Кабинетът поставя на дневен ред малките летища в България

Правителството ще се опита да върне към живот малките летища в България, но без да налива милиони за скъпа и нерентабилна техника. На този фон обаче транспортното министерство е принудено спешно да „спасява“ големите жп проекти, изваждайки проблемния тунел край Вакарел от европейското финансиране, докато в закъсалите БДЖ и „Български пощи“ вече текат кризисни 45-дневни одити.

Това са основните акценти от провелия се блиц контрол на министъра на транспорта Георги Пеев пред парламентарната Комисия по транспорт и съобщения.

Пред депутатите той и екипът му признаха за тежки наследствени проблеми в железопътния сектор и държавните пощи, като обещаха решения, базирани единствено на факти и числа, а не на емоции.

Шанс за малките летища

Основен фокус по време на изслушването бе концепцията за съживяване на регионалните летищни комплекси с цел икономическо оживление и туризъм. Министър Пеев подчерта, че българското небе е сред най-натоварените в Европа, но капацитетът на земята трябва да се развива стратегически.

По думите му, летището в Пловдив има потенциал не само като карго център, но и като интермодален терминал. В момента текат предконцесионни анализи, стартирани от предходни кабинети.

Нека да излязат резултатите, за да преценим дали са адекватни и дали биха могли да послужат за концесия или публично-частно партньорство“, коментира министърът.

Припомняме, че темата с концесията на летище Пловдив стои на дневен ред от години. През юни миналата година стана ясно, че италиански компании имат интерес към него. Редовното правителство „Желязков“ имаше идея процесът на концесиониране да започне от началото или през втората половина на тази година, но това така и не се случи.

По отношение на летището в Горна Оряховица, министърът каза, че концесионерът има добри планове за развитието му. Припомняме, че то бе дадено на концесия през 2016 г. на публично-частния ĸoнcopциyм „Гpaждaнcĸo лeтищe Гopнa Opяxoвицa“, в ĸoйтo държавата държеше 5%. През по-голямата част от изминалото десетилетие летището се контролираше от фирмата „Кристална вода“, свързвана индиректно с Румен Гайтански-Вълка.

През миналата година обаче собствеността бе сменена и концесията над аеропорта премина в ръцете на Кирил Кленовски, който чрез своята „Проектна компания Летище Горна Оряховица“ пое пълния контрол над обекта.

Амбициите са търговските полети да бъдат възобновени още тази есен. Планът предвижда удължаване на пистата, което ще я нареди на трето място в страната. Основният фокус ще падне върху карго услугите, изграждането на дългосрочна ремонтна база за самолети и интермодален терминал, но местната власт се надява и на чартъри за къси дестинации.

За летището в Русе, министърът коментира, че то е общинско, но министерството ще съдейства на общината, ако има добър и адекватен бизнес план за развитието му.

Припомняме, че в края на септември 2025 г. операторът на летището („Еърпорт Русе“, представляван от Христо Крушарски) официално предаде Генералния план за развитие на кмета на града Пенчо Милков. В дългосрочен план се подготвя инфраструктура за обслужване на големи пътнически самолети, като Airbus A320 и Boeing 737. Истинската иновация там обаче е изграждането на специализирана зона за безпилотни летателни апарати и перспективата за партньорство с българската компания Dronamics за товарни дронови превози.

Министър Пеев коментира, че летището в Стара Загора се разработва като част от икономически и индустриален хъб. Наскоро министърът на икономиката Александър Пулев коментира за БТВ, че бившето летище няма да функционира като класическа самостоятелна аерогара. С финансиране по Фонда за справедлив преход то ще се трансформира в мащабна индустриална зона. Идеята е да бъде възстановена пистата, за да приема малки самолети, дронове и карго полети, които да бъдат алтернативна линия на доставки за бъдещите инвеститори (основно от автомобилния и военния сектор).

За бившето летище край Доброславци също се прилага концепцията за изграждане на летищен комплекс и хъб, като министерството обещава да подпомага и инициира процесите.

Само преди месец (през май 2026 г.) държавата обяви спешно размразяване на Икономическа зона „Доброславци“. След близо три години административен застой профилът на мащабния терен от 290 хектара бе разширен. Освен инвеститори в автомобилостроенето зоната вече ще се бори за привличане на лидери в иновациите, отбраната и космическите технологии.

Когато говорим за възобновяване на едно летище, е важно какво разбираме под това. За малките обекти не е рентабилно да се купува скъпа техника, те отговарят на различни нужди. Вложенията на общините и частните ползватели трябва да са минимални, но с максимално голяма добавена стойност“, категоричен бе Пеев, като допълни, че ведомството ще подпомага и инициира тези процеси.

