Как предприемаческият дух може да се възпитава в училище
Новото поколение трябва да е финансово грамотно, защото ще трябва да развива икономиката, да управлява ресурси и от него ще зависи бизнес климатът в България

© ECONOMIC.BG / Личен архив
Финансовата грамотност помага на учениците да вземат информирани финансови решения с ясното съзнание за дългосрочните ефекти, които създават както за собственото си благосъстояние, така и за общественото. Финансово грамотният човек използва финансови инструменти разумно и управлява личните си финанси ефективно. Той може да проучва и намира информация, от която има нужда, и едва тогава да вземе решение. Но най-важно е, че финансово грамотният ученик успява да осъзнае своята роля в обществото от икономическа гледка точка – как неговото потребление или спестяване влияе на икономическото състояние на страната.
Това познание е важно за формирането на усета за лична отговорност към собственото благосъстояние. Неусвояването на финансовата грамотност би повлияло негативно на самооценката и усещането за лична удовлетвореност от материалното състояние и семейния статус.
На този фон международното изследване PISA ни дава възможност да сравним представянето на учениците от България с това на техните връстници по света, да проверим какви знания, умения и компетенции са придобили младите хора на прага на зрелия си живот, и да направим важни изводи за образователните системи. А наред с четивната, математическата, природонаучната и глобалната компетентност, PISA предоставя възможността да се оцени и финансовата грамотност на учениците.
Очаквам с нетърпение да излязат резултатите от PISA за финансовата грамотност на българските ученици в края на тази година. Това, което видяхме като резултати през декември обаче, много ясно ни показва каква е траекторията. Финансовата грамотност е свързана с четенето и разбирането на текстове, и с това да прилагаме математически умения в различни житейски ситуации. Така че подобрение и някакъв сериозен напредък на показателите за финансова грамотност най-вероятно няма да има”, коментира за Economic.bg финансовият експерт Наталия Тодорова.
По думите ѝ образованието трябва да има приобщаваща функция, за да може да се изравнят разликите между икономически грамотните семейства, които могат да подготвят децата си, и другите, които нямат добри навици и добра финансова култура, и въобще не припознават темата с финансовата грамотност като важна.
“В България има Национална стратегия за финасовата грамотност, а и обществото ни започна да припознава темата като важна. Но натискът не трябва да идва само от страна на образователната система, която е нормално да е по-консервативна – там трябва да се пипа с кадифени ръкавици, защото не може при всяка новост тя да реагира – това не е устойчиво”, каза още Тодорова.
Още през декември бизнес организациите излязоха със становище как образованието трябва да е насочено повече към житейските ситуации, към всичко онова, което ще е необходимо на учениците в тяхното кариерно развитие. Затова, според Наталия Тодорова, теорията и практиката трябва да вървят ръка за ръка.
Редица НПО работят с учениците в гимназиален етап – едни от тях е Junior Achievement, които имат поредица от програми, насочени към предприемачеството и финансовата грамотност. А и в последните години има и доста училища с предприемачески и бизнес паралелки, което е нещо много позитивно", допълни Тодорова.
Тя обясни, че темата за финасовата грамотност е изключително важна, защото според прогноза на НСИ до 2075 г. населението на България ще намалее до 5 млн. души, а на 100 души в активна възраст ще се падат 69 в зависими възрасти – под 15 и над 64 години.
“Но ако тези 100 души не са икономически активни, не създават блага за икономиката и нямат добри финансови навици, те ще бъдат зависими от държавата. Затова ми се иска до 2075 г. ние да положим усилия това ново поколение, което идва, което ще трябва да развива икономиката и от което ще зависи бизнес климатът в България, да е добре подготвено. Така ще имаме повече мислещи, разумни хора, които разбират как работи светът и парите, и ще могат адекватно да управляват ресурси”, обясни финансовият експерт.
Наталия Тодорова обясни, че провежда редица уроци за финансова грамотност в българските училища. И докато при по-малките ученици тя говори по-базово – за спестяването, появата на парите, основни понятия в икономиката, които са обяснени по интересен и забавен начин, то при тийнейджърите темите вече са свързани с финансовите навици, които ще са нужни на учениците, когато излязат от училище.
