Как емисиите на метан застрашават стабилността на климата?

Eмисиите на метан се очертаха като основна заплаха за световния климат, като учени и политици призовават за агресивни действия за ограничаване на генерирането им. На миналогодишната среща на ООН за климата в шотландския град Глазгоу повече от 100 страни обещаха намаляване с 30% на нивата на емисиите на метан от 2020 г. не по-късно от 2030 г. Но малко страни изработиха ясни планове за постигане на тази цел, предава Reuters.

Вместо това учени, използвайки сателитно наблюдение, откриват нови източници на емисии, включително течове от петролни кладенци и газопроводи. Например, устройство на НАСА, монтирано на борда на Международната космическа станция, наречено спектрометър на изображения, е идентифицирало повече от 50 метанови свръхемисии в Централна Азия, Близкия изток и югозападната част на САЩ от началото на пускането си в експлоатация през юли. Спектрометърът е засякъл както нови находища на метан, така и вече известни, включително нефт, газ и големи сметища.

Около 60% от метана в атмосферата идва от промишлени източници, включително петролопроводи и газопроводи и сондажни площадки, както и места за хранене на животни, обработваеми площи и сметища.

Изследванията все повече показват, че намаляването на емисиите на метан е от жизненоважно значение за удържането на затоплянето на планетата в рамките на 2 градуса в сравнение с времената отпреди индустриалната епоха, за да се избегнат най-лошите въздействия на климатичните промени.

Спешен въпрос

След като беше до голяма степен пренебрегван в продължение на десетилетия, учените вече знаят, че метанът е много по-мощен от въглеродния диоксид като парников газ в краткосрочен план, въпреки че се задържа едва десетилетие в атмосферата, преди да се разпадне, докато CO2 остава в продължение на векове.

Учените обикновено сравняват затоплящите ефекти на метана и въглеродния диоксид в рамките на едно столетие, а през този период метанът има 28 пъти по-тежки последствия. В течение на 20 години обаче метанът има 80 пъти по-неблагоприятни въздействия според последните изследвания.

Това е важно, защото светът е напът да надхвърли целта на Парижкото споразумение за климата от 2015 г. за ограничаване на затоплянето до по-малко от 2 градуса само за няколко десетилетия.

Ако смятах, че имаме 100 години, за да се справим с климатичните промени, щях да съм много по-спокоен за това", коментира Майк Бърнърс-Лий, експерт и автор за въглеродните отпечатъци.

"Ако се интересувате от въздействията върху климата, които ще преживеем през 2050 г., ще вземете на прицел емисиите на метан", допълни той.

Бързотечното въздействие на метана върху климата е тревожно в два аспекта, защото светът е по-близо, отколкото се смяташе досега, до преминаване на "повратни точки", отвъд които глобалното затопляне се самовъзпроизвежда.

Проучване през септември показа, че някои от събитията, които биха могли да предизвикат това преминаване на повратни точки, като разтопяването на ледената покривка на Гренландия или топенето на арктическата вечна замръзналост, са неизбежни.

Откъде идва?

Три пети от емисиите на метан в света са от човешка дейност; останалите са от естествени източници като блата. От емисиите, причинени от човека, две трети са от животновъдство и изкопаеми горива, като голяма част от останалите са от разлагащи се отпадъци, както и от отглеждане на ориз, показват данните на Коалицията за климат и чист въздух.

Но генераторите на емисии не поддържат точни и подробни данни, а учените, опитващи се да ги подобрят през последното десетилетие, са били шокирани.

Навсякъде, където се вгледахме, емисиите на метан се оказаха по-високи, отколкото агенциите казваха, че трябва да бъдат", отбелязва Робърт Джексън, който е съавтор на излязло през февруари проучване за затоплящите въздействия на метана.

"Това е вярно за петролни и газови полета, сметища и хранилища", допълни той.

Докато учените могат точно да измерват нивото на метан в атмосферата, разбирането откъде идва е от решаващо значение за политиците, опитващи се да наложат регулации, които намаляват емисиите.

По-зле от въглищата?

Компании и страни, произвеждащи петрол, лобират здраво за природния газ като "мостово гориво" към възобновяеми източници, докато светът предприема преход към чиста енергия за борба с климатичните промени. Техният аргумент е, че изгарянето на природен газ отделя наполовина по-малко въглерод на киловат от въглищата.

Но като се вземат предвид течовете в газовата индустрия от сондажни площадки, тръбопроводи, компресори и друга инфраструктура, тези ползи могат бързо да бъдат заличени.

Налице е равновесна точка в това колко метан е изтекъл за...природния газ (да е) всъщност по-зле от въглищата за климата", подчертава Сам Абърнети, съавтор на февруарското проучване.

Страни по света, включително САЩ, въвеждат изисквания петролната и газовата индустрия да откриват и отстраняват течове, след като проучвания показаха, че течовете в индустрията са огромен проблем.

ЕС наскоро одобри етикетирането на някои газови проекти като "зелени", което беше голям тласък за индустрията.