Как ЕЦБ направи завой на 180° само за четири седмици
На 27 февруари Кристин Лагард заяви, че няма нужда за паричен отговор за Covid-19. Оттогава всичко се промени

© ECONOMIC.BG / БТА
В 7:30 ч. в сряда, 18 март, Лагард е в апартамента си във Франкфурт, а на линия са останалите 25 членове от Управителния съвет на ЕЦБ. Целта е да постигнат споразумения относно мерки за ограничаване на финансовия и икономически крах, причинен от коронавируса.
Ограниченията, поставени от правителствата за борба със заразата причиняват най-дълбоката рецесия от десетилетия, пазарите на акции се сриват и подобно на дълговата криза в еврозоната преди по-малко от десетилетие - доходността на облигациите пада стремглаво в Италия - европейският център на епидемията.
Лагард има предложение - изкупуване на облигации за 750 млрд. евро, което служителите ѝ успяват да изготвят за 48 часа без гаранция, че то ще помогне. Името му - Програма за спешни покупки при пандемия.
Тази среща е ключовият връх на необикновени четири седмици, през които предупреждението за общественото здраве - от заплаха за временен удар по растежа, се превърна в пълноценна икономическа криза. Лагард бе принудена да догонва след бавен старт и голяма грешка по пътя. След като правителствата се бавеха с решение за съвместна фискална реакция, тя в крайна сметка възприе подход „без ограничения“, напомнящ на нейния предшественик, борещ се с безредиците, Марио Драги.
„Смяната на позицията на Лагард бе впечатляваща“, заяви Питър Прает, бивш главен икономист на ЕЦБ. „Тя направи обратен завой и достави нещо толкова смело, че никога не съм очаквал да го направим толкова бързо, в ЕЦБ“.
Ето как тя стигна дотам според множество служители, запознати със събитията, които говориха пред Bloomberg при условие за анонимност.
Мнението на ЕЦБ в края на февруари е, че вирусът може да създаде икономически шок, но временен, с бързо възстановяване, познато като V-форма. Банката очакваше правителствата да бъдат на първа линия, отбранявайки се с фискална подкрепа. На 27 февруари Лагард бе в Лондон за реч, свързана с изменението на климата. Докато тя беше там заяви пред Financial Times, че няма очевидна нужда да се реагира стимулиращо на този етап.
Тези коментари стигнаха и до политиците с бележка от Лагард, предупреждавайки за неща като „неоправдана тревога“. Нейните колеги по света обаче бяха доста по-енергични. Още на следващия ден председателят на Фед Джером Пауъл сигнализира, че е готов да намали лихвите. В понеделник ОИСР намали прогнозата си за глобален растеж и централните банки на Япония и Англия заявиха, че ще предприемат действия, ако е необходимо. Международният валутен фонд, който Лагард ръководеше преди да поеме ръководната роля в ЕЦБ, заяви, че е готов да помогне на страните, а група от седем финансови ръководители призоваха за обсъждане на въпроса.
Това бе изумителна промяна на тона, но все още не и от страна на ЕЦБ. Официалното съобщение от европейската банкова институция дойде късно вечерта с обещание за „подходящи и целенасочени мерки при необходимост и съизмерими с основните рискове“. Нямаше намек за мащабни действия преди или на следващото заседание на ЕЦБ на 12 март.
Дори след като Фед намали извънредно лихвените проценти с 50 базисни пункта, ЕЦБ не подкрепи тези спешни действия. По това време Управителният съвет е заедно на конферентен разговор относно състоянието на бизнеса и никой не споменава действието на Фед.
До следващия понеделник обаче всички служители на ЕЦБ, работещи в домашни условия, започват да усещат страх, че са подценили рисковете. Европейските и американските акции се сринаха с над 7%. Един от служителите описа настроението в този момент като „ужасно“.
