През последните няколко седмици, като част от общите усилия на няколко комисии и агенции за борба със спекулата и инфлацията, в медиите (впрочем, доста хаотично) започнаха да се изнасят данни за промени на цени на стоки с наглед шокиращи двуцифрени темпове. Това обаче няма общо нито с общата инфлация, нито с промените в покупателната способност на домакинствата. По тази причина разглеждаме в подробности структурата и разпределението на общия ценови индекс и потребителската кошница, на която той се основава.
Ценовите индекси служат за измерване на промяната в общото равнище на цените в националната икономика – абсолютните стойности на цените в даден момент нямат значение; от значение е движението им спрямо избран базов период, който може да бъде предишната година, предишният месец или съответният месец на предходната година. Средното изменение на цените се изчислява чрез потребителска кошница от стоки и услуги с различни тегла, отразяващи дела им в домакинските разходи. В България се използват два показателя: индексът на потребителските цени (ИПЦ), чиято кошница отразява реалното вътрешно потребление, и хармонизираният индекс на потребителските цени (ХИПЦ), който позволява сравнение с останалите страни от ЕС. Макар стойностите им обикновено да са близки, в определени случаи се наблюдават различия.
Ще се спрем по-подробно на ИПЦ, защото той отразява по-точно действителната структура на разходите на домакинствата. В момента се използва кошница, основана на потреблението през 2024 г., която включва над 850 вида стоки и услуги. В по-широки групи почти една трета от индекса (29,7 %) се формира от храните и безалкохолните напитки. Разходите за жилище и комунални услуги заемат 13,2%, а транспортът – 9,3 %. Следват здравеопазването и медикаментите с дял 8,3 % и развлеченията и културата със 7,8 %. Най-малко тежи образованието – едва 0,5 % от общия ИПЦ.
Ако разгледаме само хранителния компонент, най-големият дял (24,3 %) имат месото и месните продукти. Млякото, млечните изделия и яйцата заемат 19,1 %, а зърнените храни и хлябът, както и зеленчуците – по малко под 15 %. При жилищните разходи електроенергията и другите горива доминират с 67% от сумата, докато 11 % се отделят за водоснабдяване. В транспортната категория най-голяма тежест имат горивата и маслата, които съставляват 55 % от всички транспортни разходи.
Погледът към разпределението на стоките и услугите на по-ниско ниво (тук за прегледност ползваме 96 стоки и услуги, второто равнище на дезагрегация) дава най-ясна представа движението на цените на кои стоки може да повлие най-много на общата инфлация. Те съставляват най-голям дял от потреблението, и оттам – от кошницата. Почти 79% от целия индекс е съставен от 26-те групи стоки и услуги с над 1% дял в кошницата. Месото и месните продукти са почти 7%, лекарствата и електроенергията – по 6%, млякото, млечните продукти и яйцата и горивата – по 5%. Това от своя страна означава, че резките промени в пазарните условия и цените на тези групи стоки имат силен ефект върху общата инфлация и върху покупателната способност на бюджетите на домакинствата.
Важно е да подчертаем, че представените разпределения на тежестта на различните групи стоки и услуги в ценовия индекс описват потреблението на “средното” домакинство, и затова не съвпада непременно с конкретните разходи на всяко едно. По-заможните семейства например отделят по-малък дял от бюджета си за храна и по-голям – за свободно време, пътувания и образование. Огромно значение има и дали жилището е собствено, тъй като отпадат плащанията за наем или ипотека. Същото важи за притежаването на автомобил, което прави семейния бюджет чувствителен към цените на горивата, за разлика от използването на обществен транспорт, чиято цена се променя много по-рядко. Именно такива различия в модела на потребление пораждат усещането, че “личната” инфлация се разминава с измерената от статистиката национална мярка. Повече от ясно е обаче, че обсъждането на отделни цени, на отделни стоки, в отделни региони и при отделни търговци по никакъв начин не бива да се смесва и да се бърка с промени в общата инфлация и покупателната способност.
Адриан Николов 
