Какво е дигитално евро и кога да го очакваме?

Няма пари в брой? Няма пластмаса? Няма проблем. Платете в дигитални евра.

Европейската централна банка (ЕЦБ) започва експерименти с въвеждането на цифрово евро, което да може да се похарчи навсякъде и без страх, че някой проследява направените покупки.

Базираната във Франкфурт институция публикува въпросник в понеделник вечерта, за да прецени апетита на обществото за нов начин на плащане, като това се случва след публикуван на 2 октомври доклад. Освен това председателят на ЕЦБ заяви по време на виртуална среща, организирана от Международния валутен фонд, че „много сериозно обмисля“ цифровото евро.

И ЕЦБ не е сама.

Централните банки по целия свят разработват виртуални версии на валутите си, тъй като използването на физически пари в брой все повече намалява. Паричните власти са решени да вървят в крак с дигиталния свят на 21 век, като следят развитието на частните форми на пари, като Libra.

Чисто електронното евро няма да дойде без рискове. Това може да повлияе на финансовата индустрия, каквато я познаваме, като окаже натиск върху политиците да разработят начин на плащане, който да е безопасен и привлекателен за гражданите.

Ето пет ключови въпроса за достойнствата и предизвикателствата на цифровото евро, обяснени от европейското издание на Politico.

Какво представлява?

Дигиталното евро би допълнило портфейла ви, но не би заменило нищо в него.

Търговците могат да го приемат като алтернатива на пластмасата или парите в брой. Хората пък могат да си заемат и връщат един на друг дигитални евра по всяко време и навсякъде. 

Дигиталното евро може да се възприема като електронна банкнота, която се съхранява в подобно на портфейл приложение, гарантирано от ЕЦБ, на вашия смартфон, така че едно цифрово евро винаги да струва колкото монета от едно евро.

Не можете и да го загубите. ЕЦБ ще води отчет за вашите цифрови евра, като ви защитава, в случай че загубите мобилния си телефон.

Как ще работи?

На пръв погледн концепцията за дигитално евро не изглежда много по-различно от това човек да има мобилно банкиране, с помощта на което да проверява сметката си през телефона. Вместо това приложение от частна фирма ще показва броя на дигиталните банкноти в наличност. 

Обратният процес на плащане обаче би бил много различен.

При електронен превод днес банката на изпращача предава съобщение до клиринговата къща с молба да прехвърли пари от сметката си в банката на получателя. (За някои големи или спешни плащания това може да отиде директно в ЕЦБ.) Клиринговата функция трябва да провери данните, след което да уреди дебит на банковата сметка на подателя в ЕЦБ и кредитиране на получателя. Хореографирането на ходовете може да отнеме два дни, докато парите се уредят в сметката на получателя.

Дигиталното евро на теория би могло да рационализира транзакцията на по-ниска цена. ЕЦБ може да води собствена книга, като автоматично проследява притежателя на всеки цифров цент. Или може да зададе правила за други пазещи книги в децентрализирана система, може би подобна на разпределената книга за биткойн, която записва всяка транзакция с помощта на блокчейн технология.

Защо сега?

Две причини. Първо, електронните плащания нарастват на фона на опасенията, че физическите пари в брой пренасят коронавируса. Второ, технологичната индустрия разработва свои собствени форми на валута.

Libra е на първо място в съзнанието на длъжностните лица. Асоциацията, създадена от Facebook и група други компании, проектира платежна услуга, използвайки т.нар. „стабилни монети“, вид цифров актив, който ЕС предлага да регулира.

Предприятието притесни политиците с предположението, че Libra може да достигне лесно до 2.7-те милиарда потребители на Facebook. Опасенията са, че така може да се подкопае еврото, като същевременно финансите на гражданите се окажат уязвими – както за чуждестранни сили, така и за компании, които събират данни за техните навици на харчене.

Дигиталното евро на ЕЦБ ще има за цел да смекчи тези рискове.

Защо се бави?

Необходими са няколко предпазни мерки преди ЕЦБ да може да направи цифровите евра достъпни за обществеността. Без тях банките биха могли да имат истински проблеми.

Като начало спестителите може да видят по-голяма полза от задържането на дигитални евро, отколкото да депозират парите си в банки, които налагат такси за трупането на пари в брой и не плащат особено много лихви.

Но намаляването на депозитите може да има недостатък за обществото. Банките зависят от тях като жизненоважен източник на финансиране и в крайна сметка липсата на депозити може значително да оскъпи заемите, забавяйки икономическата активност.

ЕЦБ работи върху обсъждането на начините за предотвратяване на тези сценарии. Идеите включват ограничаване на цифровите евра, които всеки може да държи, или таксуване на хора за държане на големи количества от тях.

Какво друго трябва да се има предвид?

Поверителност и контрол.

Можете да харчите пари в брой без никой да проследява какво купувате. Междувременно онлайн плащанията и тези с карти водят запис на вашите покупки.

Дигиталните евра могат да предложат най-доброто и от двете, като създават електронни пръстови отпечатъци, достъпни само за властите. Така може да се защитят данните на хората, като същевременно се предотврати възможнсотта престъпниците да движат незаконните си пари.

ЕЦБ ще извършва вътрешни експерименти през следващите шест месеца и ще реши в средата на 2021 г. дали да въведе цифровото евро.

Това може да означава ограничаване на големи трансфери на цифрова валута и проследяване на моделите на разходи, които изглеждат подозрителни.