Какво разказват Говорещите статуи на Рим

Средновековна Италия е родина на таланти, превърнали се в световна мярка за изкуство, а Рим съхранява част от най-известните им творби. Във Вечния град обаче има колекция от статуи, които не са със световна известност и красота, но за римляните имат специална стойност.

Векове преди времената на интернет те служат като трибуна за разпространение на текстове в сатиричен дух, изразяващи критично отношение към социалните процеси, папската институция, кметството или властта. През 16-и век под прикритието на мрака анонимни поети ги използват, за да популяризират своята критика към различни авторитетни личности, заслужили яростта на плебеите. Този нестандартен начин за изразяване на гражданска позиция им дава названието Говорещите статуи на Рим.

Конгрегацията на остроумието

Скрити сред улиците на историческия център на италианската столица, шест каменни фигури от векове говорят с гласа на народа, изобличават и критикуват властта и силните на деня. Това е "Congrega degli arguti", която дава глас на  общественото недоволство повече от 300 години. С името „Конгрегация на остроумието“ се обозначава и маршрут през Вечния град, по който да се достигне до шестте статуи.

Паскуино – гласът на народа

На малък площа близо до пиаца „Навона“ има статуя, на чиято шия или нозе гражданите окачали своите „паскуини“. Тя е най-известната и най-дълго служи като трибуна на народния глас. От името на статуята произлиза терминът пасквил (малка анонимна публицистична творба, в която се злепоставя или критикува по злободневен въпрос известно лице или група хора със средствата на сатирата).

Античната статуя е открита напълно случайно при строителни работи през 1501 г. в района на тогавашния Палацо Орсини. След изваждането й от калта тя веднага получава името Паскуино.

От първата си публична поява фигурата на Паскуино добива запазено място  на сцената на папския Рим. Никой - от висшите прелати до обикновените граждани, не е пощаден от неговите сатирични стихове, които с течение на времето стават все по-остри и болезнени.  Паскуино не остава сам задълго – скоро към него се присъединяват още пет римски статуи с критични гласове. Така от соло Гласът на народа се превръща в хор.

Първият от този хор е

Марфорио

Статуята му е в Капитолийския музей - най-старият обществен музей в света, основан от Папа Сикст IV през 1471 г. За разлика от останалите, този паметник не е повреден и представлява добре запазено произведение на античното изкуство. Мраморната фигура изобразява водно божество. Тази статуя е и най-много премествана през вековете и годините. Първоначално каменният бог живеел  в храма на Марс, после прекарва близо два века на Форума, където говори с Гласа на гражданите. През XVII век папа Инокентий X наредил монументалната склуптура да бъде пренесена в двора на Палацо Нуово, където я съзерцаваме и днес.

 За да се смекчи сарказма на дуото Паскуино - Марфорио, към тях се присъединява нова статуя, представител на нежния  пол, и  това е

Госпожа Лукреция

Тя е единствената дама сред персонажите на социалната сатира. Бюстът й е също без нос, но пък има капризно изкривена уста. Тя обитава ъгъла на Палацо Венеция и базиликата „Сан  Марко“ в двор, който след пръдлжителна реставрация е отворен за публика през 2015 г. Произходът на статуята е неизвестен, но с оглед на каменната й дреха се предполага, че изобразява жрица на богинята Изида или самата богиня. Кръстница на статуята става Лукреция Д’Аланжо – любима дама на Неаполския крал Алфонсо V.

Статуята на сатира Селен, полегнал върху скален къс, е наречена с името

Бабуинът

Поставен е на улицата, която тогава се нарича  „Паолина“, като декорация на фонтан. През Средновековието римските граждани смятали, че потъмнялата мраморната фигура изобразява маймуна. Бабуинът е бил Гласът народен през XV век. Три века по-късно каменното тяло е монтирано върху чешма, поставена в ъгъла на църквата „Свети Анастасио дей Гречи“. Мраморната фигура е силно повредена от надписи и графити, затова през 2002 г. градските власти я  почистват и реновират, като разходите са поети от италианска модна къща.

Статуята, наречена

Абат Луиджи

не е на духовник. Открита е при строежа на Палацо Видони и вероятно е украсявала Помпейския театър. Предполага се, че  изобразява градския магистрат. Хората й дават името Абат Луиджи заради облечената в тога фигура - дреха, която наподобява облеклото на духовниците от съседната църква. Статуята била много активна през XV век  Пасквили и памфлети, окачени на нея , могат да се прочетат и днес - изписани  са върху пиедестала. Фигурата на Абат Луиджи е до базиликата „Сант Андрея де ла Вале“.

„Най-младата“ статуя е на

Фачино

Създадена през 1580 г. от Якобо дел Конте, днес я откриваме на Виа Лата. Тя е доста повредена, защото римляните протестирали чрез хвърляне на камъни по нея, за да принудят градските власти да поправят старите акведукти.

Днес единствено Паскуино продължава вековната традиция. В Рим все още могат да се чуят недоволни гласове, че Марфорио е "затворен" в Капитолийските музеи, а Госпожа Лукреция "се радва" на постоянното внимание на полицейските патрули на площад "Венеция". Колкото до Павиана, Фачино и Абат Луиджи, те открай време имат славата на лаконични песимисти.