Кабинетът преработи плана за възстановяване: повече за бизнеса и по-малко за саниране
Министрите излязоха с нова версия за усвояването на 12 млрд. лв. от Европа
Снимка: Economic.bg/Архив
~ 3 мин.
Антония Симова Повече пари за иновации, трансформация на енергетиката, дигитализация на икономиката и свързаност на страната за сметка на парите, планирани да отидат за саниране. Това предвижда втората междинна версия на националния план за възстановяване на правителството, публикуван късно в понеделник. Според правителството втората версия отговаря на критиките на бизнеса към първия вариант, публикуванa e след девет срещи с представители на Европейската комисия и отговаря на „получените в хода на обществени консултации и дискусии със службите на ЕК коментари и предложения“.
В отговор на пандемията евролидерите се договориха към дългосрочния бюджет на ЕС за периода 2021-2027 г. да се добави и възстановителен антикризисен фонд на обща стойност 750 млрд. евро, който ще се финансира с общоевропейски заем. По въпросната антикризисна схема България може да получи 12.2 млрд. евро. От тази сума грантовете са в размер на 6.2 млрд. евро (около 12 млрд. лв.). С цел ефективно използване на средствата за реформи всяка държава членка има срок до 30 април 2021 г. да изготви и изпрати на Европейската комисия национален план.
Основните промени са намаляването на парите за саниране от 3 на 2.165 млрд. лв., включването на проекта за разширяване на третия лъч на метрото за 360 млн. лв., както и обособяването на специална програма за малките и средните предприятия за 900 млн. лв. целева подкрепа на българските малки и средни предприятия в основните проблемни области, „които забавят трансформацията към цифрова, нисковъглеродна и ресурсно ефективна икономика“.
В разпределението на парите между 4-те основни компонента на плана има някои промени спрямо октомврийската версия. Делът на средствата по „Иновативна България“ се увеличават от 20% на 25.8%, докато делът по „Зелена България“ спада от 37% на 34.8%. Частта от „Справедлива България“ спада от 21% на 16.9%. Средствата по „Свързана България“ пък се вдигат от 22% на 22.5%.
Включена е и нова програма за изграждане на основни цифрови умения за възрастни, предвиждаща мащабна ваучерна програма за обучения за придобиване и валидиране на базови цифрови умения и компетенции от работната сила в съответствие с новите потребности на пазара на труда и навлизането на цифровите технологии в социалноикономическите процеси. Компонентът е с предвиден ресурс от 192 млн. лв.
В обхвата на новия план е включен и нов проект в сферата на енергетиката, където е заложено финансиране на проекти за производство на „зелен водород и биогаз“ и приспособяването на газопреносната мрежа за транспортиране и такъв вид алтернативно гориво. Общата стойност на идеята е 300 млн. лв.
И във втория вариант се запазват до голяма степен плановете за модернизиране на изостанали с годините проекти като системата за спешната помощ 112, инвестициите в болничната инфраструктура, дигитализация на съдебната система, развитие на 5G мрежата и др.
Впечатление прави обаче, че за изграждането на национална STEM среда в българските училища, включваща обновяване, модернизиране и създаване на ново пространство – лабораторен комплекс и среда за проектна компетентност и работа в екип извън класическата система на класната стая - средствата са със 100 млн. лв. по-малко от първоначалния план (от 650 млн. лв. на 552 млн. лв.). Със 100 млн. лв. по-малко са и средствата за ремонт и реконструкция на училищата (от 712 млн. лв. на 605 млн. лв.). Наполовина са намалени и средствата, които ще използваме от Фонда за създаването на интермодалния терминал Горна Оряховица (от 188 млн. лв. на 79 млн. лв.).
Този вариант на плана предстои да бъде изпратен в Брюксел за одобрение, което, ако няма забележки, може да стане факт през май. Едва тогава България ще може да започне с проектите, като срокът за изпълнението е 2026 г.
