Как войната в Украйна и климатът ще преосмислят ядрената енергия?
Лидери днес са Китай и Русия, а САЩ се връщат в играта с малко по-различна технология

© ECONOMIC.BG / Twenty20
Изменението на климата и глобалната сигурност взаимно се притискат, стане ли дума за това как ще изглежда бъдещето. Този конфликт стана особено очевиден през изминалата седмица – на фона на руската инвазия в Украйна и опасенията около ядрената енергия.
Въглищата и други изкопаеми горива задушават човечеството“, каза в понеделник генералният секретар на ООН Антонио Гутериш, след като Междуправителствената група на ООН по изменението на климата публикува последния си доклад. „Настоящият глобален енергиен микс е нарушен.“
Атомните електроцентрали генерират енергия без емисии на въглероден диоксид, осигурявайки алтернатива на изкопаемите горива, които затоплят атмосферата, отбелязва CNBC в свой анализ по темата. Междувременно само преди дни руски военни сили атакуваха Запорожката атомна електроцентрала в Украйна (най-мощната в Европа) и в резултат на това една от сградите в комплекса бе запалена. Случилото се там извади наяве призраците от миналото покрай чернобилската авария, разразила се също на територията на днешна Украйна.
Украинският президент Володимир Зеленски обърна внимание, че „нито една страна никога не е стреляла по ядрени блокове, освен Русия“. Той сравни случващото се в „ядрен терор“. Русия отрича.
По-късно в петък Международната агенция за атомна енергия (МААЕ) успокои, че атомната електроцентрала продължава да работи и не е имало изпускане на радиоактивен материал. И все пак събитието предизвика вълна от страх по целия свят.
Кенет Луонго, основател на нестопанската организация Партньорство за глобална сигурност, прогнозира, че темата за ядрената енергетика тепърва ще бъде подета в международен план. Атакуването на ядрени реактори, за каквото се съобщава в Украйна, е нещо ново и особено тревожно. В същото време нациите започват да осъзнават, че не могат да постигнат целите си за климата само с възобновяеми източници, като вятър и слънчева енергия.
В тази връзка Луонго напомня, че още на климатичната конференция COP 26 миналата година се е забелязала промяна в настроенията относно ядрената енергия.
Китай и Русия доминират
Днес Китай и Русия са доминиращите политически сили в ядрената енергетика.
В глобален мащаб има около 440 ядрени енергийни реактора, работещи в повече от 30 страни. Те доставят около 10% от електроенергията в света, сочат данните на Световната ядрена асоциация. В 19 страни в момента се строят 55 нови реактора, 19 от които са в Китай. В САЩ има само два в ход.
Със сигурност Китай има най-активната програма за ново ядрено строителство“, отбелязва Джон Котек от Института по ядрена енергия.
Азиатската страна разполага с „най-бързо развиващия се комерсиален ядрен енергиен или граждански ядрен енергиен сектор в света“, коментира той. По думите му темпът на изграждане е сходен с този в САЩ през 70-те или Франция през 70-те и 80-те.
Донякъде фокусът на Китай върху изграждането на нови ядрени енергийни реактори е отговор на бързото нарастване на търсенето на енергия от разширяващата се средна класа.
Руснаците пък имат онова, което Котек нарича „доста стабилна програма“ за ново ядрено изграждане. Докато в страната се строят три нови ядрени реактора, Русия остава най-големият износител на ядрени технологии в света. Нейните водно-водни енергийни реактори (VVER) в момента се строят в много други страни, включително Бангладеш, Беларус, Индия, Иран, Словакия и Турция.
Докато Русия и Китай се издигнаха, Съединените щати загубиха от силата си в изграждането на конвенционални ядрени реактори, посочва Луонго. Ядрената енергетика придоби лоша репутация в Америка след инцидента в АЕЦ „Три майл айлънд“ през 1979 г. в Пенсилвания и още повече след авариите в Чернобил в Украинския Съветски съюз през 1986 г. и Фукушима в Япония през 2011 г.
Но течението започва да се обръща.
Администрацията на Джо Байдън например прокара програма на стойност 6 милиарда долара, предназначена да запази съществуващия флот от ядрени реактори в САЩ. На държавно ниво в момента има между 75 и 100 законопроекта, каза Котек. Това е неколкократно повече спрямо десетилетие по-рано.
Въпреки че със сигурност не всеки законопроект ще бъде приет, това показва истинско повишаване на интереса към ядрената енергия.“
По-голямата част от възобновяването на интереса към нея се дължи на опасенията относно изменението на климата. Често той изглежда най-силен в държави, където въглищните централи са пред затваряне. Котек дава пример с американската Западна Вирджиния, която през февруари отмени мораториума върху изграждането на ядрени мощности, датиращ от 1996 г.
В същото време войната между Русия и Украйна дава на Съединените щати лостове да сложи по-голям отпечатък на глобалния пазар.
Опасните действия на Русия на територията на атомната електроцентрала в Запорожие в Украйна и решението на Китай да не гласува в подкрепа на резолюцията на МААЕ за предотвратяване на този вид атака „ще нанесе удар върху репутацията на двете страни за ядрения износ“, смята Луонго.
САЩ се фокусират върху новата ядрена енергия
Ядрените централи са скъпи за изграждане, като на много места цената им надхвърля тази на други алтернативи за базова енергия като природния газ. Въпреки това на хоризонта е следващото поколение ядрени мощности, а САЩ видимо настъпват все повече в тази посока.
Съединените щати решиха, че не искат да позволят на Русия и Китай да доминират в следващата фаза на ядрения пазар. И така наливат милиарди долари в разработването на т.н. малки модулни реактори“, посочва Луонго.
Правителството използва Националната лаборатория в Айдахо като полигон за тестване на въпросните реактори, които всъщност не са новост. Те са по-малки и усъвършенствани варианти на технология, съществуваща от 50-те години на миналия век, която сега търпи своя ренесанс.
Но докато САЩ се настройват да бъдат конкурентоспособни технологично, те не са подготвени от гледна точка на политиката, отбелязва още Луонго и обяснява защо. Конвенционалните реактори използват уран, обогатен до около 5%. А усъвършенстваните реактори използват уран, обогатен до около 19% – точно под 20-процентния праг, отвъд който стандартите на МААЕ вече говорят за оръжеен уран.