Какво (може би) предложи България, за да „замръзне“ договорът с „Боташ“?

България би могла да осигури достъп на Турция до газовите пазари в Югоизточна Европа, с което Анкара да запълни капацитета на терминалите си за втечнен природен газ и да намали зависимостта си от Русия. Тези цели, според Мартин Владимиров, директор програма „Енергетика и климат“ в Центъра за изследване на демокрацията, може да преследва турската страна с решението си да позволи „замразяване“ на неизгодния за България договор с „Боташ“.

В интервю за „Нова телевизия“ енергийният експерт изтъкна и риска, който България поема, договаряйки новите условия – в един момент да се превърне в „троянски кон“, чрез който Турция да пренася руски газ през територията на страната.

Припомняме, че в понеделник, след разговор между премиера Румен Радев и турския президент Реджеп Тайип Ердоган преди срещата на върха на НАТО в Анкара, бе подписан протокол за временно „замразяване“ на договора между „Булгаргаз“ и „Боташ“ за срок от 15 месеца, което е до следващите местни избори в България. Според прессъобщението на Министерския съвет след подписването, българският обществен доставчик ще плаща само за използвания капацитет, а не както досега – по около 500 хил. евро на ден, независимо дали пренася суровина, или не. Също така бе съобщено, че ценовите условията ще са по-добри, но без да се дават повече подробности.

„Много неясноти“

Има много неясноти, включително какво изисква турската страна, за да се стигне до промяна на клаузите,“ коментира Владимиров. „Това, което от 2022 г. насам със сигурност знаем, е, че „Боташ“ се опитва да навлезе на пазара на природен газ в Югоизточна Европа и подозирам, че договорките ще са в тази линия“, добави той.

Според специалиста, надграждане, а не замразяване е по-точното обяснение на ситуацията.

„Ние всъщност не знаем какво е договорено все още, тъй като информацията, която идва от правителството, е за замразяване на договора. От друга страна, турското енергийно министерство не съобщава за замразяване на договора за 15 месеца, а само за начало на предоговарянето му“, посочва той.

И напомня, че „Булгаргаз“ реално не плаща дължимото по издадените от „Боташ“ фактури от лятото на 2024 г.

Както и досега, България всъщност плаща само когато внася втечнен природен газ и когато го доставят до границата с България“, обясни той.

Владимиров акцентира и върху текущите задължения на българската държавна компания към турската , които, според него, са около половин милиард евро за трите години, откакто действа договорът.

В свое изказване по темата малко по-късно във вторник премиерът Румен Радев цитира сумата около 360 млн. долара.

На въпрос дали от днес спират да се трупат по 500 хил. евро на ден, а старите дългове си остават, експертът, отговори, че е възможно, но не става ясно от съобщенията. Радев също не даде ясно обяснение, но по-скоро звучеше, като да останат старите задължения.

Изключително важни връзки с Турция

Владимиров подчерта важността на връзките с Турция в контекста на спирането на руския природен газ и ролята на България като основен транзитен център на същия този газ.

Всъщност връзките с Турция ще станат изключително важни за пълната диверсификация на Европа и за доставките на втечнен природен газ от глобалните пазари до Централна Европа – България може да изпълнява тази роля в бъдеще“, казва той.

Според него, в бъдеще договорът с „Боташ“ може да бъде част от един „много сериозен“ трансатлантически диалог между компаниите за износ на втечнен природен газ в САЩ, ЕС, Турция и България.

Експертът припомни за работата на България, Румъния и Гърция по т. нар. „вертикален газов коридор“, който да „евакуира“ природния газ от пристанищата в Егейско море до пазарите в Централна Европа. Този маршрут обаче се оказва недостатъчен, за да измести напълно руския газ.

Именно затова Турция може да изиграе тази ключова роля, защото терминалите ѝ са полупразни, а те са с огромен капацитет и могат да бъдат използвани. Пътят напред, според анализите на Центъра за изследване на демокрацията, е Турция да се превърне в ключов играч в Югоизточна Европа за доставки на втечнен природен газ и да бъде включена във вертикалния газов коридор“, коментира Владимиров.

Според него, сделката с „Боташ“ може да е „надеждата“, че таксите за пренос ще паднат до равнищата, които са в Гърция.

В момента за пренос от Турция плащаме три пъти повече, отколкото за пренос от Гърция. Ако се промени това, търговията с природен газ през Турция може да стане много по-изгодна“, коментира специалистът.

Рискът: България – „троянски кон“ за руски газ

Владимиров спомена и за потенциални рискове при работата с турската страна. Той заяви, че южната съседка на България се опитва препродава излишни количества руски газ на Европа, да прави арбитраж с тези количества и сделката с „Боташ“ може да се окаже „оръжие“ в тази посока, тъй като турската компания може да използва българската газопреносна мрежа именно за тези цели. Специалистът подчерта, че „трябва да сме сигурни, че това няма да се случва“.

Тази година е ключова, защото „Боташ“ предоговаря условията по договорите си с „Газпром“, така че това е възможност ние да накараме Турция по някакъв начин да се преориентира, да спре вноса на руски газ или да го намали чувствително, така че да работим с турската страна за пълна диверсификация на доставките“, коментира експертът.

В заключение Мартин Владимиров посочи, че „винаги е добре“, ако можем да ползваме терминалите за втечнен природен газ в Турция. По думите му, важният въпрос е на каква цена ще бъде този договор.

Дали газът, който ще пристига, ще е конкурентен на алтернативите – в момента не е. Именно затова турската страна в момента се опитва да разшири коридора при „Странджа 1“, откъдето внасяме газ, и да изнася между 7 и 8 млрд. куб. метра в бъдеще“, заяви той.

Според специалиста, важното за България е страната да осигури ниски такси за пренос и да не се превърне в „троянски кон“ на руски газ в бъдеще, който да бъде пренасян през Турция.

По темата работи София Грозданова.