Как Украйна проваля плана на Путин да печели милиарди от войната с Иран

Огнената стена в руското стратегическо петролно пристанище Уст-Луга хвърляше кълба дим толкова високо в небето, че те се виждаха чак от Финландия. Най-мащабният удар на Украйна срещу Русия тази година обхвана резервоари за суров петрол и петролни продукти, както и оборудване за товарене, превръщайки небето над балтийското пристанище в оранжево в сряда, разказва за Telegraph.

Дронове са преминали през последователни слоеве на руската противовъздушна отбрана – простиращи се през Брянск, Смоленск, Псков и Санкт Петербург – по време на своя полет от 620 мили, преди да нанесат, по всичко личащо, директни попадения.

Вторият удар по ключова петролна инфраструктура в рамките на дни не беше само унизителен провал на руската отбрана. Докато пламъците обхващаха терминала, те изгаряха и средствата в кремълската хазна – като Украйна източваше критичен източник на приходи в момент, когато Владимир Путин се нуждаеше от тях най-много.

Като знак за опасенията на Путин относно нестабилната икономика на страната, беше съобщено, че руският президент е събрал олигарсите на закрита среща в четвъртък вечер, за да поиска от тях дарения за подпомагане на отбранителния бюджет.

Поне двама бизнесмени са дали знак, че са готови да направят вноски за руските военни усилия, според Financial Times, след като Путин е заявил, че няма да се изтегли от Украйна, докато останалата част от частично окупирания източен регион Донбас не премине под руски контрол.

Фактът, че Путин се обръща към руския елит, за да финансира кръвопролитието, показва напрежението, на което е подложена икономиката му, докато войната навлиза в петата си година.

Преди началото на войната с Иран на 28 февруари, приходите на Русия от петрол и газ бяха спаднали с 47 процента на годишна база, барелите се продаваха на Индия на една трета от пазарната цена, а националният дефицит вече беше достигнал 91 процента от целта за 2026 г.

Анализатори се питаха колко дълго Путин може да поддържа скъпоструващата си война, при положение че военните разходи се забавят заради финансовия натиск.

Но след като Съединените щати и Израел започнаха войната с Иран, Москва печели около 760 милиона долара на ден от продажби на петрол и газ, което възлиза на почти 24 милиарда долара за март.

Подпомогната от нараснало търсене, облекчени санкции и незасегната от затварянето на Ормузкия проток, Русия се превърна в неочакван победител в конфликта с Иран, печелейки от паническия пазар, лишен от приблизително една пета от доставките си.

Москва разчита на петрола и газа за над 60 процента от износа си и почти една трета от държавните си приходи, а този забележителен обрат се оказа благоприятен за руската икономика и военните ѝ амбиции.

Това доведе и до типично самодоволни изявления от Кремъл, който подигравателно отправи предложения към Европа да възобнови доставките на петрол за континента.

Украйна се опасяваше, че недостигът на енергия може да доведе до сближаване между Запада и Москва и да засили позициите на Путин както на бойното поле, така и на масата за преговори.

Белгийският министър-председател по-рано този месец призова за „разумна“ нормализация на отношенията с Русия, за да се „възстанови достъпът до евтина енергия“.

Сега обаче Украйна нанесе сериозен удар по възраждаща се Русия със своите атаки срещу енергийната инфраструктура.

С ожесточената си кампания срещу отдалечени обекти Киев се надява да предотврати постъпването на допълнителни милиарди в кремълската хазна.

В резултат от атаката в сряда, както и от предишни повреди по тръбопроводи и серия от неотдавнашни задържания на танкери, около 40 процента от руския капацитет за износ на петрол е бил спрян тази седмица.

Според доклад на Reuters, това е най-тежкото прекъсване на петролни доставки в съвременната руска история.

Дни по-рано Уст-Луга и съседният износен хъб Приморск, които заедно обработват 1.7 милиона барела петрол дневно, бяха принудени да прекратят работа заради атака с дронове.

Задръстванията при износа, причинени от дронови удари, могат да поставят под риск 400 000 барела дневно в четири руски рафинерии – Кириши, Ярославъл, Москва и Рязан – съобщи Reuters в четвъртък.

Русия се опита да твърди, че щетите в строго охранявания Приморск – най-големият ѝ петролен износен хъб на Балтийско море – са незначителни. Но сателитни изображения показват друго – най-малко четири резервоара за съхранение на петрол са унищожени и изпускат гъст черен дим. И Киев не дава признаци да отслаби усилията си.

