Какво цели Русия с анексирането на територии в Украйна?

Подкрепяни от Кремъл, четири окупирани региона на Украйна провеждат самозвани референдуми за присъединяване към Русия. Осъдени като нелегитимни и фиктивни от Украйна и Запада, тези така наречени гласувания се провеждат в продължение на пет дни, докато и четирите области - две на изток и две на юг – воюват на фронтовата линия.

Една анексия може да доведе до твърдение от страна на Русия, че нейната територия е атакувана от западни оръжия, доставени на Украйна. Това може да ескалира още повече войната, пише BBC в свой специален анализ по темата.

Какво се случва и защо сега?

Седем месеца след началото на руската инвазия, руският президент Владимир Путин е крачка назад. Контраофанзивата на Украйна възвърна части от територия, завладяна след нахлуването на 24 февруари. Гласуването за анексиране е една от трите стъпки, предприети от Кремъл в опит да вкара войната в нова фаза.

Анексирайки още 15% от суверенна Украйна, Русия ще може да твърди, че нейната територия е атакувана от оръжия, предоставени от НАТО и други западни страни на Украйна. Като частично мобилизира 300 000 допълнителни войници, Русия може да защити фронтова линия от 1000 км. Кремъл също криминализира дезертьорството и неоправданото отсъствие по време на мобилизация.

Ако анексирането на територия от руския лидер звучи познато, така е. Когато нареди на войските да превземат Крим през 2014 г., там също последва референдум, който бе отхвърлен от международната общност.

Последните действия на Русия също бяха заклеймени като незаконни от много западни страни, а руските медии вече съобщиха, че гласуването с „да“ на референдума е извън съмнение. То се провежда в продължение на пет дни в двете прокси зони на Русия в Луганск и Донецк на изток и в окупираните части на Херсон и Запорожие на юг.

Фалшиви гласове?

След референдума за Крим през 2014 г. Кремъл съобщи за 96.7% подкрепа, но изтекъл доклад от руския Съвет по правата на човека показа, че само около 30% са гласували и едва половината са подкрепили анексирането.

Сега гласуването ще се състои в разгара на война. Четирите засегнати региона са или частично, или изцяло под окупация. На юг град Херсон не е безопасно място в момента, тъй като руските войници се борят да удържат голяма украинска контраофанзива. Сградата на централната администрация бе ударена от серия ракети миналата седмица. Сигурен вот е невъзможен и въпреки това официални лица говорят за регистрирани 750 000 души и планове за включване на окупирани части от друга украинска област - Николаев - в анексираната област.

Руските медии съобщиха, че избирателните служители ще обикалят от врата на врата с преносими избирателни урни от петък до понеделник. Избирателните секции ще работят само на петия ден - 27 септември - като служителите се позоваха на съображения за сигурност. Стотици секции са планирани да отворят този ден, като избирателите ще могат да гласуват и в региони извън техните собствени, а бежанците имат право да гласуват дори в части от самата Русия.

Всеки вот за анексиране в района на Запорожие няма голям смисъл, защото столицата на областта остава сигурно в украински ръце. Територията на Донецк на изток е само 60% под руска окупация и е в основата на конфликта. Русия контролира по-голямата част от Луганск на североизток, въпреки че е започнала да губи позиции.

Междувременно руските информационни агенции показаха раздаване на листовки, озаглавени „Русия е бъдещето“.

Голяма част от населението е избягало от конфликта. Ръководителят на руския прокси орган в Донецк Денис Пушилин нареди масова евакуация дни преди инвазията.

Подкрепяните от Русия лидери се стремяха да организират гласуване от няколко месеца, но решението за провеждане му бе взето само три дни предварително и подсказва отчаяние. По време на референдума няма да има независими наблюдатели. Голяма част от гласуването ще бъде онлайн, въпреки че властите обещаха допълнителна сигурност в избирателните секции.

Какво ще се промени?

Съветникът на украинското министерство на отбраната Юрий Сак каза пред BBC, че така наречените референдуми са обречени.

Виждаме, че цялото местно население е за връщане в Украйна и това е причината да има толкова голяма съпротива срещу партизанското движение в тези територии.“

Във всеки случай Киев казва, че нищо няма да се промени и украинските сили ще продължат да настояват за освобождаване на териториите.

Руският анализатор Александър Баунов казва, че простото предефиниране на окупираните райони като руска територия е малко вероятно да спре украинската армия, но изпраща послание за намерение към населението под техен контрол. И надеждата на Кремъл е, че Западът ще се въздържи от това оръжията им да бъдат използвани и изстрелвани по земя, обявена от Москва за руска.

Тревожно президентът Путин говори за използване на всички средства, с които разполага, „за защита на Русия“. И в случай, че изобщо имаше съмнение, заместник-председателят на съвета за сигурност на Русия Дмитрий Медведев даде да се разбере, че ядрените оръжия могат да бъдат използвани и за защита на анексираните територии.

Държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен говори за „опасна ескалация", но потвърди отново позицията на Вашингтон, че никакви руски претенции към украинска земя не могат да отнемат правото на Украйна да се защитава. Дори Турция, която се опита да играе посредническа роля, заклейми вота като нелегитимен.