Може ли 2.6 млрд. души под карантина да отидат на работа утре?

За политиците, които се борят с разпространението на Covid-19, чийто епицентър вече е в Европа, изборът беше категоричен. Икономически болезненото блокиране на държавите заплашва с рецесия в краткосрочен план, но облекчава здравната криза. По-меките мерки позволяват на огнището да се увеличава и носят риск за живота на хората, пише Bloomberg.

Повече държави избират по-строгия подход, защото са уплашени от нарастващия брой случаи, а и опитът на Китай показва, че това е правилната стратегия. Около 2.6 милиарда души по света са под някаква форма на карантина, която ограничава движението им, според данни на Агенция Франс Прес  (AFP). 

Президентът на САЩ Доналд Тръмп остава скептичен, споделяйки в Twitter, че е по-притеснен от мерките срещу вируса, отколкото от него. Международният валутен фонд подсили думите му като съобщи, че светът ще е в рецесия тази година, но Тръмп не среща привърженици, като дори Великобритания каза на жителите си да не излизат, освен ако това не е крайно необходимо.

Блокирането само печели време и не е самоцел, а свързаните с кризата икономически и политически разходи повдигат множество въпроси в страните, които никога не са налагали подобни драконовски мерки през мирно време. Новите данни сочат, че икономиката в еврозоната вече е под въздействието на последиците от коронавируса – германското индустриално производство потъва все по-дълбоко в рецесия, а Франция регистрира резки спадове. 

Има ли начини да се облекчи тежестта върху икономиката? Кой трябва да бъде принуден да излезе и да работи в момент, когато дори тичането в парка е строго контролирано от съображения за сигурност? А какво ще стане, ако блокировките трябва да продължат по-дълго, отколкото си мислим? Франция и Испания удължиха извънредното положение. Италия засили наложените мерки. Прогнозата остава неясна.

Подобно на други европейски лидери, президентът Еманюел Макрон с право обеща фискални стимули на стойност около 2% от брутния вътрешен продукт и обеща да направи каквото е необходимо, за да компенсира спирането на производството. Действията му прозвучаха като ехо на „базуките” на съседни правителства и централни банкери, с които се опитват да “убият“ задълбочаващата се рецесия. Една седмица след обявяването на "война" срещу Covid-19, загубите са по-големи и от най-лошите кошмари на Франция. Индустриалният сектор работи с около 25% от капацитета, строителните обекти замлъкнаха, а потреблението на електроенергия е спаднало с 20%, което е дори по-лош резултат от едноседмичното блокиране в Италия и Испания, според френския вестник Les Echos.

Един от начините за облекчаване икономическите последици е връщането на повече хора на работа, дори и да няма много потребителско търсене на техните стоки. Принуждаването на хората просто да „продължават да работят“, както направи Макрон, или контролирането на ключови бизнеси, докато други остават вкъщи, както правеше Борис Джонсън - няма да решат проблема. Избирането между основни и несъществени сектори разрушава веригите за доставки. 

Хората, които нямат лукса работата им да позволява изпълнение на задълженията от вкъщи, се притесняват за здравето си и ще бъдат подложени на натиск да пренебрегнат правилата за социална дистанция в името на икономиката. Последното, от което Франция се нуждае сега, е конфликт между работодатели и служители или заплаха от стачка, каквато се наблюдава в момента в Италия, която да се появи като продължение на Движението на жълтите жилетки или неодобрението срещу пенсионната реформа.

За да се балансира този натиск, трябва подходът да бъде по сектори и да се открие решение за фабриките, строителните обекти и офисите в епохата на строго социално дистанциране, когато недостигът от маски и медицинско оборудване расте. Здравеопазването е сред приоритетите в момента, а пример за това е, че строителните обекти преструктурират разпределението на екипите си, за да избегнат споделянето на превозни средства и работниците да са твърде близо един до друг.

Другите стимули включват допълнителни възнаграждения за онези, които все още работят, като често това са най-слабо платените в обществото. Няколко вериги супермаркети във Франция дават бонуси от 1000 евро на своите касиери и работещите в складовете.

Ако това е военна обстановка, на вътрешния фронт трябва да има повече солидарност. Големите компании трябва да помогнат на своите малки доставчици. И правителствата трябва да следят участниците на пазара, както и технологичните гиганти, които се очертават като ключови за поддържането на основните услуги (Amazon.com Inc., Uber Technologies Inc. и Deliveroo), за да се уверят, че техните служители са защитени и получават подкрепа.

Тези краткосрочни мерки трябва да бъдат придружени от средносрочни планове за преодоляване на възникналите пропасти заради блокирането, което би трябвало да продължи няколко месеца, и разпространяването на ваксина, което може да отнеме година. Например, първоначално може да върнат младите хора на работа, но това ще изисква много повече тестове, отколкото се правят в момента, за да се диагностицират заразените с Covid-19, преди да са предали инфекцията и на други. Тестването, следенето на заразения и поставянето под карантина трябва да бъдат част от дългосрочната борба.

„Поставянето под карантина на цели държави не е панацея“, сподели Макрон в отговор на исканията за още по-драконов режим на самоизолация. И е прав. Всички лидери трябва да знаят, че това е само частичен отговор, наред с отпускането на повече ресурси за препълнените болници, още фискални стимули за засегнатите и повече тестове, ако ограниченията се премахнат окончателно. До откриването на лек ще извървим дълъг и трънлив път, който е много по-опасен от болестта.