„За нормално функциониране на държавата“: Кабинетът бърза с тегленето на 3.8 млн. евро нов дълг
Без тази „ликвидна застраховка“ Фискалният резерв на България ще премине в отрицателна територия, предупредиха от МФ
© ECONOMIC.BG / БТА
България спешно ще търси дългово финансиране на международните пазари в следващите месеци, за да може да си покрие текущо нарастващия дефицит и разходите за проектите в Плана за възстановяване и устойчивост (ПВУ). По време на парламентарното заседание в четвъртък стана ясно, че има още една важна причина страната да тегли дълг в момент, когато все още действа удължителен закон за бюджета, който по принцип забранява да се задлъжнява за текущи нужди.
При разглеждане на второ четене на промените в нормативния акт, които предвиждат вдигане на лимита на дълга с 3.8 млрд. евро, от финансовото министерство уточниха, че ако не се увеличи таванът, държавният резерв на практика ще премине на отрицателна територия и пари за заплати, пенсии, майчинство и т.н. няма да има.
Тези 3.8 млрд. евро не са за безконтролно харчене, а са ликвидната застраховка за стабилността на България. Август, когато фискалният резерв (без Сребърния фонд), ще бъде отрицателна величина, кой ще се обърне към пенсионерите, лекарите, младите майки, за да им каже, че бюджетът не разполага с достатъчно ликвидност?“, попита реторично заместник-министърът на финансите Людмила Петкова.
Коментарът ѝ бе в отговор на множеството критики от опозицията – основно в лицето на „Продължаваме промяната“ и „Демократична България“ – защо трябва да се тегли точно такава сума, защо няма показани писмени разчети от МФ за приходи и разходи и за какво точно, по пера, ще се използват парите.
Начинът, по който този дълг се взема, е изключително нередовен. 3.8 млрд. евро са страшно много пари, за да бъдат приети на база литературно четене в комисия, с хвърчащи листа, без подпис на министър, без писмена следа за какво ще се използват, за кои проекти, защо е необходима точно такава сума средства“, коментира Асен Василев от „Продължаваме промяната“.
Той отново изрази недоволство, че МФ не е предоставило писмени разчети за приходите и разходи, дори след многократно искане от страна на депутатите. Вместо това, и в комисия, и в зала заместник-министърът Петкова изчете от листчета какви са направените сметки.
Мартин Димитров от „Демократична България“ също повдигна въпроса за липсващите разчети и подчерта, че „няма единна версия защо се взима този кредит“.
В защита председателят на парламентарната бюджетна комисия Константин Проданов изрично посочи, че сумата е до 3.8 млрд. евро, т.е. не е нужно да се тегли в пълен размер. В същото време обаче не може да се чака редовен бюджет, защото ще стане твърде късно.
Редовен бюджет ще бъде приет август, което означава, че най-рано средата на септември ще можем да прибегнем до международните финансови пазари за тегленето на дълг, а ликвидната ситуация преди това е много драстична и то не само за ПВУ“, посочи той.
По принцип август е приеман като „мъртъв“ месец за международните пазари, които в този момент са затихнали, а интересът не е висок. Ако пък страната излезе преди това на външните пазари, не е ясно при какви условия ще тегли заемите, защото няма редовен бюджет за 2026 г. – дори още параметрите му не се знаят – и съответно няма план, който да се покаже на инвеститорите.
Таванът не означава автоматично да бъде изтеглена цялата сума. Тук въпросът е как да се гарантира достатъчно ликвидност за нормално функциониране на държавата“, посочи Петкова.
По думите ѝ, до края на май дефицитът е 2.5 млрд. евро и ще продължи да расте въпреки предприетите „спешни мерки“ от приходните агенции за по-голяма събираемост. Само разходите за месеците юли – септември са по 1.2 млрд. евро месечно.
Когато дефицитът расте и резервът се използва за неговото финансиране, той (резервът) започва да намалява, което води до ограничаване на способността на държавата да покрива текущите си задължения и да реагира при извънредни ситуации“, предупреди Петкова.
Проданов също изведе важни данни – че ако се продължи текущата траектория на дефицита, той ще надхвърли 3 млрд. евро към края на август, дори към него да се добавят очакваните в края на м. юли пари по четвъртото плащане по ПВУ.