Тогава започва работата по план за увеличаване на количествената облекчаваща програма на ЕЦБ с 60 млрд. евро - по-късно удвоени - и икономическите прогнози бяха изменени, за да отразят два сценария как може да се развие кризата.
На 11 март - същият ден, в който Световната здравна организация обяви вируса за пандемия, по-голямата част от Управителния съвет на ЕЦБ пристигна във Франкфурт за официалната си среща, макар че най-малко шестима от 25-те членове предпочетоха да се включат от разстояние. През следващите 24 часа те се споразумяха за обширен списък от мерки, включително 120 млрд. евро покупки на облигации и щедро финансиране за банки, отпускащи заеми за компании, засегнати от вируса. Ключовият лихвен процент остана непроменен на -0.5%.
В пресконференцията си след срещата Лагард настоя, че „отговорът трябва да бъде преди всичко фискален“. Инвеститорите бяха доволни за около половин час преди тя да каже, че ЕЦБ „не е тук, за да свие спреда“. Това бе израз, който Изабел Шнабел, германски професор по икономика, която се присъедини към борда през януари, използва по време на заседанието на Съвета. Въпреки че е напълно вярно с оглед на инфлационния мандат на ЕЦБ, това бе ужасяващо за всеки инвеститор, запознат с дълговата криза през 2012 г.
Тогава Драги обеща да направи „каквото е необходимо“, за да спре разходите по заеми в стресираните средиземноморски икономики, които се покачваха с висока скорост за разлика от безопасните варианти като Германия - пропаст известна като „спред“. Лагард не даде същото обещание, което отключи възможностите за нова дългова криза. Успоредно с това доходността по италианските облигации веднага скочи.
Създателите на паричните политики сметнаха изказването в края за пропуск и Лагард се опитаха да отменят забележките си малко по-късно в интервю за CNBC. Впечатлението, което тя и част от колегите ѝ оставиха обаче бе за лидерски екип, който няма опит. В този момент европейските акции паднаха с над 11%. Скоро финансисти започнаха да се стараят да ограничат щетите. Филип Лейн, главен икономист на ЕЦБ от Харвард, публикува текст със сигнала, че нямат никакви колебания относно насочването на покупки към бедстващите страни. Девет други членове на Управителния съвет също се изказаха в защита на Лагард. Пред колегите си късно вечерта тя заяви, че реакцията на пазара е злополучна. Някои го възприемат като извинение, въпреки че не става ясно дали е възнамерявала това.
Във всеки случай политиците влизаха дори още по-малко в ролята на Лагард. Френският президент Еманюел Макрон заяви, че ЕЦБ не е направила достатъчно, а италианският премиер Джузепе Конте - че ЕЦБ трябва да „не пречи, а улеснява“. Тези изказвания бяха последният сигнал, че Лагард не трябва да разчита на помощ от правителствата за справяне с кризата. Всеки път, когато тя призоваваше политиците да окажат бюджетни подкрепи, думите ѝ преминаваха без внимание.
По време на дискусията на Г-7 на 3 март, подкрепена от напускащия гуверньор на Bank of England Марк Карни и френския финансов министър Бруно Льо Мер, тя бурно настоява за фискална помощ, но останалите участници се съгласяват само да кажат, че са готови да действат, ако е необходимо. Една седмица по-късно, когато тя заявява на лидерите на Европейския съюз, че регионът рискува криза, напомняща на 2008 г., ако не предоставят координирани действия, думите ѝ отново остават безрезултатни.
В дискусия с европейските лидери на 17 март Лагард предупреди, че икономиката в еврозоната може да се свие с 5%, ако блокирането продължи три месеца. Докато правителствата в този момент започват да разкриват индивидуални стимулиращи пакети, вече е ясно, че ЕЦБ ще трябва да действа отново.
„ЕЦБ трябва да направи това, което е нужно, дори и ако правителствата все още не са взели мерки“, заяви по-късно президентът на институцията по време на кризата през 2008 г., Жан-Клод Трише.
