Искаме да станем най-голямата банка в света, без да държим и един долар

Срещаме се с Христо Борисов, съосновател на българския стартъп Payhawk.io, малко след като бе съобщено, че компанията е привлякла 1 млн. лв. инвестиция в първия рунд на финансиране. С него си говорим за това как заедно с неговия екип успяват да спечелят доверието на инвеститорите само 6 месеца, след като започват да развиват дейност, какво всъщност е тяхното предложение за бизнеса и какво ще е бъдещето във финтех света.

Г-н Борисов, разкажете какво е Payhawk.io?

– Payhawk.io е български финтех стартъп, който помага на малки и развиващи се компании в управлението на разходите. Работодателят предпочита да няма фирмени карти, защото са трудни за контрол. Така, когато служителите пътуват, те са принудени да дават нещо като безлихвен кредит на фирмата, тъй като трябва да ползват личните си сметки. Това затруднява правенето на бизнес. Не само че харчи собствени средства, но човек трябва и да събира бележки за разходите, после да се занимава с описи и отчети, а накрая счетоводителят отново да минава през всички. Възстановяването на средствата отнема до месец и половина.

Как вашият продукт решава тези проблеми?

– На няколко нива. Първо, предлагаме издаването на дебитни карти. Това става бързо и директно през платформата, без да е нужно да се ходи до банката. Те са виртуални и физически, с възможност за безконтактни плащания. Пластиките се изпращат до адрес. При вече издадена карта, работодателят може да променя лимитите ѝ във всеки един момент. Виждат се и всички направени разходи, без да се чака да минат през банкиране.

Има и мобилно приложение. Когато човек направи разход с карата си, приложението му напомня да направи снимка на фактурата или касовата бележка, за да не забрави, а да я прикачи своевременно към съответния разход.

След това идва моментът на осчетоводяване. Ако фирмата работи с външно счетоводство, трябва само да предаде целия обем вече събрани документи. По-интересното е, ако си има свое счетоводство. Тогава приложението дава възможност за директно извличане на данните от документите, което пести време на всички. Достатъчно е счетоводителят след това само да ги провери и при нужда да ги коригира. Хубавото е, че ако има грешка, алгоритъмът се учи да не я повтаря в бъдеще. 

Каква е разликата, ако все пак компанията реши да издаде фирмени карти през някоя банка?

– При нас това се случва директно през платформата. Банките не позволяват дори и по телефона, защото трябва да се подписват документи. Имат и други бариери, като например това, че понякога отказват да издават карти на чужденци, независимо че са служители на дадената фирма. Най-големият проблем обаче е определянето на лимитите. Нещата днес са много динамични, бюджетите се променят постоянно. При нормално банкиране е невъзможно често да се заявява нов лимит, а при нас може да го правите и на всеки 2 минути, ако искате. Основната идея е в това, че техният фокус е върху управлението на средства и ролята им свършва с извършването на плащане, докато нашата същинска работа започва след него. Решението да предложим и карти на своите клиенти беше по-скоро, за да затворим цикъла.

Как се роди идеята за Payhawk?

– Payhawk е резултат от няколко идеи. На предната си работа аз управлявах доста голям бюджет, но когато пътувах, трябваше да ползвам личната си карта. За да платя нещо от 200 лв. за конференция в България, това отнемаше вътрешен процес на одобрение от седмица-две. Този начин на правене на бизнес е много тромав. Междувременно много други компании споделяха същите проблеми.  Така постепенно се стигна до извода, че има нужда от нещо такова.

Фокусът ви са малките компании. Защо?

– Малките компании по-бързо вземат решения, по-иновативни и гъвкави са и са по-склонни да пробват ново решение. Докато старите искат да видят, че това ще се наложи, ще се развие и след това биха посегнали. Също така за бързо развиващите се компании паричният поток е много важен и те не могат да си позволят да правят разходи, които да се осчетоводяват след месец и повече. За стартъпите това е убийствено като време. В нашия случай ценното е именно това, че бюджет и разходи се виждат в реално време. Разбира се, говорим и с по-големи.

А какъв е техният профил?

– Клиентите ни са разнообразни. Първоначално се бяхме насочили към IT, консултантски и фирми дистрибуция, които често пътуват и биха имали нужда от нашия продукт. Оказа се обаче, че всяка една компания има такъв проблем и в момента работим с по-голям кръг играчи от различни сектори.

Какъв е пазарът за този ти продукти? Имате ли конкуренция?

– Има решения за единия или другия проблем. Има ги тъй наречените нео банки – нова генерация банкиране, при която всичко е онлайн без офиси, а с мобилно приложение и уебсайт предлагат всякакви финансови инструменти. Това е единият тип сегмент на пазара, който се развива доста бързо през последните 3-4 години и вече има утвърдени такива компании в Западна Европа. От друга страна, има фирми, които се занимават с извличане на данни и обработка на документи. Ние решихме, че е напълно реалистично да създадем продукт, който да предложи цялостно решение. Преки конкуренти в Европа, а вероятно и в света, нямаме.