Говорим си много и за предприемачество, което аз по-скоро разглеждам като способността на един млад човек да познава икономиката и обществото, в което живее, да има поглед напред, да прогнозира какви проблеми ще са наболели и какви решения с добавена стойност той може да даде, а на финала да е печеливш”, заяви Тодорова.
По думите ѝ гимназистите задават много въпроси и е важно да има кой да отговори на тях по един адекватен начин, за да може учениците да започнат да мислят критично – да са икономически активни, да развиват кариерния си път, да са качествени участници в обществото, да прозират кое е реалистично и да правят информиран избор.
Една от любимите ми теми, които коментирам в 11. и 12. клас, е “Уроците за пари, които ми се искаше да знаех на 20”. Темата е много искрена – лично аз на 20 не знаех тези уроци, защото все пак бяха други времена, а теми като предприемачество, собствен бизнес и частна собственост, бяха табу. А днес на тийнейджърите всички теми, свързани с инвестициите, спестяванията, как работи светът около нас, как да създават работещи бизнес идеи и т.н., са им изключително интересни”, обясни финансовият експерт.
Ролята на учителите и родителите
Според Наталия Тодорова голям процент от учителите са много отворени към финансовата грамотност – разбират, че темите, свързани с парите, са важни, но изпитват притеснения дали самите те могат да се справят с обяснението им, затова търсят помощ от външни експерти. Затова, според нея, на първо място трябва да се работи в посока подготовка и обучения за педагозите.
Иновациите, които се случват непрекъснато, връхлитат икономиката, социалната сфера и т.н. много по-бързо, отколкото преди десетилетия. Вече ще е необходимо в рамките на кариерата си човек да смени не просто няколко работни места, а и професии – именно заради това един ученик трябва да може да натрупа разнообразни познания, които впоследствие да приложи в различни сфери”, допълни тя.
По думите на Тодорова в България вече има изградена инфраструктура, която да създава предприемачи – в студентския период започват да функционират различни менторски програми от доброволци и хора от бизнеса, работят и различни фондове и акселераторски програми, които помагат идеята да се превърне в успешен бизнес.
“Важен фактор са и родителите – когато семейството е по-високопоставено чисто икономически и социално, и откъм образование, това рефлектира и върху резултатите за четивната, математическата и финансовата грамотност на децата. От друга страна, среща се отпор от родители, които не са подготвени по въпроса и сред които битува схващането, че да се говори за пари е нещо лошо, защото това ще създаде хора с меркантилен поглед”, каза още Тодорова.
Конкурсът „Моята паричка“
И тази година от 18-ти март до 26-ти април ще се проведе инициативата „Моята паричка“, която насърчава финансовата грамотност при децата и ангажиментът на семействата по тази тема. В центъра на инициативата е конкурс, който цели да провокира въображението на децата и тяхното любопитство по отношение на темата за парите, личните финанси и финансовите навици.
Тази година конкурсите са два, с две различни задачи според възрастта, а онлайн гласуване и авторитетно жури ще определят победителите за големите награди. За деца от 6 до 12 години (включително) задачата е пресъздаване чрез рисунка на проект на собствена банкнота.
В конкурса за рисунка се обръщаме по-скоро към родителите и учителите, които в тази възраст са основните авторитети за децата и могат сами да подхванат разговора за парите. А с този конкурс ние всъщност им даваме тласък, с който те да говорят за финансовата грамотност и икономиката”, заяви Наталия Тодорова.
За ученици от 13 до 16 години (включително) задачата е представяне на есе на тема, свързана с финансови навици и предприемачество.
Тук говорим за нещо по-предизвикателно – обръщаме се конкретно към учениците в тази възраст, към техните собствени интереси и познания. Идеята ни е да насочим тийнейджърите да мислят в посока предприемачество и добри финансови навици”, обясни Тодорова.
Участниците могат да изберат да пишат по една от следните три теми:
- „Най-големият провал е да не опиташ.“ (по цитат от Деби Фийлдс, Mrs. Fields Cookies);
- „Много хора харчат пари, които не са изкарали, за неща, които не желаят, само за да впечатлят хора, които не харесват.“ (по цитат от Уил Роджърс);
- „Използвай парите си за неща, които могат да се купят с пари. Използвай времето си за неща, които не могат да се купят с пари.“ (по цитат от Харуки Мураками).