Как ЕС може да финансира възстановяването на икономиката си след Covid-19

Европейският съюз търси начини да съживи икономиката си след очакваната най-дълбока рецесия в историята на Блока, причинена от пандемията от коронавирус. Лидерите на ЕС ще проведат преговори на 23 април. Въпросът как да формулират мерките в помощ на икономиката ги разделя силно, тъй като засяга европейската солидарност при криза - желанието на страните членки да споделят разходите и да гарантират, че всички имат равен шанс за възстановяване.

Международният валутен фонд очаква икономиката на 19-те страни, които споделят еврото като обща валута, да се свие със 7.5% тази година, вместо да нарасне с 1.2% каквато бе прогнозата през февруари, преди пандемията да доведе до блокада в повечето страни от ЕС.

С толкова голям икономически срив европейските политици сравняват задачата да върнат икономиката обратно на нивата ѝ отпреди Covid-19 с „плана Маршал“ за Европа след Втората световна война.

Коронаоблигации или еврооблигации

Франция предложи създаването на Фонд за възстановяване, финансиран чрез поемане на съвместен дълг на стойност около 3% от брутния вътрешен продукт на ЕС - 420 млрд. евро. След като бъде пласиран дългът, Фондът ще отпуска заеми на правителствата, така че всички членове на ЕС да могат да се възползват от ниски и равни разходи за финансиране.

Париж не даде никакви технически подробности как може да бъде създаден фондът, какъв ще бъде неговият капитал и дали отговорността на неговите членове ще бъде солидарна. Някои служители изтъкнаха, че създаването на такава институция, получаването на кредитен рейтинг и предлагането на нейните облигации ще отнеме повече време, отколкото ЕС действително има преди да бъде наложително да започне да подкрепя възстановяването на икономиката, напомня Reuters.

Основната пречка обаче е политическата. Въпреки че заемите на фонда биха били ограничени по обхват и само с цел да върнат отново европейската икономика на нивото ѝ отпреди кризата, съвместният дълг остава юридически или политически неприемлив за Германия, Холандия, Финландия и Австрия.

По-вероятният вариант, предложен от еврокомисаря по бюджета Йоханес Хан, е заемът за възстановяването да бъде поет от Европейската комисия, която има отличен кредитен рейтинг, срещу сигурността на следващия дългосрочен бюджет на ЕС. Комисията може да заеме около 100 млрд. евро годишно за две до четири години след епидемията.

Всяка година тя би използвала тази сума като обезпечение срещу нов кредит, като така сумата би нараснала до 10 пъти - до 1 трлн. евро годишно, използвайки същия метод, както във водещия инвестиционен план на ЕС през последните пет години - закупуване на най-рисковите траншове от инвестиция за привличане на частен капитал.

Схемата, която би осигурила между 2 и 4 трлн. евро за възстановяването за две до четири години, ще зависи от правителствата на ЕС, които предоставят косвени гаранции.

Това може да стане чрез временно повишаване на максималния лимит на брутния национален доход на ЕС на 2% от 1.23%. Брутният национален доход на ЕС е предпочитаната мярка за икономическо производство на ЕС.

Това не би означавало, че правителствата трябва да плащат повече на ЕС, а само че те биха били готови да го направят, ако заемът от правителството към Комисията не бъде погасен навреме. Лидерите на ЕС ще обсъдят този вариант на 23 април, въпреки че е малко вероятно да вземат решение веднага.

Но Франция и Германия, най-мощните държави от ЕС, изглеждат отворени за идеята. Германският канцлер Ангела Меркел изрази готовност в понеделник да финансира възстановяването от пандемията чрез по-голям бюджет на Европейския съюз и издаване на съвместен дълг чрез Комисията.

Френският президент Еманюел Макрон каза пред Financial Times, че ЕС няма „друг избор“, освен да създаде фонд, който „може да издава общ дълг с обща гаранция“. Това би могло да се свърже с предложението на Комисията, тъй като фондът може да бъде инструмент със специална цел, създаден от изпълнителната власт на ЕС, а общата гаранция да бъде седемгодишният бюджет на ЕС.

Бюджетът на ЕС, който сега е в процес на преговори, вероятно ще бъде между 180 милиарда и 240 милиарда евро годишно. Възможно е в първите години да бъдат направени по-големи разходи заради пандемията, а за последните да бъдат оставени по-малко средства на разположение. Почти една трета от него е предназначена за подпомагане на селското стопанство, което произвежда само около 1% от БВП на ЕС. Друга трета е насочена към изравняване на жизнения стандарт в целия блок.

Следващият бюджет за 2021-2027 г. може да пренасочи средства от по-малко продуктивни области, за да ги насочи към индустриалната, цифровата и екологичната политика, за да помогне на икономиката на ЕС да се модернизира след очаквания голям спад.

Безвъзмездни средства срещу натрупването на дългове

Испания предложи създаване на Фонд за възстановяване от 1.5 трлн. евро, финансиран чрез безсрочни облигации, емитирани от него, които ще издават безвъзмездни средства, а не заеми, за да се избегне сценария някои южни страни да натрупат прекалено много дългове.

Парите ще бъдат преведени в началото на бюджетната рамка 2021-2027 г. въз основа на процента от населението на една страна, засегнато от пандемията, спада на икономическата активност или нарастването на безработицата.

Годишната лихва, която ще се изплаща по безсрочните облигации, ще бъде покрита от нови данъци на ЕС като планираните за емисии или единен пазарен данък.