„Има си методика“: Желязков очаква ЕК и ЕЦБ да закръглят инфлацията в полза на България

Има си методика и тя ще бъде оценена. И понеже нашите експерти са работили по тази методика, ние считаме, че сме покрили критериите за конвергенция. Това каза министър-председателят Росен Желязков, отговаряйки на журналистически въпрос относно непокрития през януари с 0.07 пр. пункта инфлационен критерий за присъединяване към еврозоната.

Разликата с декемврийското изпълнение на показателя е само 0.03 пр. пункта, но тогава кабинетът „Желязков“ отказа да изпрати искане до ЕЦБ и ЕК за извънредни конвергентни доклади, въпреки че тогава много икономисти и финансисти настояваха да се направи. Тогава доводът на правителството беше именно непокриването на критерия с 0.1 пр. пунк.

Според аритметичните правила, закръгляне нагоре се прави, когато цифрата е 5 или по-голяма. В случая средногодишната инфлация в България през януари е 2.6%, а за да покрие формално критерия трябва да е най-много 2.53%.

Желязков сега коментира пред журналисти, че искането е отправено „на база на разбирането, че сме покрили критериите за конвергенция“.

Ако ЕК и ЕЦБ все пак решат да направят положителни доклади – дали на база на това закръгляне, което все още никъде не се вижда като формална възможност, или на база изключване на определени държави от ЕС, за да влезе България в граници, процесът до присъединяване е дълъг.

Желязков очаква конвергентните доклади да са готови в началото на юни. След това становищата на ЕЦБ и ЕК ще се разглеждат на заседание на Екофин (финансовите и икономически министри от ЕС), после в Еврогрупата (финансовите министри от еврозоната) и след това трябва да има гласуване и в Европейския парламент.

Така че има много стъпки, които трябва да покажат дали България е готова за въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г.“, коментира Желязков.

Той напомни на противниците на еврото, че от 25 години България е част от еврото заради Валутния борд и левът реално не е суверенна валута. От 2021 г. България е част от механизма ERM-2 („чакалнята“ на еврозоната).

Бюджетът разчита на сивата икономика

По отношение на бюджета и заложените в него огромни увеличения на приходите от ДДС (с близо 34%), Желязков каза, че правителството разчита на изсветляването на икономиката.

За да бъде постигнато това нарастване с 6 млрд. лв. за година, „това до голяма степен зависи от работата на приходните органи“.

Знаете, че по оценки сивият сектор в България е около 30%. Нашата цел, която сме заложили, е около 10% да я изсветлим и тогава ще покрием тези опасения“, каза Желязков.

Според индекса „Икономика на светло“, изготвян ежегодно от Асоциацията на индустриалния капитал в България (АИКБ), делът на сивата икономика в България в последните 6 години е твърдо между 32 и 33%. Историческите данни от композитния индекс на АИКБ показват, че откакто се измерва, сивата икономика никога не е намалявала с толкова голям процент за една година. Рекордът е през 2018 г. – 4.5%.