Как се представя българската икономика при служебни и редовни правителства? (Графики)

България отново е изправена пред предсрочни избори след оставката на кабинета „Желязков“. Това събужда спомена за непрестанните изборни цикли, които бяха обхванали страната предходните 4 години. За някои и притеснение относно развитието на икономиката, особено  на прага на присъединяването към еврозоната.

Economic.bg направи сравнение на ключови икономически показатели в периода 2020 – 2025 г., когато страната е била управлявана от три служебни правителства с по два мандата – на премиера Стефан Янев, Гълъб Донев и на Димитър Главчев – и три редовни кабинета – на Кирил Петков, Николай Денков и Росен Желязков.

За този период държавата премина през пандемията от коронавирус, през енергийна криза, висока инфлация. Честите смени на управляващите и различните, прокарвани от тях политики, неизменно дават отражение върху икономическото представяне на България.

Използваните данни са на Националния статистически институт (НСИ) и Министерството на финансите (МФ). За целта са изведени отчетните и прогнозите данни за показателите: ръст на брутен вътрешен продукт (БВП), ниво на средногодишна инфлация и коефициент на безработица.

А от тях ясно се вижда, че икономиката на България се развива независимо от вида на изпълнителната власт – служебна или редовна. С цялата условност, че през 2020 г. икономиката затвори заради коронавируса, а през 2021 г. имаше бурно възстановяване, което продължи и през следващата година, когато обаче Европа беше ударена от ценовия шок, породен от енергийната криза заради войната на Русия в Украйна.

Икономически растеж

От графиката ясно се вижда, че 2024 г., която премина под управлението на служебното правителство на премиера Димитър Главчев, България е записала висок икономически растеж. При служебното правителство на Гълъб Донев през 2022 г. растежът на БВП e рекорден (като се изключи 2021 г., когато имаше бързо възстановяване след пандемичната 2020 г.) – 4.1 на сто.

Прогнозите на Министерството на финансите (МФ), както и на редица други институции, включително международни, предвиждат, че през следващите години икономическият растеж на България неминуемо ще се забави. Причината ще е очакваният по-нисък темп на растеж на заплатите, които до момента бутаха потреблението като основен двигател на цялостното икономическо представяне.

Какво стана с цените

Що се отнася до инфлацията, тя се оказва най-висока през 2022 г., за което значително влияние оказаха цените на енергията и хранителните продукти след края на пандемията. През 2023 г., когато през половината ѝ част начело е редовен кабинет с премиер Николай Денков, инфлацията остава висока – 8.6 на сто.

Тя се забавя до 2.6% едва през 2024 г.

Увеличи ли се броят на безработните?

Както Economic.bg писа, пазарът на труда у нас е изключително затегнат, белязан от ниска безработица, но висок брой на откритите позиции и оферти, което е индикатор, че е трудно за бизнеса да намери квалифицирани кадри.

За разглеждания период се забелязва, че коефициентът на безработица намалява от над 5% до очаквани 3.6% през 2025 г. В годините 2022 – 2024 г. обаче той остава почти без промяна.