Как ще регулираме метавселената

Европейска кибер полиция във виртуалните светове, изкуствен интелект, който да помага на полицията, лицензиране на метавселените и поставянето на етикети на всяка от тях, за да се гарантира, че са защитени и надеждни. Това не са предложения на някое правителство, евродепутати или европейски комисари, а на обикновени жители на Европа, които се включиха в гражданския панел за виртуалните светове и метавселената на 23 април в Брюксел.

Събитието, на което присъства и журналист от сп. „Икономика“, трябваше да покаже нагласите на обикновените европейци към метавселената и виртуалната реалност, както и представите им за регулация.

Контекстът на провелия се граждански панел също е от важно значение. Нови технологии като изкуствения интелект, виртуалната реалност, блокчейн и др. се развиват изключително динамично, основните играчи и движещи сили в тези области са предимно американски и азиатски, и в поредица от регулаторни усилия напоследък Европа се опитва да контролира тази динамика.

Метавселената също не прави изключение – повечето проекти в нея са американски, някои от които са сред най-големите корпорации в света като Meta (Facebook) и Microsoft. Компании, които са стари познайници на европейските регулатори и в миналото са били глобявани от тях по един или друг повод.

Самото естество на метавселената все още е неясно, но според повечето експерти тя ще бъде 3D екосистема, която ще трансформира настоящата онлайн среда (world wide web) чрез нови средства за свързване с различни интерфейси, нови форми на взаимодействие и силен фокус върху триизмерната визуална среда. Това, според мнозина, ще бъде т.нар. web 3.0 – третото поколение интернет, идващо след първоначалните уебсайтове и последвалия бум на социалните мрежи и други web 2.0 платформи.

Страховете

на Европейската комисия са, че бързият напредък и глобалният характер на метавселената ще създават непредвидени усложнения по отношение на управлението, етиката, социалните и други аспекти, което ще постави под въпрос дали тази нова форма на интернет ще служи на гражданите на ЕС и ще отразява ценностите на Общността. Затова и в кулоарите на европейските институции вече се говори за въвеждане на стандарти и регулации в тази област, както и за стимулиране развитието на европейски играчи, включително и чрез различни фондове и други инициативи.

Някои от страховете са свързани с проблеми, които вече са широко дискутирани в web 2.0 платформите – от такива, свързани с поверителността и безопасността на потребителите, през цифровото разделение и риска някои граждани да бъдат изключени от процесите, до нуждата от оперативна съвместимост и отворен характер на виртуалните светове.

Самият граждански панел трябваше да адресира именно тези притеснения. Той е част от нов тип обществени консултации за гражданите на ЕС, които стартираха в началото на 2023 г. Това е едва вторият подобен панел, след такъв, посветен на изхвърлянето на храна. Форматът включва 150 граждани, избрани на случаен принцип от всички 27 държави от ЕС, които представят многообразието на Общността по отношение на география, пол, възраст, образование и социално-икономически произход. Една трета от тях са млади хора между 16 и 23 г., но не липсват и голям брой пенсионери. Всички те заедно генерират идеи и ги обсъждат в работни групи, след което предложенията се гласуват на пленарно заседание и се трансформират в списък с препоръки, които Европейската комисия взима предвид в своя законодателен процес.

Докато предходният панел за предотвратяване изхвърлянето на храни може да бъде наречен голям успех за новия формат, то настоящият показа и някои от неговите недостатъци – особено когато обсъжданата тема е много експертна и непозната за обикновените хора, включени в процеса. Затова и предложенията, прието от гражданите, варираха от полезни, през откровено утопични, до плашещи.

Много от тях акцентираха върху изключително важни сфери като нуждата от защита на личните данни и неприкосновеност, въвеждането на обучение за потребителите в сферата на метавселената, както и гарантирането, че виртуалните светове ще се развиват

устойчиво и екологично

Други идеи обаче имаха противоречив характер. Така например, предложението за въвеждане на сертификати за виртуалните светове, издавани от независим регулаторен орган, би могло да доведе до ненужна бюрокрация в развитието на този сектор. Можем само да си представим дали редица популярни днес приложения и уебсайтове като онлайн магазините, чат месинджърите и социалните мрежи, щяха да се развият толкова много, променяйки живота на всички нас, ако още в началото се налагаше те да преминават през сертификационен или лицензионен процес.

Друга доста противоречива идея е за създаването на европейска полиция, която да функционира изключително във виртуалните светове и да взаимодейства с националните институции и международни организации като Европол. В добавка една от работните групи предложи създаването на изкуствен интелект, който да подпомага работата на полицията в метавселената. Феновете на научната фантастика и защитниците на личната неприкосновеност веднага биха изтръпнали при подобна мисъл за изкуствен интелект – дигитален полицай.

Сред предложенията в гражданския панел имаше и такива, свързани с финансирането на европейски виртуални светове. Тема, която е от изключително важно значение, предвид нуждата от създаване на силни платформи за виртуална реалност в Европа, в противовес на популярните американски проекти.

Настоящите препоръки няма да имат сериозна тежест в процеса на взимане на решение за евентуална еврорегулация в областта на метавселената. Тепърва предстои по темата да бъдат взети позициите на експерти, компании от сектора, както и на академичната общност. Препоръките обаче са особено показателни за нарастващия страх на все повече обикновени граждани от бурното развитие на новите технологии през последните години. Така например, ако преди десетилетие или две повечето хора бяха оптимистично настроени за новите технологии като интернет или смартфоните, то днес мнозина вече виждат и открояващите се негативни страни на тази динамична дигитална революция. Този страх през годините доведе до неуспеха на не една или две перспективни технологични концепция като например AR очилата Google Glass. А навлизането на още по

противоречиви нови технологии

като изкуствения интелект или автономните автомобили прави тази дискусия дори още по актуална.

И фактът, че основните играчи в повечето нови дигитални сегменти са американски компании не улеснява допълнително нещата. Мнозина в ЕС вече са изморени от хегемонията на САЩ в иновациите. Или както през миналата година заяви европейският комисар Тиери Бретон: „Ние няма да бъдем свидетели на нов див запад или нови частни монополи.“

Независимо дали Европа иска или не, обаче, дигитализацията се развива с все по-бурни темпове и държави като САЩ, Китай, Япония и Южна Корея вече са много напред в тези нови технологични сегменти. Европейските граждани най-вероятно ще използват тези американски или други платформи, освен ако на Стария континент не бъде стимулирано създаването на достатъчно качествени алтернативи. Такива, които да съответстват на ценностите на Европейския съюз и да защитават в достатъчно голяма степен европейските граждани. Остава си обаче въпросът дали въвеждането на още регулации е правилният път за тяхното развитие.

Текстът е част от бр. 114 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии.