IT индустрията може да расте много повече, но няма кой да програмира
Приходите на компаниите в БАСКОМ са надхвърлили 1 млрд. евро през 2016 г.
~ 3 мин.
Георги Желязков
IT индустрията в България продължава да расте с бързи темпове, показват данните от проучване, поръчано от Българска асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) и представено на специална пресконференция. Нарастват приходите на компаниите, печалбите, наетите в сектора, добавената стойност към икономиката, както и платените данъци от дружествата, членове на Асоциацията. Всичко това изглежда изключително оптимистично, с изключение на факта, че IT компаниите са почти достигнали максимума на своя потенциал за растеж заради липсата на квалифицирани кадри.
Данните от проучването показват, че през 2016 г. приходите на компаниите в сектора са нараснали с 14% и вече надхвърлят 1 млрд. евро. Платените данъци също са се увеличили с 14%, а добавената стойност вече достига 2.22% от брутния вътрешен продукт (БВП) – за пет години този процент се е удвоил. Според експертите от БАСКОМ до 2-3 години делът на софтуерната индустрия в БВП ще достигне 3%.
„В софтуерната индустрия са заети около 25 хил. професионалисти. Всеки от тях генерира 20 хил. лв. данъци в хазната годишно. Ние сме структуроопределящ сектор, защото софтуерната индустрия е базова за икономиката. Ние реално подпомагаме всички други индустрии, за да си повишават добавената стойност“, коментира Георги Захариев, член на управителния съвет на БАСКОМ. Той добави, че Софтуерната индустрия е отговорна за 10% от приходите от износ на услуги.
Захариев изтъкна липсата на кадри като основно предизвикателство за индустрията. „Други сектори имат ограничение от гледна точка на пазара или друг фактори. При нас пазарът позволява да растем доста по-бързо, да имаме повече приходи и да създаваме повече добавена стойност. Но това, което ни спира, е липсата на достатъчно квалифицирани кадри“, добави той.
От БАСКОМ дадоха данни и за заплатите в сектора. През 2016 г. чистото месечно възнаграждение, след плащане на данъци и осигуровки, е средно 2600 лв. „Високите възнаграждения са резултат от свободния пазар – търсене и предлагане, а не са надут „балон“. Причината да можем да си позволим да плащаме тези заплати, е че се произвежда достатъчно добавена стойност“, добави Георги Захариев.
Изчисленията на БАСКОМ са показали, че средното годишно брутно възнаграждение на един човек в сектора, преди данъци, такси и осигуровки, е 47 хил. лв. С тези пари един програмист може да поддържа много по-висок стандарт на живот, отколкото колегите им във Великобритания. „Направихме сравнение с Великобритания, където отиват повечето български кадри, и се оказа, че за да се поддържа същия стандарт на живот там, трябва да получават 47 хил. паунда. А програмистите в Лондон не получават толкова“, добави Захариев.
Гергана Паси, председател на сдружение „Дигитална Национална Коалиция“ (ДНК), определи няколко основни проблема пред дигитализирането на българската икномика. Според нея основен проблем е липсата на базови цифрови умения у 2/3 от българите. „Призовавам, в сътрудничество с бизнеса, да подготвим цялото общество за промяната, която ни предстои“, каза Паси.
Другият голям проблем според нея е липсата на квалифицирани кадри, които да помагат за развитието на софтуерния бизнес. „IT индустрията в България наитина расте три пъти по-бързо от икономиката, но има държави в Европа, в които изпреварващият растеж е седем пъти“, каза председателят на ДНК. „Зависи как ще успеем да захраним сектора с необходимите хора и той да върви напред“, добави тя.
Според нея голям проблем е, че малките и средни предприятия реално не присъстват в интернет.
Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) е създадена през 2001 г. Асоциацията е колективен представител на повече от 83 софтуерни фирми – пълноправни членове, и над 120 асоциирани членове, сред които висши учебни заведения, фондации, фондове за рисков капитал, стартиращи иновативни компании и др.
Данните от проучването показват, че през 2016 г. приходите на компаниите в сектора са нараснали с 14% и вече надхвърлят 1 млрд. евро. Платените данъци също са се увеличили с 14%, а добавената стойност вече достига 2.22% от брутния вътрешен продукт (БВП) – за пет години този процент се е удвоил. Според експертите от БАСКОМ до 2-3 години делът на софтуерната индустрия в БВП ще достигне 3%.
„В софтуерната индустрия са заети около 25 хил. професионалисти. Всеки от тях генерира 20 хил. лв. данъци в хазната годишно. Ние сме структуроопределящ сектор, защото софтуерната индустрия е базова за икономиката. Ние реално подпомагаме всички други индустрии, за да си повишават добавената стойност“, коментира Георги Захариев, член на управителния съвет на БАСКОМ. Той добави, че Софтуерната индустрия е отговорна за 10% от приходите от износ на услуги.
Захариев изтъкна липсата на кадри като основно предизвикателство за индустрията. „Други сектори имат ограничение от гледна точка на пазара или друг фактори. При нас пазарът позволява да растем доста по-бързо, да имаме повече приходи и да създаваме повече добавена стойност. Но това, което ни спира, е липсата на достатъчно квалифицирани кадри“, добави той.
От БАСКОМ дадоха данни и за заплатите в сектора. През 2016 г. чистото месечно възнаграждение, след плащане на данъци и осигуровки, е средно 2600 лв. „Високите възнаграждения са резултат от свободния пазар – търсене и предлагане, а не са надут „балон“. Причината да можем да си позволим да плащаме тези заплати, е че се произвежда достатъчно добавена стойност“, добави Георги Захариев.
Изчисленията на БАСКОМ са показали, че средното годишно брутно възнаграждение на един човек в сектора, преди данъци, такси и осигуровки, е 47 хил. лв. С тези пари един програмист може да поддържа много по-висок стандарт на живот, отколкото колегите им във Великобритания. „Направихме сравнение с Великобритания, където отиват повечето български кадри, и се оказа, че за да се поддържа същия стандарт на живот там, трябва да получават 47 хил. паунда. А програмистите в Лондон не получават толкова“, добави Захариев.
Гергана Паси, председател на сдружение „Дигитална Национална Коалиция“ (ДНК), определи няколко основни проблема пред дигитализирането на българската икномика. Според нея основен проблем е липсата на базови цифрови умения у 2/3 от българите. „Призовавам, в сътрудничество с бизнеса, да подготвим цялото общество за промяната, която ни предстои“, каза Паси.
Другият голям проблем според нея е липсата на квалифицирани кадри, които да помагат за развитието на софтуерния бизнес. „IT индустрията в България наитина расте три пъти по-бързо от икономиката, но има държави в Европа, в които изпреварващият растеж е седем пъти“, каза председателят на ДНК. „Зависи как ще успеем да захраним сектора с необходимите хора и той да върви напред“, добави тя.
Според нея голям проблем е, че малките и средни предприятия реално не присъстват в интернет.
Българската асоциация на софтуерните компании (БАСКОМ) е създадена през 2001 г. Асоциацията е колективен представител на повече от 83 софтуерни фирми – пълноправни членове, и над 120 асоциирани членове, сред които висши учебни заведения, фондации, фондове за рисков капитал, стартиращи иновативни компании и др.
Четете ни във Viber 
