ЕС преосмисля бюджетните си правила

Пактът за стабилност и растеж не можа да изпълни целите си, а вече дори започна да пречи на икономиките

ЕС преосмисля бюджетните си правила

Снимка: БТА

672 ~ 3 мин. четене
Economic.bg Автор: Economic.bg

Правилникът за националните бюджети, който често е бил ябълката на раздора в отношенията между държавите членки, ще бъде преразгледан от Европейският съюз. Той трябва да отговори на реалността след пандемията – по-високият публичен дълг и огромните разходи за преминаване към икономика с нулеви емисии.

Очаква се прегледът на фискалните правила да продължи до края на 2022 г., като правителствата, икономистите и учените ще обсъждат как да опростят т.нар. Пакт за стабилност и растеж, който според Reuters „стана толкова сложен, че малцина го разбират напълно“.

Това, което започна през 1997 г. като две разпоредби и резолюция от общо около 12 страници, оттогава се умножи няколко пъти и е придружен от ръководство за потребителя от 108 страници, актуализирано всяка година от Европейската комисия. Основната цел на Пакта е да се защити стойността на еврото чрез ограничаване на държавните заеми, тъй като 19-те държави от еврозоната имат единна парична политика, но нямат единна бюджетна политика.

А това е източникът на много търкания през годините. През 2002 г. тогавашният председател на Европейската комисия Романо Проди нарече Пакта „глупав“ – мнение, което той поддържа до днес.

Това ми създаде много проблеми по онова време, но по-късно повечето хора казаха, че съм прав, защото видяха, че в трудни времена Пактът не работи“, каза Проди пред Reuters „Не мисля, че сгреших“.

Опасностите от провеждането на национални фискални политики с единна валута излязоха на преден план през 2010 г., когато огромната задлъжнялост на Гърция, крита от статистическата служба на ЕС и Комисията, която прилага правилата, предизвикаха кризата с държавния дълг, която почти унищожи единната валута.

Последно пактът се промени през 2011 и 2013 г. по време на дълговата криза, за да увери пазарите, че инвестициите в евро са безопасни.

100 е новото 60

Промените, които трябва да бъдат обсъдени сега, също са реакция на криза – този път причинена от пандемията, която увеличи средния дълг в еврозоната до около 100% от националното производство. За сравнение, когато правилата бяха създадени в началото на 90-те години, дългът бе 60-70% от брутния вътрешен продукт.

Годишните намаления на дълга, изисквани от настоящите правила, просто не са реалистични за държави с дългове от 160% от БВП, като Италия, или повече от 200%, като Гърция.

„Целта за дълг от 60% имаше смисъл, когато се договаряше Договорът от Маастрихт, но сега няма смисъл“, каза Клаус Реглинг, ръководител на спасителния фонд на еврозоната и бивш ръководител на икономическия отдел на Комисията.

Капацитетът на правителствата за поемане на дългове днес е по-висок от това, което се предполагаше в Договора от Маастрихт, така че това са елементи, които човек трябва да разгледа.“

Но въпреки че много финансови министри смятат, че изискванията за намаляване на дълга са твърде строги в света след пандемията, все още няма съгласие дали те могат да бъдат решени чрез тълкуване на съществуващите закони или само чрез по-трудни промени в законовите текстове.

В името на климата

Другото голямо предизвикателство е да се гарантира, че правилата не връзват ръцете на правителствата в момент, когато 27-членният Блок трябва да мобилизира стотици милиарди евро, за да доведе до нула емисиите на въглероден диоксид до 2050 г.

Анализ на мозъчния тръст на Bruegel за финансовите министри на ЕС през септември показа, че допълнителните публични инвестиции за постигане на целите на ЕС в областта на климата ще трябва да бъдат 0.5-1% от БВП годишно само през това десетилетие. Bruegel предложи освобождаване на инвестициите за борба с изменението на климата от изчисленията на дефицита на ЕС.

Докато идеята има общата подкрепа на Испания, Франция и други, длъжностните лица също посочват трудностите при определянето на това какво е и кое не е „зелена“ инвестиция. Вицепрезидентът на Комисията Валдис Домбровскис заяви, че идеята за освобождаване от инвестиции определено ще бъде част от предстоящото обсъждане.

Но някои служители също смятат, че Пактът вече е достатъчно гъвкав и всяко по-нататъшно отпускане може да доведе до проблеми по пътя.

Призивът за облекчаване или реформи винаги е съществувал – и винаги е бил грешен. Би било грешка да се облекчат правилата сега“, заяви пред Reuters бившият германски финансов министър Тео Вайгел, наречен бащата на еврото заради ролята му в създаването правилата през 90-те години.

„Някои страни искаха да изключат от Пакта за стабилност инвестициите, други – разходите за пандемия, трети – други военни разходи. През годините винаги е имало нещо, което правителствата са искали да изключат. Но винаги е било правилно да се съпротивляваме“, посочва той.

Подкрепи Economic.bg