Устойчивостта на минната индустрия

Професията на миньора е сред най-отговорните, най-рисковите и най-ключовите за развитието на всяка модерна икономика. Значението ѝ не се измерва само в тонове добити суровини, а в способността да изгражда основа за растеж и стратегическа сигурност. Това каза в Деня на миньора доц. Кремена Деделянова, председател на Федерацията на научно-техническите съюзи в България. Като председател и на Научно-техническия съюз по минно дело тя увери, че минерално-суровинната индустрия продължава да заема стратегическо място в икономиката ни.

С над 315 активни предприятия и приблизително 120 000 души заети пряко и косвено, през 2024 г. браншът се нарежда сред най-значимите работодатели у нас. Активни са 524 концесии за добив на подземни богатства, разпределени между метални и неметални полезни изкопаеми, твърди горива, нефт, природен газ, минни отпадъци. През 2024 г. общото количество

добити полезни изкопаеми

възлиза на 115 млн. т, като се отчита спад от 5% спрямо предходната година. Общата нетна стойност на произведената продукция в сектора достига 4,1 млрд. лв., което е ръст от 4% спрямо 2023 г. Тенденцията е към намаление на добиваните обеми, което се компенсира от по-високите цени на суровините и добавената стойност от последващата преработка. Необходима е задълбочена оценка на всички фактори, влияещи върху растежа на индустрията, за да се генерира устойчиво развитие и стабилност в дългосрочен план, препоръчва доц. Деделянова.

Годишният доклад на бранша сочи, че

приходите от концесии

през 2024 г. имат ръст от 6% спрямо 2023 г. Секторът апелира да се насочат усилия в разработването на нови находища. България е сред страните с ключов принос към ресурсната сигурност на континента, а през 2024 г. износът на продукти от добивната индустрия достига 4,9 млрд. евро, като се отчита спад от 3%. Причината - намаление в индустриалните минерали и въглищата. Вносът на минерални суровини се увеличава с 16%, достигайки 9,4 млрд. евро, и задълбочава структурния търговски дефицит, но подчертава необходимостта от развитие на местния добив на стратегически суровини.

Секторът инвестира в

модернизация

и устойчивост. Минната индустрия се адаптира към бъдещето с внедряването на дигитални системи за мониторинг, автоматизация на производствените процеси и високотехнологични средства за безопасност. Български компании работят с дронове за геофизични изследвания, с интелигентни системи за предотвратяване на аварии и с иновации за капково напояване при залесяване на рекултивирани терени, като разходите за опазване на околната среда в сектора надхвърлят 54 млн. лв. Те се инвестират в пречиствателни станции, рекултивация на терени, дронове за агрообработка и екологичен мониторинг.

Производителността на труда

е високата - над 102 хил. лв. добавена стойност на едно наето лице, почти двойно над средната за икономиката на страната. Браншът изпреварва по този показател преработващата промишленост, IТ сектора, научните изследвания и всички останали отрасли, с изключение на енергетиката. Средната годишна заплата в индустрията достига 33 884 лв., като най-високи са възнагражденията в рудодобива. Разходите за труд на заето лице надхвърлят 47 хил. лв.

Очаква се ръст

в търсенето на добивни суровини в ЕС до шест пъти през 2030 г. и до 15 пъти през 2050 г., твърди инж. Драгомир Драганов, председател на УС на Българската минно-геоложка камара (БМГК). И още: В сектора работят над 18 000 души, а минната индустрия формира около 5% от БВП на България. „Нека има повече доверие в нас, за да може да инвестираме повече“, призова Димитър Цоцорков,  председатeл на НС на „Асарел-Медет“ АД. А зам.-министърът на околната среда и водите Атанас Костадинов вярва: Има път към бъдещето и той се намира под земята. Изследването на земните недра е предизвикателство безкрай.

Вътрешна структура на добива

• Строителни материали - 44 млн. т, ръст с 5% спрямо 2023 г.
• Руди - 42 млн. т, спад с 5%
• Индустриални минерали - 13 млн. т, ръст с 2%
• Твърди горива (лигнитни въглища) - спад с 41% само за 2023–2024 г. и почти 60% за периода 2022–2024 г., в контекста на енергийната трансформация и политиките по декарбонизация.
   

Проф. дтн инж. Николай Вълканов, председател на СД на „Минстрой Холдинг“ АД и почетен председател на БМГК:

Да видим възможностите

Да помислим за бъдещето на медодобивния отрасъл. Нашите, а и европейските запаси свършват през 2040 г. Те и без това са с много ниско съдържание на мед, олово, цинк. Работим все още, благодарение на огромните инвестиции, които се направиха в сектора - над 12 млрд. лв. С модерните обогатителните комбинати България ще е пак сред първите производители на мед, олово и цинк, но с вносна руда. Имаме огромни запаси от уран. До 1989 Г. България беше на трето място по производство на уран в света. Но през 1991 г. Народното събрание го спря. Време е да отворим това производство, както и да разработим добива на редкоземни елементи. В Северна България по поречието на Дунав има подземно море с питейна  вода, но през 1991 г. парламентът забрани сондирането. Вода имаме, трябва да променим законодателството и да започнем да работим.

Инж. Стоил Димитров, генерален директор „Производство" на „Елаците-Мед“ АД:

Силни хора градят успеха

Този бранш е силен, тъй като в него работят силни хора. С успешни екипи компаниите са успешни. Стъпваме на опита, ползваме науката. Доайените в минното дело, заедно с младите специалисти, си предават знанията, за да не се скъса нишката. „Тайната“ на разцвета на сектора е, че през всички тези години след 1989 г. сме единни и не предадохме хората.

Текстът е част от бр. 128 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.