Към кои пазари се целите и защо избрахте да започнете от България?

– Великобритания е първият пазар, към който сме се насочили. Това беше и една от основните причини да привлечем Пери Блачър, финтех съветник на Google и Старши съветник на Barclays UK, и Марк Рансфорд, инвеститор и съветник на бързоразвиващи се финтех компании, да се включат в инвестиционния рунд. Наскоро открихме представителство на Острова и предстои да наемаме хора, които да се занимават с продажби там.

Причината да сме в България и да започнем да говорим за продукта си от тук е, за да привличаме качествени хора и талант. Също така имаме възможността да сме близо до клиентите си и да събираме непосредствена обратна връзка, за да развиваме продукта.

Имате ли клиенти вече?

– Вече работим с 11 фирми, при това не само български. Целта ни да разширим обема им, но тази година фокусът ни е ще е върху подобряването на продукта, така че да имаме едни гърди пред конкуренцията и солидна основа, върху която да иновираме. Тази година искаме да направим тъй наречените успешни истории с клиенти от различни пазари, за да докажем, че решението ни е по-добро от конвенционалното банкиране.

Основавате компанията си през лятото на миналата година, а шест месеца по-късно обявявате инвестиция от 1 млн. лв. Като че ли доста бързо се развиват нещата?

– Да, това е и една от причините да успеем да привлечем такъв капитал (1 млн. лв.) толкова бързо. Ще дам пример с компания, разработваща подобен на нашия продукт – в частта с извличането на данни. Нейното решение е доста по-просто от нашето, но ѝ отне почти две години да спечели първия си клиент. Ние успяхме за 6 месеца, което е доказателство за опита и силния фокус към бизнеса. Това е най-големият ни успех – че за такъв кратък период стигнахме от идея през интеграция с платежна институция до продукт, който вече се ползва от клиенти.

За какво ще бъде използвана инвестицията?

– За няколко неща. Първо, целта ни е да удвоим екипа си и от 7 той да стане 14 души до края на годината. Другото е свързано с развиването на инфраструктурата и поддръжката на цялата финансова система.

Всъщност тази инвестицията голяма ли е за български стартъп?

– Голяма е за етапа, на който сме. Няма регистър, който да дава такава статистика, но говорейки с инвеститорите, според тях е една от най-бързите инвестиции за такъв кратък период от време. Отделно, много добре е разпределена от гледна точка на фонд и ангел инвеститори – имаме 8 ангела и един фонд, общо девет участника в този рунд.

Какво научихте за тези 6 месеца?

– Стъпвайки на този пазар, разбрахме, че не само инвестицията в продукта, но и в самата инфраструктура е много голяма. Във финтех света бариерата за навлизане на пазара е много по-висока. Тук има много по-тежко регулиран пазар, който е много силно сегментиран. Пазарът на дебитни и кредитни карти съществува от 60-те години на миналия век и това му е позволило да се фрагментира в голяма степен. Има адски много доставчици по цялата верига, така че всеки един може да допринася с нещо. Начинът по който работи е много сложен заради дългогодишното си развитие, промени и регулации. Разбирането му е трудно и разплитането къде е нашата роля в него и с кого и как да работим е много голяма част от това. Всичко това е свързано с капитал. Решенията на този пазар не са евтини.

Как си представяте бъдещето в този сектор? Възможно ли е в него да няма банки?

– Нашата визия е да станем най-голямата банка в света, без да държим и един долар, т.е искаме да предлагаме на компаниите най-гъвкавия възможен начин как да управлява парите си – по начина, по който има нужда и прави бизнес, без да мисли къде всъщност седят средствата. Банките обаче винаги ще ги има и тяхната роля е много важна и ясна. Идеята е, че те ще стават все по-отворени. Европейското законодателство дори ги задължава да отварят достъпа до транзакциите, за да може външни софтуерни доставчици да предлагат услуги на клиентите на банката. Всичко това променя фокуса – банките ще продължат да управляват средства и да дават сигурност на клиентите, но IT услугата, начинът, по който се управляват и начинът, по който хората работят с тези пари, които са в банката, трябва да е много по-отворен и иновативен.

Тъкмо тук идва нашата роля. Ние искаме да сме продуктът, който решава проблема на бизнеса, без значение в коя банка са парите му. Синергията с банките е много важна и нашият бизнес не би могъл да съществува без тях и без регулацията. В бъдеще банките ще търсят все повече иновативни решения, с които да работят, отколкото да се опитват да са в центъра на една затворена екосистема. Ще се позволи на много повече сателитни компании да гравитират и да добавят стойност на техните клиенти. Това ще се случи, разбира се, само на иновативните банки, защото все още има такива, които виждат себе си в центъра на света. Като цяло доста интересна и динамична е финансовата среда в Европа в момента.