Има нещо много сбъркано в бюджетирането в момента
Ако българската инфлация е привнесена отвън, тя би трябвало да е около тази в еврозоната, а не двойно по-висока
Любомир Каримански, председател на Комисията по бюджет и финанси и депутат от ИТН:

© ECONOMIC.BG / Златан Деков
В унисон с времето навън, силни гръмотевични бури се разразиха и на политическия небосклон след новината за излизането на „Има такъв народ“ от четворната коалиция. Ходът на Слави Трифонов предизвика остри реакции и критики, че вкарва държавата в още по-дълбока криза на фона на и без това нестабилната ситуация и водещата се на едва няколкостотин километра от нас война. На дневен ред е актуализацията на бюджета и опасността тя, заедно с антикризисните мерки, заложени в нея, да не бъде приета. По темата разговаряме с председателя на Комисията по бюджет и финанси и депутат от ИТН Любомир Каримански.
Г-н Каримански, каква е опасността – заради ескалацията на напрежението и евентуалното влизане в серия от протакания и процедурни хватки – към 1 юли да няма актуализиран бюджет, съответно и антикризисни мерки?
Силно се надявам, че актуализацията на бюджета, поне в частта със социалните мерки и там, където имаме най-много уязвими групи – стига да бъдат достатъчно ефективни тези мерки – да мине. Така или иначе държавният бюджет се гласува на отделни членове и алинеи.
Но може ли да бъде приета само част от актуализацията на бюджета – г-н Минчев (председателят на Народното събрание - бел. ред.) твърди, че не.
Не съм много убеден, че няма как. Като се направят достатъчно ясни и аргументирани предложения, може и да има как.
Кирил Петков изрази надежда, че депутати от вашата формация биха подкрепяли правителството и занапред. Има ли такава възможност, според Вас?
Не знам на какво се основава оптимизмът на премиера Петков. Как така една част, при условие че ние сме една монолитна група. Нямаме различия и не мисля, че ще имаме. И смятам, че достатъчно дълго време ние алармирахме и предупреждавахме за неща, които не са в коалиционното споразумение. Дори са в нарушение на обещания, които са давани от вицепремиера на второ четене на бюджета в Комисията по бюджет и финанси.
Например, видяхте ли поне една от политиките, които той обеща на това обсъждане, да е стартирана поне подготовката, оставяме реализацията? Нима видяхте анализ, подготвен във връзка с необходимостта да се премахнат клиничните пътеки и този анализ да е публичен? В икономиката говорихме за 100 дни да бъдат премахнати 100 пречки за бизнеса – премахнахме ли ги? Не, напротив, създадохме повече бюрокрация.
Имахме намерение и записахме в коалиционното споразумение да се приложи организация за споделени услуги с цел да се намали администрацията с 15% – дори не е започнат процесът. И ако гледате числата в бюджета, то тогава няма как да не ви направи впечатление, че администрацията получава средства – не е с минус, а е с плюс. В същото време издръжката също се увеличава.
Е, затова ли искахме да дойде промяната – за да може да има по-голяма администрация? Самият вицепремиер обеща администрацията да бъде намалена и до юни да излезе анализ. Затова казвам, че не бива да има двоен стандарт. Аз искам да работим с данни, да ги анализираме и да бъдем прагматични, придържащи се към тях. Нима имахме посочен един ефект за това как ще се отразят антикризисните мерки върху хората и този ефект да бъде обяснен на хората?
Ако бъде приета актуализацията в този ѝ вид – каква е прогнозата ви за бюджета и финансовото състояние на държавата към края на годината? Какви са подводните камъни?
Притеснен съм. Не за нещо друго, а за това, че така или иначе на работните срещи стана ясно, че повече приходи трудно могат да бъдат постигнати. И е много странно защо, при условие че номиналната икономика расте. И ако номиналната икономика расте, коефициентът на заетост расте, така както е показано от страна на министерството на финансите и министъра на финансите. То тогава как да си обясним, че не може да имаме повече събираемост на данъка върху физическите лица, например. Тоест хем расте заетостта, хем не събираме данъци. Не се връзват нещата...
