Как може да се възроди образованието в селските райони?

От 1991 до 2001 г. са закрити 1435 училища, като по-голяма част от тях са в селските райони. И въпреки че държавата е инициирала създаването т.нар. защитени училища – които да предоставят образователна услуга на 20 км от мястото, на което живее детето – грижата за образованието се изчерпва дотам. Това стана ясно от пресконференция на Асоциацията на българските села (АБС).

Цялото усилие за качеството на образователните услуги е насочено към общинските центрове и големите училища. Това поставя селските училища в неравнопоставено положение – тези образователни институции западат, а кметовете споделят, че родителите не записват своите деца в училищата на село, а в градовете, където има по-качествено образование”, заяви Таня Борисова, координатор на АБС.

По думите ѝ от COVID пандемията насам сред младите хора се забелязва тенденция за завръщане на село. Първият проблем, с който обаче те се сблъскват, е къде ще се обучават техните деца. Именно заради това от АБС обръщат поглед към инициатива, която да допринесе не само за подобряване на качеството на образователните услуги в малките населените места, в които живее 52% от населението на България, но и да подкрепи внедряването на нов модел на образование с цялостен подход, специално адаптиран към местната среда и в хармония с природата.

“Програмата за обучение на педагози "Озарена педагогика" е за образование, което да тръгне отдолу нагоре, а в момента тече записване за първия модул за обучение на учители по този метод. Педагозите могат да кандидатстват за 20 стипендии, за да изкарат този курс безплатно”, каза още Борисова.

От АБС обясниха, че чрез новата програма предоставят нов модел на хората, които искат да живеят на село, а именно холистичния метод – творчески активности, връзка със земята.

Обезлюдените райони са най-голямата опасност за нашата национална сигурност, защото там се разорават ниви, изграждат се кариери за добив на полезни изкопаеми, изсичат се овощни площи, складират се боклуци и т.н. А когато има жива общност на село, тя се превръща в естествен щит и работи за опазването на тези територии”, заяви Таня Борисова.

Създателят на "Училище за родители" и "Озарена педагогика" Любов Миронова посочи, че педагогиката съществува от хиляди години, но се усъвършенства спрямо условията и живота, който живеем. По думите ѝ вече са минали три години в интензивно обучение на родители по този метод. Тя смята, че ако родителите нямат критерии към учителите на децата си, те няма как да оценят кое е правилно и кое не.

“Ако родителите имат критерии детето да е здраво, щастливо и същевременно да се учи и движи свободно, биха търсили такива учители. Затова е време "Озарената педагогика" да премине към учителите. Тя е подходяща за малки населени места, защото не изисква определена материална база, а има нужда само от пространство, в което децата да се движат свободно”, посочи Миронова.

Според нея от 0 до 7 години детето трябва да стане самостоятелно, да се научи да се самообслужва, да започне да мисли, да развива своето въображение, затова за децата е важна щадящата среда – без вербално и физическо насилие.

У децата трябва да се възпитава естетика за красивото, което е критерий за истина. Именно във връзката си с природата децата могат да постигнат това – да тичат, да се движат и т.н.”, каза още Миронова.

Тя обясни, че в метода "Озарена педагогика" най-голям акцент се поставя върху ролята на учителя, защото децата копират, а педагогът трябва да бъде еталон.

“Има много детски градини в селата, които просто са заключени и трябва да се освежат. Родителите вече могат да работят от всяка една точка на света и имат нужда от преподавател, на когото да се доверят, че ще им помогне във възпитанието на децата”, обясни Миронова.

Тя твърди, че в селата може да се правят малки детски градини с по една стая, храната да е от общи кухни, а родителите да помагат за поддържането на хигиената. Според нея са нужни по-добри педагози и добронамерени кметове.

Председателят на фондация “Слънчева земя” Кирил Начев смята, че освен чистия въздух, вода и храна, както и достъпът до културни събития, образованието е следващата стъпка, която би накарала хората да се завърнат в селата. Той коментира още, че сред важните неща за възраждането на образованието в малките населени места, са добрите отношения с местната власт.

Аз съм част от малка група хора, които се завърнахме на село и започнахме да организираме събития с цел неговото съживяване, като направихме проучване кое е ценно за завръщащите се млади хора. При нас вече се случват множество културни събития”, каза Начев.

“Има много хора, които искат да видят работещ модел на село. В Ослен, Криводол, има 3 – 4 семейства с малки деца, които са преминали курс за съзнателни родители, защото за тях е важно образованието на децата им. В селото вече подготвяме и педагог по метода “Озарената педагогика”, реализирали сме и урок по добродетели”, допълни той.