„Касапинът от Техеран“: Кой беше Ебрахим Раиси?

Иранският президент Ебрахим Раиси и външният му министър Хосейн Амирабдоллахиан са загинали при катастрофата с хеликоптер, а спасителните екипи са открили отломките в иранската провинция Източен Азербайджан, съобщи ирански официален представител пред Reuters.

Президентът Раиси, външният министър и всички пътници в хеликоптера са загинали при катастрофата", е заявил неназованият високопоставен ирански представител пред агенцията.

Иранската информационна агенция Mehr потвърди смъртните случаи, като съобщи, че

всички пътници от хеликоптера, превозващ иранския президент и външния министър, са загинали мъченически".

По-рано беше съобщено, че хеликоптерът е напълно изгорял при катастрофата в неделя. Държавната телевизия съобщи, че на снимки от мястото се вижда, че самолетът се е забил в планински връх, въпреки че засега няма официална информация за причината за катастрофата. Спасителните екипи се бориха с виелици и труден терен през нощта, за да достигнат до отломките в ранните часове на понеделник.

Кой беше Ебрахим Раиси?

63-годишният Ебрахим Раиси беше избран за президент през 2021 г. С дълбоките си връзки в съдебната система и религиозния елит, Раиси е определян като праволинеен и религиозно консервативен политик. От встъпването си в длъжност той нареди затягане на законите за морала, ръководи кървавото потушаване на антиправителствените протести и оказа силен натиск в ядрените преговори със световните сили.

Ранни години

Ебрахим Раиси е роден на 14 декември 1960 г. в семейство на духовници в района Ноган на Машхад. Баща му умира, когато той е на 5 години. Раиси започва да учи теология и ислямска юриспруденция в прочутата религиозна семинария Кум на 15-годишна възраст и продължава да трупа знания при няколко от мюсюлманските учени от онова време. В началото на 20-те си години той е назначен за прокурор в няколко града, докато не отива в столицата Техеран, за да работи като заместник-прокурор. През 1983 г. той се жени за Джамиле Аламолхода, дъщерята на Ахмад Аламолхода - петъчният молитвен имам на Машхад. Те имат две дъщери, пише Al Jazeera.

В продължение на пет месеца през 1988 г. той е част от комисия, наблюдаваща поредица от екзекуции на политически затворници - минало, което го прави непопулярен сред иранската опозиция, води до налагането на санкции от страна на Съединените щати и му носи прозвището  "Касапинът от Техеран". През 1989 г., когато аятолах Али Хаменей става върховен лидер, Раиси е назначен за главен прокурор на иранската столица. Той остава на поста до 1994 г., когато оглавява Държавния инспекторат. Това е друг висш съдебен пост, който Раиси заема в продължение на 10 години.

През следващите години Раиси продължава да се издига в йерархията. Влиятелният ръководител на съдебната власт в Иран Махмуд Хашеми Шахруди назначава Раиси за свой заместник през 2004 г.  Раиси сава и председател на Astan Quds Razavi - най-голямата религиозна благотворителна организация в Машхад, на 7 март 2016 г., което циментира статута му в иранския елит.

Кандидат за президент

Ебрахим Раиси за първи път се кандидатира за президент през 2017 г. срещу Хасан Рухани, който се кандидатира за преизбиране и ръководи преговорите по ядрената сделка на Иран през 2015 г. Критик на сделката от 2015 г. – известна като Съвместния всеобхватен план за действие (JCPOA) – Раиси се явява по-твърдоглав от Рухани, който се смята за умерен в политическата система на Иран.

След поражението си, Раиси започва да планира следващата си президентска кампания. През юни 2021 г. той печели 62% от гласовете, но изборите са помрачени от ниска избирателна активност – 48.8% процента.

Дотогава JCPOA е в хаос, след като САЩ – при бившия президент Доналд Тръмп – едностранно се оттеглиха и наложиха отново санкции на Иран, което сериозно засегна икономиката на страната. Пандемията от COVID-19 влоши нещата, като броят на смъртните случаи надхвърли 97 000 до август 2021 г.

Ключови връзки

Раиси има силни авторитет в религиозния елит, със солидни връзки с покойния Хомейни, както и с Хаменей, който го назначи на няколко висши длъжности. Ебрахим Раиси също така успя да поддържа добри отношения с всички клонове на правителството - военни и законодателни - и с мощната теократична управляваща класа.

Той обаче ръководи Иран по време на обществения гняв заради влошаващия се стандарт на живот, отчасти поради санкциите и това, което критиците описаха като приоритизиране на сектора отбраната пред вътрешните проблеми. В края на 2022 г. протести заляха Иран в продължение на месеци, като жените сваляха или изгаряха забрадките си, и отрязваха косите си в знак на протест.

Митингите приключиха в средата на 2023 г., след като около 500 души бяха убити, когато силите за сигурност се намесиха, за да разпръснат протестите, според чуждестранни правозащитни организации. Седем души бяха екзекутирани за участието си в размириците. Мисия на ООН за установяване на факти заключи през март тази година, че Иран е извършил престъпления срещу човечеството при репресиите, включително убийства, изтезания и изнасилвания.

Нови конфронтации 

Раиси не се свени и от международна конфронтация. Ядосан от позицията на САЩ спрямо JCPOA, той обяви, че Иран засилва ядрената си програма, но че не се интересува от бомби. Съвсем наскоро Ебрахим Раиси преведе Иран през противопоставяне с Израел, докато двете страни се бориха за безмилостното нападение на Израел срещу Газа, което вече наближава осмия месец.

Иран беше открит в своето осъждане на бруталните атаки на Израел срещу палестински цивилни, както и неговите регионални съюзници в т.нар. „ос на съпротивата“ срещу Израел. В началото на април сградата на иранското консулство в Дамаск беше атакувана при удар, за който беше обвинен Израел. Убити бяха седем души, включително висш командир и неговия заместник.

В продължение на почти две седмици всяко изказване на Раиси беше обект на интензивно наблюдение, докато светът очакваше отговора на Техеран. На 15 април Иран започна добре обмислена атака, която според главния военен говорител на Израел Даниел Хагари, включва повече от 120 балистични ракети, 170 дрона и повече от 30 крилати ракети, като повечето са прихванати извън границите на Израел. Съобщава се за незначителни щети в някои райони на Израел и атаката доведе до символичен отговор.

Регионалното съперничество между Иран и Израел може да се види и в Сирия, където Израел е предприел множество атаки през годините, привидно насочени срещу иранския военен капацитет там. Иран поддържа близки отношения със Сирия от години, подкрепяйки президента Башар ал-Асад, откакто той нареди насилствен отговор на мирните протести през 2011 г., довели до 13-годишна гражданска война. С военна и тактическа подкрепа, Иран разшири влиянието си в Сирия, докато съюзената ливанска групировка Хизбула също подсили силите на Асад.

Между продължаването на установената външна политика и навигирането в нови конфронтации на вътрешния и международния пазар, Раизи се оказа противоречив президент. Въпреки това, силните му връзки на всички нива в иранския елит също, го направиха силен претендент за втори мандат и вероятно за най-високия пост в страната - този на върховен лидер.