Има нещо много сбъркано в бюджетирането в момента, включително на макрониво. Вие запознахте ли се с макрокартината при актуализацията за 2023 и 2024 г.? Липсва такава. Не за нещо друго искаме такава, а за да можем да пренесем всички онези политики и процеси, които сега ще бъдат развити, например в социалната политика и по-скоро в пенсионната система. Тъй като, ако до края на годината очакваме пенсиите да се повишат по начина, по който е предложено, то знаете ли, че разходът само за догодина ще бъде над 3.5 млрд. лв. Няма лошо, може и да е добре да е толкова, но нека знаем откъде ще дойде този приход, с който да бъде покрит – защото няма да е само от осигуровки.
Ако Ви върна към последните събития и въпросните 3.6 млрд. лв., които станаха повод за тях, бихте ли обяснили откъде се появиха тъкмо сега?
Когато ме питате за 3.6 млрд. лв., трябва да разгледаме цялата история зад тези пари. Още преди бюджета – през декември месец – започна тази тема. В предишната актуализация лично вицепремиерът опита на няколко пъти да прокара едно решение в 46-я парламент, което е свързано със стари задължения от 2020 и 2021 г. за пътища, където сме признали, че това е направен разход вече и е построено нещо. Той обеща при приемането на Бюджет 2022 (февруари месец) да бъдат покрити с него старите плащания за ‘20 и ‘21 г., след което с актуализацията те да бъдат възстановени и да имаме нови възлагания, за да не спираме пътя София-Видин в участъка Мездра-Враца, да не спираме магистралите, да имаме нови възлагания там. За да видим всичко това в цялост, ние трябва да обвържем старите ремонти и поддръжка на пътищата от ‘20, ‘21 и ‘22 г. И ако видите целия този период, как ви се струва сумата, която цитирате – то е за три години това нещо, не за една. Тя покрива стари задължения.
От ПП обаче казват, че този бюджет е базиран и е отговор на кризисната ситуация, в която се намираме.
Аз ще стъпя на това, което казвате. Вицепремиерът казва, че с курса, който имаме към еврото, ние вече сме в еврозоната. Ако ние сме в еврозоната, защо нашата инфлация е два пъти по-висока от тази в еврозоната? В момента нашата е 14%, там е 7 – 8%. Ако нашата е привнесена, тя би трябвало да е горе-долу колкото тази инфлация. Ако ние смятаме, че само на нас ни се отразява войната, извинявайте, но инфлацията започна много преди войната. Просто конфликтът я ускори.
Ние не се справяме с начина, по който трябва да реагираме с буфери при едни такива положения. Предупреждавал съм още при приемането на бюджета през февруари месец, че липсва буфер именно за такива кризисни ситуации. Страни като Франция още февруари се готвеха, че ще има някакъв конфликт и икономиките бяха доста консервативни. В същото време гледаха да консолидират разходите си, за разлика от нас. Извадете стенограмите и вижте какво казва вицепремиерът при приемането на бюджета – че „още от утре започваме“ работа по актуализацията. А последния ден, в който приехме Бюджет 2022, беше денят, в който започна войната. Така че би трябвало да го знаят.
Как с напускането на коалицията, а може би и с оставянето на държавата без правителство в този труден момент, ИТН помага за подобряването на състоянието ѝ? Не тласкате ли страната към още по-дълбока криза?
Не, не я тласкаме. Пак казвам, ние отговорно ще гласуваме социалната част на бюджета. По-добре е да бъдем честни спрямо хората.
Ще подадете ли оставка като председател на бюджетната комисия в парламента?
Предстои да преценя. Ще обмисля в следващите седмици. А ако на мен ми искат оставката, трябва да аргументират защо.