Какво е бъдещето на България – в производство на маски или на роботи

Там продукцията може да бъде по-евтина в сравнение с останалата част на Европа, като в същото време е „на една ръка разстояние“, а инвестициите в тези страни биха им помогнали да ускорят растежа си и да наваксат изоставането си спрямо по-развитите европейски държави.

Според някои специалисти това може да бъде голям шанс за България, но важен акцент е каква ще бъде спецификата на новите инвестиции в страната, т.е. – дали ще бъдат производства на маски или на медицинска техника и лекарства, смятат от Българската стопанска камара. Според тях не е достатъчно да се откриват нови производства у нас - те трябва да бъдат такива с висока добавена стойност и да доведат до качествени и дълготрайни инвестиции в страната, но условията у нас не успяват да впечатлят потенциални инвеститори.

По този повод Българската стопанска камара прави проучване сред шестте страни с най-голям потенциал за печалба от релокацията на производства – Чехия, Унгария, Полша, Словакия, Румъния и България. От него става ясно, че делът на заетите в материалното производство в страната ни е сходен с този в останалите пет посочени страни, но делът на заетите във високо и средно технологично производство е много под тези в Словакия, Унгария, Чехия и дори средното ниво в Европейския съюз.

Наличието на квалифицирана работна ръка е един от факторите с най-голямо влияние при преместването на високотехнологични производства на ново място, а доскоро ние внасяхме подобни кадри от чужбина заради липсата им в България. Китай, Индия и цяла Югоизточна Азия, където държавите интензивно инвестират в образование и квалификация, все пак ще продължат да бъдат важна локация за много производства, именно заради огромното население и резерв от работна ръка там.

Според БСК разглежданите шест държави нямат човешкия капацитет да посрещнат мегазаводите, които работят в Азия, а за България най-добре би било да се фокусира в привличането на по-малки производства, всяко между 100 и 1000 души, с малки изключения като напр. заводи на компании от мащаба на Volkswagen.

Сред групата от шест страни с голям потенциал за привличане на нови производства, България регистрира значително по-скромно присъствие на международните пазари в групата – страната е с най-малък дял в световния износ за 2019 г., докато Чехия и Полша са в пъти пред нея.

Освен това към края на 2019 г. България е и страната с най-нисък дял на произведени стоки с висока добавена стойност в износа. Освен това в групите, в които сме най-силни на световния пазар, всъщност държим дял, който е по-нисък от най-силните групи в останалите пет страни.

Пътни превозни средства, машини и апарати, и електроника и електротехника формират около и над 50% от износа на Чехия, Унгария, Румъния и Словакия, на Полша – 36%, а на България – 22%. България, единствена от 6-те, има износ на суровинна стокова група с дял в износа си над 5 процента – горива, мед, зърно. Според БСК тази структура на българския износ не благоприятства привличането на стратегически високотехнологични инвеститори.

„Когато потенциален инвеститор се запознава за първи път с една държава, пита кой вече е там. Ако види развойни офиси на Jonson Control, SAB или FESTO, изводите са едни, когато види гръцки и турски цехове за чорапи и чушки – други“, смятат от камарата.

Според институцията основните проблеми пред привличането на ключови инвеститори в България са липсата на е-управление, раздутата администрация, липсата на целенасочена ясна визия и политика с приемственост, независимо кое правителство е на власт, правната сигурност и усещането за корупция.