на KBC разглежда всички интересни сделки на нейните основни пазари, но, разбира се, всичко би зависило от контекста и момента на потенциалната възможност.

Какво място заема България като част от европейския банков пъзел и по-специално ОББ в портфолиото на международната KBC Group?

Групата на KBC е силно фокусирана върху нейните пет основни пазара, които са Белгия, Чехия, България, Унгария и Словакия. България е ключов елемент от бизнеса на KBC и заради силното присъствие на небанковите финансови пазари чрез ДЗИ, ОББ Интерлийз и ОББ Пенсионно осигуряване. Индикация за важността на страната ни за групата на KBC са надхвърлилите 1.5 млрд. евро инвестиции през последните 10 години, като на практика България бе обект на най-съществените придобивания през този период. През 2024 г. ние допринесохме за около 9% от нетната печалба на KBC Group, като очакваме за в бъдеще да станем свидетели на постепенно увеличение на този дял.

На прага на еврозоната сме. С международния опит на KBC Group виждате ли възможни рискове за България, които може да възникнат от присъединяването на страната?

За момента виждаме преди всичко потенциални ползи от присъединяването на България към еврозоната. На първо място, то ще доведе до намаление на транзакционните разходи за фирмите и домакинствата, както и до намалението на разходите за финансиране на държавния бюджет и голяма част от кредитополучателите. В същото време бизнесите ще имат възможност да използват значително по-широка палитра от средства, за да хеджират своите финансови рискове – било то валутни или лихвени. В крайна сметка, ще отпадне валутният риск между лева и еврото както от гледна точка на европейските инвеститори, така и на българските спестители – поради стабилността на валутния борд този риск не беше обект на значителен фокус през последните години, но това не означава, че той е изчезнал.

Относно рисковете – на практика основният публичен дебат е за потенциалните инфлационни ефекти от приемането на еврото. Имаме скорошен пример с Хърватия, където еврото беше въведено в момент, който съвпадна с най-сериозната инфлационна вълна в глобален мащаб за повече от 40 години. През 2023 г., когато би трябвало да се реализира инфлационният ефект от еврото, хърватската инфлация беше съпоставима с тази в България за същия период. И двете страни имат исторически по-високо ниво на инфлацията от това в еврозоната и се характеризират със склонност на бизнесите да свръхкомпенсират увеличението на тяхната себестойност, така че близките резултати показват, че по-високото ниво на инфлация във Хърватия не е непременно свързана с въвеждането на еврото.

Кога очаквате официалната валута в България да стане евро?

Това зависи в значителна степен от действията на правителството и парламента, като ние все още считаме 1-ви януари 2026 г. за постижима цел. 

Как международна банкова група като KBC гледа на България като инвестиционна дестинация на фона на политическа криза и спонтанни законодателни идеи, като тази за облагане на банките с допълнителен данък?

За съжаление политическата нестабилност и не винаги обмислените конюнктурни законови и данъчни промени не са уникални за България, а са част от новата глобална реалност. Разбира се, подобни развития и нагласи са притеснителни, като нашата роля ще бъде да продължим да водим смислен диалог на институционално ниво и да апелираме за разум и консистентност на предприеманите промени.

Исторически спонтанните популистки инициативи често са довеждали до нежелани последици, далеч надхвърлящи като мащаб и ефект достигнатите за обществото ползи и е добре това да бъде осъзнавано навреме.