Какво пречи на българската електроиндустрия

Българската електроиндустрия продължава да се развива и остава най-голям износител с най-голям принос към експорта на страната. И това е не толкова благодарение на държавна подкрепа, а въпреки политическия хаос, в който и този бизнес остава нечут и неразбран. Българската асоциация на електротехниката и електрониката (БАСЕЛ) изнесе данни за растежа и очерта някои от проблемите, които слагат „таван“ в производството и реализацията на продукцията:

Казус, който не просто буди недоумение, а създава огромен проблем, е фактът, че над 60% от обществените търгове се печелят от компании в страни извън ЕС, като Китай и Турция. „Нашата продукция е на едно от най-добрите нива в световен мащаб, ценово тя е по-привлекателна от западноевропейското производство“, коментира инж. Димитър Белелиев, председател на БАСЕЛ. От името на организацията той апелира българската държава да въведе практиката, прилагана в Германия, Румъния и Франция, за изключване от правото за участие в търгове на фирми от държави, които не са подписали Централноевропейското споразумение за свободна търговия ЦЕФТА. Така ще се стимулира българското производство и европейската конкурентоспособност. Китайските фирми имали интерес да спечелят наши търгове, за да вземат референции, които после да им послужат в Западна Европа.

Липса на работна ръка

Другият въпрос, ключов за растежа и развитието на тази индустрия, е липсата на работна ръка на всички нива. Сред причините се сочи раздутият щат и високите възнаграждения в държавните енергийни предприятия, както и дългите срокове и тромавите процедури за наемане на работна ръка от трети страни. Браншът вече разчита на работници и служители от Узбекистан, Непал, Филипините. „Ако държавата не предприеме мерки за намаляване изкривяването на пазара на труда и не облекчи наемането на работници от трети страни, въпросът с кадрите ще стане катастрофален“, предупреждават от БАСЕЛ.

Институциите бездействат

Съществен проблем е, че липсва и държавна политика за подпомагане развитието на бранша, а сложните процедури за участие в европейски програми спъват тяхното прилагане и отблъскват бизнеса от участие. Заради общата несигурност в страната и непредвидимостта в данъчната политика, потенциалните инвеститори се затрудняват да преценят дали си струва тепърва да развиват бизнес в България. Проблемите в електротехническата и електронната индустрия ще се задълбочават, ако няма държавна политика за насърчаване на българското производство, но и визия за развитието на пазара на труда, алармират от бранша.

Инж. Орлин Димитров – изпълнителен директор на БАСЕЛ, инж. Димитър Белелиев - председател, инж. Иво Русев – член на УС (от ляво надясно) – Фото БАСЕЛ

Ръководството на БАСЕЛ обръща внимание и на липсата на закон за браншовите организации, макар за това да се говори от поне две десетилетия. Този законов „пропуск“ също влияе негативно, тъй като позволява на управляващите да елиминират гласа на организациите, които имат важни функции за консолидирането на бизнеса. Добре работещ модел е установен в Германия и Австрия и той би могъл да се приложи и у нас, като се вземат предвид спецификите на българските условия, предлага ръководството на БАСЕЛ. Тогава гласът на национално представените браншови организации ще има по-голяма тежест при вземането на решения на държавно ниво. Ефектът от това ще се измерва така: „По-добра среда - по-добър бизнес“.

Принос

„Електротехническата и електронната индустрия са ключови за българската икономика. Компаниите в сектора имат динамично портфолио и сериозен принос към технологичния напредък и експортния потенциал на България“, коментира инж. Орлин Димитров, изпълнителен директор на БАСЕЛ. В производството и ремонта на електронни уреди и електрически съоръжения работят около 1250 фирми с около 57 хил. служители. Електроиндустрията остава с най-голям принос в износа на България, като годишният оборот на бранша е стигнал над 6 млрд. евро.

Най-голям дял в експорта имат части за апарати за напрежение над 1000V, електронни интегрални схеми, електрически апарати за напрежение до 1000 V, кабелни форми за автомобили, трансформатори, електрически табла, електрически акумулатори, хладилници и бойлери. Данните на Евростат сочат, че към края на октомври 2024 г. този сектор генерира от износ около 4 млрд. евро, което е над 11% от общия износ на преработващата индустрия в България, въпреки лекия спад от 3.2% в сравнение със същия период през 2023 г.

Водещи класове на електроиндустрията за 2022 г., процент от общия оборот

Източник БАСЕЛ

Нагоре или надолу

Спад от 3,2% се наблюдава и при експорта като цяло на стоки от България. Една от причините е конюнктурата в Европа и най-вече в двете страни с най-голям дял в българския експорт: Германия (23,2% от износа на бранша) и Италия (6,4% от общия експорт на тази индустрия). „Локомотивът на ЕС – Германия, в последните години претърпя 3 големи удара – Зелената сделка, пандемията и санкциите срещу Русия. Във Франция, Италия и Испания икономическата картина не е по-различна. В момента страните от Източна Европа икономически имат по-голяма стабилност от Западна Европа. Експортът на електроиндустрията е свързан в над 70% с ЕС и ситуацията на Запад неизменно ще рефлектира и тук“, посочва инж. Иво Русев, член на УС на браншовата организация.

Щом браншът търси подкрепа и разбиране от държавните органи на власт, редно е този глас на бизнеса да бъде чут и да се предприемат адекватни мерки.

Числата говорят

• 5.9 млрд. евро оборот – 2023 г.
• 11.1% дял от износа – 2024 г.
• 1227 предприятия – 2023 г.
• 57 200 служители – 2023 г.

Източник: ЕВРОСТАТ

Оборот на електроиндустрията по години, млн. евро

Източник: БАСЕЛ

Текстът е част от бр. 125 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.