Уикендът на 14 и 15 март промени ситуацията. Редица страни включително и родната на Лагард Франция изготвиха заповеди, с които затвориха бизнеси и ограничиха пътуването. След това по време на извънредна неделна среща, Фед намали лихвите почти до 0% и обяви, че ще предложи долари на колегите си, вкл. и на ЕЦБ. Във Франкфурт, точно когато самата институция преминава до голяма степен към работа от разстояние, „официалната реалност“ удрари, по думите на служители.
Без физически срещи, Лагард разговаря почти непрекъснато, докато се стреми да опрости вземането на решения и да прецени степента на готовността на политиците да действат. Според мнозина пакетът от 12 март е нямало да бъде последната дума.
„Витаеше чувството, че трябва да оставим някои свои оръжия за бъдещето“, твърди гуверньорът на гръцката централна банка Янис Сторнарас. „Това, което не знаехме е, че бъдещето ще дойде толкова бързо“.
Икономистите получиха задача да намерят решения. Имаше дългогодишни опасения относно намаляването на лихвите под нулата, така че Лагард и колегите ѝ - вкл. нейният съветник Роланд Страуб и генералният директор по паричната политика Масимо Ростаньо, им казаха да изработят възможно най-голяма и рационална програма за закупуване на активи.
В понеделника след въпросния уикенд европейските акции намаляха с 34% от своя пик. През следващите два дни банките заемат 109 млрд. евро от настояща програма за финансиране и 112 млрд. щатски долара на суап линията на ЕЦБ с Фед, показвайки притесненията си за ликвидността. Финландският гуверньор Оли Рен предупреди, че ситуацията е „много по-критична, отколкото преди седмица“. Въздействието на вируса стигна и до самата Лагард. Тя се самоизолира, след като влезе в контакт с човек със съмнения за наличие на заразата.
В сряда сутрин гръцкият премиер Кириакос Мицотакис разговаря с Лагард, за да поиска всички нови покупки на облигации да включват неговата страна, чийто дълг е изключен от съществуващите програми. Около обяд започва да циркулира информация за предложение, което включва 750 млрд. евро за покупки на активи, но без да е ясно дали в тях влизат вече обявените 120 млрд. евро. Служителите на ЕЦБ започнаха да предупреждават гуверньорите на централните банки в еврозоната за спешно повикване същата вечер.
Малко след 20 ч. френският финансов министър Льо Мер заяви, че ЕЦБ трябва да използва всички свои инструменти „бързо и масово“. По това време срещата вече е в ход.
Тя протича сравнително спокойно. Първо говори Сторнарас, който повтаря призива в програмите да влезе и гръцкият дълг и никой не възразява на предложението. Има резерви относно размера на програмата, но всички се съгласяват, че ЕЦБ трябва да действа веднага. Около 22 ч. Лагард вече си е осигурила подкрепа. Дванадесет минути преди полунощ програмата е обявена и тя направи изявление, в което бе категорична, че „няма ограничения“ за това, което ЕЦБ ще направи. Инвеститорите разглеждат изказването като версията на „каквото и да е необходимо“ на Драги, а на следващия ден спредът между доходността по облигациите започва да намалява.
Истинският преврат настъпва седмица по-късно в поредното среднощно съобщение - текстът на законовата рамка на програмата показва, че ЕЦБ е свалила ограниченията си за това колко дълг може да купи от една държава. Това е извънредна мярка, защото ограниченията, наложени с по-ранните програми, бяха предназначени да предотвратят нарушение на законодателството на ЕС за финансиране на правителствата.
На следващия ден - 26 март - точно четири седмици след изказването на Лагард, член на ЕЦБ заяви, че няма нужда от паричен отговор срещу Covid-19, новите покупки започват.
„Тя пое ръководството и бих дал заслугата на нея, че тази институция продължава да работи. Малко се подхлъзна, но урокът бе научен“, коментира Прает.