Рано в четвъртък украинските сили за безпилотни системи потвърдиха, че са поразили рафинерия, ориентирана към износ, в Кириши – на малко над 62 мили от Санкт Петербург.

Заводът обработва 6.6 процента от общия обем на рафиниране на петрол в Русия – около 350 000 барела дневно, според Reuters.

Часове по-късно морски дрон атакува санкциониран танкер за суров петрол близо до Босфора край Истанбул, който беше отплавал от руското пристанище Новоросийск с един милион барела суров петрол – почти пълен товар.

Украйна води дълбока ударна кампания срещу руската петролна и газова индустрия вече повече от две години, с цел да изтощи военната хазна на Кремъл, като го лиши от индустрията, която го обогатява.

Но атаките изглежда се засилват, тъй като Украйна разширява производството на оръжия.

Повече от 40 удара бяха нанесени на територията на Русия през първите два месеца на 2026 г., предимно срещу петролна и газова инфраструктура – двойно повече спрямо темпа на атаките през 2025 г.

Максим Безносюк, експерт по стратегическа политика, фокусиран върху Русия и Украйна, заяви, че Киев е увеличил ефективността си, като е разширил фокуса си от рафинериите към „петролната система, която Русия използва за преработка, транспорт и износ на суров петрол“.

„Това е сериозно развитие, защото по-високите световни цени на петрола иначе биха дали на Кремъл повече възможности да поема разходите във военно време“, каза той пред „Дейли Телеграф“.

На практика по-широкият ефект изглежда е, че това затруднява Кремъл да превърне напълно текущото поскъпване на цените в допълнителни ресурси за войната.“

Въпреки това Безносюк предупреди да не се разглежда кампанията като „нокаутиращ удар“. Той добави: „Русия все още има източни маршрути за износ към Азия, а общият мащаб на нейния петролен сектор означава, че той не може да бъде сериозно разстроен само от няколко удара.“

Украйна е използвала широк арсенал от боеприпаси за тези удари, включително ракети „Нептун“ и „Фламинго“, дронове за далечен обсег FP-1 и „Лютий“, както и дрон-ракети „Паляниця“, „Рута“ и „Пекло“.

Смята се, че именно дроновете FP-1, произведени от украинския отбранителен стартъп Fire Point, са отговорни за около 60 процента от дълбоките удари в Русия.

В края на февруари „Дейли Телеграф“ посети една от строго секретните производствени бази на Fire Point. В дузина претъпкани работилници, огласяни от музиката на Pink Floyd, инженери сглобяват част от стотиците ударни дронове с тънък фюзелаж и прави крила, които компанията произвежда ежедневно.

Въведени през 2024 г., тези еднопосочни дронове струват малко над 40 000 британски лири за брой, което ги прави много по-евтини от заплашителните черни дронове „Шахед“ с делта крило, които Русия използва за удари по украинската енергийна инфраструктура.

Всеки FP-1 носи модулна бойна глава с тегло между 60 и 120 кг и може да изминава разстояние до 995 мили. За да се улесни бързото и масово производство, както и да се намали засичането от радар, дронът е изработен от епоксидна смола и лазерно изрязан шперплат.

Офисът на стартъпа – в стил Силициевата долина с отворено пространство – е украсен с фигурки от „Междузвездни войни“ и огромно плюшено фламинго – препратка към водещата тежкотоварна крилата ракета на Fire Point, представена миналата година.

Ирина Терех, главен изпълнителен директор и главен технолог, заяви, че дроновете и ракетите на компанията са начин „да изпратят послание“ към Русия.

Тя посочи, че компанията е преодоляла „психологическа бариера“, за да произвежда необходимото на Украйна местно оръжие на ниска цена, така че страната да не бъде принудена да разчита безкрайно на своите съюзници.

Научихме по трудния начин, че способността ни да защитаваме своя суверенитет никога не трябва да зависи от политически дневен ред, различен от украинския... Това е основният двигател на вътрешното производство“, каза тя.

„Отбраната не е за водене на бой, а за ясно показване на цената на злоупотребата на онзи, който злоупотребява. Нямаме време за почивка – ние се борим в различна лига от нашия враг. Имаме по-малко земя, по-малко пари, по-малко хора, по-малко време.“

Въпреки това Терех добави: „Имам чувството, че вече печелим. Никога не трябва дори да допускаме мисълта да жертваме земята си, за да нахраним мечката (Русия).“