Тунелът при Вакарел излиза от европрограмата

Най-сериозното забавяне при жп сектора се наблюдава при мегапроекта Елин Пелин – Костенец. Зам.-министър Цвета Тимева призна, че първият участък (Лот 1), където се намира критичният Тунел 2 (в района на Вакарел), няма как да бъде завършен в срока за допустимост на разходите по Програма „Транспортна свързаност“.

Категорично тунелът трябва да се извади от рамките на проекта, за да не се спира строителството на целия лот и да се приоритизират участъците, където може да се работи веднага“, обясни Тимева.

Поради промени в техническите решения и забавяния този сложен обект ще трябва да се довършва изцяло за сметка на държавния бюджет, добави още Тимева.

Министър Пеев коментира и досегашната методология на работа в Националната компания „Железопътна инфраструктура“ (НКЖИ). По думите му, масова практика била да се сключват договори за проекти, без да са преминали отчуждителни процедури, геологии и археологии.

Сключва се договорът, има огромен период от време, в който не се прави нищо, а при същинското изпълнение вече има променени обстоятелства, искания за индексации и лавинообразно забавяне.“

Към момента реалното усвояване на средствата по Програма „Транспортна свързаност“ е едва 27%, въпреки че към месец май са договорени 80% от ресурса. Пеев обяви, че проекти без осигурено финансиране няма да стартират, а усилията се насочват към такива, които имат реална перспектива за изпълнение и към безопасността. Министърът бе категоричен, че ще се търсят средства по европейски програми за реализация на проекти.

Регионална свързаност

Министърът обяви, че заминава на ключова среща в Солун с гръцкия си колега и с европейския комисар по транспорта. Фокусът ще бъде върху вертикалната свързаност Север – Юг и тристранния меморандум между България, Румъния и Гърция.

За Силистра – Кълъраш има и специфични инициативи, свързани с военната мобилност, така че може би ще ви зарадваме малко по-късно с добри новини“, загатна транспортният министър.

Анализът за „Ивкони Експрес“ и одити в сектора

По повод притесненията на депутати относно договора с частния превозвач „Ивкони Експрес“, който в края на 2025 г. пое 25% от жп превозите в страната без предходен опит в релсовия транспорт, Пеев увери, че тече мащабна проверка.

Проверката е възложена и ще бъде всеобхватна. Тъй като договорът става ефективен в края на годината, все още имаме време за реакция. Аз съм инструктор ръководител на полети – човек, който говори с факти и числа. Не мога да се ангажирам с конкретна дата, но резултатите ще бъдат представени навреме, ако има нужда да бъдат предприети действия“, подчерта той.

Паралелно с това са назначени фокусирани 45-дневни одити в „Холдинг БДЖ“, „Пътнически превози“, „Товарни превози“, НКЖИ и „Български пощи“, където финансовото и оперативното състояние е най-тежко.

Критично лято за БДЖ и „свободното падане“ на Пощите

Транспортното министерство е изправено пред логистичен кошмар за Лято 2026. Подвижният състав на БДЖ датира от 60-те и 70-те години на миналия век. Закупените немски модерни влакове пък не работят добре при температури над 35 градуса, за което се търсят научни решения съвместно с БАН и Техническия университет, коментира Пеев.

По думите на министъра, допълнително затруднение е, че новите влакове по ПВУ вече пристигат на порции, но държавата още не е стартирала процедурите за изграждане на задължителните автоматизирани депа за тяхното обслужване.

Не по-малко тревожна е ситуацията в „Български пощи“, чиито общи задължения възлизат на близо 135 млн. евро.

Нямам конкретен план в момента, защото за да спреш свободното падане на нещо, първо трябва да знаеш какво е реалното му състояние“, призна чистосърдечно Пеев.

Той обаче беше категоричен, че преструктурирането няма да означава закриване на пощенски клонове в селата заради ключовата им социална функция.

Не очаквайте резки движения, базирани на емоции. Никой няма за цел да фалира „Български пощи“, завърши министърът.

Разпределение на ресорите и четвърти заместник

Министър Пеев представи и разпределението на ресорите в своя екип, като подчерта, че мащабът на сектора налага назначаването на още един заместник-министър. Към момента задачите са разпределени между трима заместници.

Цвета Тимева (бивш главен секретар на президента с опит в строителството и пътната инфраструктура) поема най-проблемния ресор – железопътния транспорт, който Пеев определи като „ахилесовата пета“ на ведомството.

Христина Велинова (бивш зам.-министър и съветник с дългогодишен опит в Брюксел) ще отговаря за авиацията, международната дейност, както и за Изпълнителна агенция „Автомобилна администрация“ (ДАИ) и Гражданската въздухоплавателна администрация.

Анна Натова поема водния транспорт и международните проекти.

Ръководството на министерството е направило официално предложение за разкриване на щат за четвърти заместник-министър, който да бъде фокусиран върху автомобилния транспорт.