Какво следва след оставката на Борисов
Ако парламентарните избори бяха днес, разликата между водещите партии е минимална

Изборът на 5-ия президент на Република България Румен Радев рязко промени политическата картина
в страната. Премиерът Бойко Борисов още преди първи тур обеща, че при
евентуална победа на кандидата, подкрепен от БСП ще подаде оставката на
правителството и вчера потвърди това.
Тъй като в последните три месеца на мандата си президентът е с ограничени правомощия, той няма право да разпуска Народното събрание и да насрочва дата за нови парламентарни избори.
След оставката на ГЕРБ обаче предстоят предсрочни парламентарни избори. Вариантите са два – 20 дни след назначаване на служебен кабинет се насрочва дата за избори или след встъпване на длъжност на новия президент след 20 януари се насрочват предсрочни избори.
Ако Бойко Борисов подаде оставката на ГЕРБ следва президентът Росен Плевнелиев да връчи мандата за съставяне на правителство в рамките на 43-ия парламент. Първоначално мандатът отива първо при ГЕРБ, след което при БСП, а при неуспех президентът има право да го даде на друга партия.
Държавният глава все пак е задължително да сформира служебно правителство, което до управлява страната с действащ парламент. Имам и силите, и опита, и знанието да сформирам служебен кабинет, ако се стигне до оставката на сегашния, това заяви Росен Плевнелиев в отговор на журналистически въпрос. Ако това се случи, Плевнелиев ще бъде първият българки президент, в чийто мандат са сформирани три служебни кабинета.
Ако парламентарните избори бяха днес борбата за първото място щеше да е между ГЕРБ и БСП. По данни на "Галъп" за ГЕРБ биха гласували 31.1% от българите, а за БСП 28.9%, трети остават Патриотичния фронт с 6.8%,а изборът "Не подкрепям никого" остава на 4-то място с над 6% вот.