Кафето - неизменна част от културата на Виена
Ето кои са спецификите на виенската кафе култура

Във Виена кафето не е само средство за събуждане или за следобедни приятни разговори. Там то не се консумира в картонени чаши, нито пък се изпива набързо.
Австрийската столица постоянно е определяна за града с най-високо качество на живот. И там кафето е именно начин на живот и важна и неизменна част от местната култура.
Това личи от факта, че през 2011 г. ЮНЕСКО включи виенската кафе култура в списъка си като част от австрийското нематериално културно наследство, пише Business Insider. Според организацията виенските кафенета създават специфична атммосфера, където „времето и пространството също се консумират, но накрая само кафето е в сметката“.
Изкусителната напитка става част от идентичността на града по време на обсадата му от турците. През 1683 г. австрийците успешно отблъскват нашествениците, но те им оставили чували с кафени зърна и така поставили началото кафеената традиция.
Напитката станала популярна веднага и това довело до създаването на множество кафенета в града. Голяма част от тях съществуват и днес и са запазени в почти непроменен вид.
И докато Италия и Франция са известни със своето Java кафе, в магазините им липсват аромата и традициите на тези във Виена. В австрийската столица кафенетата са направени така, че да се чувствате все едно сте във всекидневната у дома. За разлика от останалите места по света, тук те са предвидени за по-дълги посещения. Те вдъхновяват, приканват хората да мислят, четат, пишат и обсъждат. Никой няма да ви каже нищо, ако поръчате чаша кафе и стоите цял ден.
Виенската кафе култура се популяризира благодарение на хора като Зигмунд Фройд, Егон Шиле, Лев Троцки, Густав Климт. Известните писатели са прекарвали по цели дни и са написали цели романи в любимото си кафене.
Днес много малко неща са се променили. Интериорът е почти същият, сервитьорите са пак така безупречно облечени с костюм и папионка.
Веднага ще познаете, че кафето тук е специално, по начина, по който се сервира. То пристига на сребърен поднос, с лъжичка захар и малка чаша чешмяна вода, а понякога дори и с шоколад. Има и местни разновидности, доста по-интересни от еспресото и капучиното. Сред тях са „клайнер шварцер“, „клайнер браунер“, „капуцинер“, „айншпенер“, „меланж“.