Как кохезионните средства коват работните места на бъдещето

Когато разговорът за зеления преход се фокусира единствено върху терабайти, гигафабрики и въглеродни проекти, лесно забравяме, че енергията на промяната извира от човека – от неговите умения, мечти и страхове. Тази точка на пресичане между финанси, общности и таланти бе лайтмотивът на панела „Говорят парите: Как кохезионните средства създават работни места на бъдещето в регионите в преход“.

Представители на държавни и местни институции, бизнес и експерти от Хърватия, Чехия и Гърция взеха участие в Международната конференция „Справедлив преход в Кюстендил“. Форумът, съфинансиран от Европейския съюз, се организира от „Бранд Медия България“ в партньорство с Община Кюстендил, „Електрохолд България“ и ТЕЦ „Бобов дол“.

Нови работни места

Васил Живков, програмен ръководител за Генерална дирекция „Заетост“ в Европейската комисия, изложи мащаба на предстоящото предизвикателство. Според оценките на Брюксел Европейският зелен пакт ще създаде около един милион нови работни места до 2030 г., но България все още обучава значително по-малко кадри от средното за ЕС.

Само всеки десети работещ в енергоинтензивните отрасли минава през курсове за преквалификация, докато общоевропейската цел е над половината от трудоспособното население да участва ежегодно в обучения. Данните за Кюстендил звучат още по-тревожно – едва петнайсет процента от анкетираните жители проявяват интерес към придобиване на нови умения, а регионът вече губи население и икономическа активност.

Фондът за справедлив преход е само бензинът – истинският мотор са хората“, обобщи Живков и призова за партньорства между училища, бизнес и местни власти.

Говори бизнесът

Тъкмо такъв модел на сътрудничество представи Евгения Накова, директор „Човешки ресурси“ в „Електрохолд България“. Нейната теза беше категорична: „Технологиите са шумът, хората – музиката.“

Компанията, която обслужва електроразпределителната мрежа, дигитализира процесите си и търси хибридни профили – инженери с ИТ компетентности и техници със софтуерно мислене. За да създаде подобни кадри, „Електрохолд“ развива десетгодишни партньорства с професионалните гимназии в Кюстендил, Бобов дол и Дупница и поддържа собствен учебен център, през който вече са преминали 14 000 души. Системата се гради върху идеята, че никоя диплома не е валидна за цял живот, професиите се променят и изискват гъвкаво, непрекъснато учене.

Примерът от Хърватия

На пръв поглед хърватският град Новска, с едва единайсет хиляди жители, изглежда далечен от въглищните дилеми на България. Но разказът на Стефан Ведрина от Hiroma Studio показа как един малък център може да се превърне в хъб за високотехнологична заетост.

През последните пет години Новска изгради образователна верига, която започва от детската градина с ранно обучение по английски, продължава с работилници в училище и стига до държавно финансирани курсове за безработни. В резултат регионът вече е формирал повече от 500 специалисти по разработка на видеоигри, създал е 36 стартиращи компании и строи кампус за над 37 милиона евро, финансиран от Фонда за справедлив преход.

Ние не просто отваряме работни места, а връщаме живота в града“, каза Ведрина, подчертавайки, че европейските пари имат смисъл, когато зад тях стоят местна визия и упорито образование.

Как го прави Чехия?

Чешката Острава пък показа как един въглищен регион може да изгради цялостна екосистема за кариерно ориентиране от първи клас до пенсиониране. Антон Хусовски, координатор на Employment Pact Ostrava, разказа за програмата, която свързва 42 училища с повече от 100 работодатели.

Учениците посещават предприятия, учителите разполагат с готови уроци, а дигитални игри ги въвеждат в реални житейски избори. Така за шест години над 4 хил. деца са разработили лични кариерни планове.

Тази основа се надгражда от проекта „Компетентности за 21 век“, представен от Нина Хвасткова. С подкрепата на Фонда за справедлив преход от 2023 г. насам организацията MS PAKT проучва индустриални тенденции, изготвя „професионални карти“ за нови длъжности и предлага безплатни консултации за възрастни.

Когато местна електроцентрала затваря, екипът започва подготовката две години по-рано, съдействa за преквалификация към електротехнически професии и дори осигурява психологическа подкрепа. Целта е до 2027 г. поне 10 хил. души да получат персонално кариерно съдействие.

Добрият пример от Гърция

Костас Никоу, изпълнителен директор на Университета на Западна Македония, описа прехода като въпрос на оцеляване за регион, където безработицата надхвърля 27 процента, а затварянето на въглищните мини засяга над 16 хил. работници.

Университетът поема ролята на социален стожер -  разработва програми за преквалификация, помага на стартиращи фирми и изгражда иновационен хъб за чиста енергия с 11 млн. евро европейско финансиране. За Никоу най-важен е урокът, че решенията трябва да се раждат със силно местно участие, иначе големите суми се разпиляват в административни забавяния и липса на координация.

Всички тези примери идват да покажат, че зеленият преход ще успее само ако постави човека в центъра – от 7-годишното дете, което играе образователна игра в Острава, до 50-годишния миньор в Козани, учещ нова професия.

Европейските фондове – било то Фондът за справедлив преход, Европейският социален фонд – са могъщ катализатор. Там, където училища, бизнес и местни власти работят в коалиция, средствата раждат цели индустрии, както се случи в Новска. Там, където университетите поемат лидерството, както в Козани, публичните инвестиции привличат тройно повече частен капитал. А там, където системата обхваща човека през целия му жизнен път, както в Острава, младежите остават, вместо да поемат към столицата.

Защото, както напомниха лекторите, преходът е не просто климатично задължение, а шанс регионите да се променят и да задържат най-ценното си богатство: хората.

Съфинансирано от Европейския съюз. Изразените възгледи и мнения обаче принадлежат изцяло на техния(ите) автор(и) и не отразяват непременно възгледите и мненията на Европейския съюз или на Европейската комисия. За тях не носи отговорност нито Европейският съюз, нито Европейската комисия.