Кои европейски държави се справят най-добре с енергийната криза?

Данъчни облекчения, намалено потребление на електроенергия и отчаяни опити за осигуряване на алтернативни източници на газ. Европа се бори с една от най-големите енергийни кризи в историята си, особено с настъпването на студените зимни дни. Нахлуването на Русия в Украйна през февруари тази година изостри проблемите с доставките и доведе до спираловидно покачване на цената на вносния природен газ.

Правителствата в цяла Европа опитаха разнообразен набор от мерки, за да защитят гражданите от най-лошите последици от растящите цени, като същевременно поддържат икономиките си на повърхността. Но работническите стачки и разрастващите се улични демонстрации в множество градове показват, че болката от кризите е истинска и твърде голяма за милиони хора.

Al Jazeera разговаря с икономически експерти, за да провери кои европейски държави се справят с кризата по-добре от други, кои методи работят и кои - не. Краткият отговор е, че Франция и Испания успяха да обуздаят най-добре инфлацията, докато Италия, Германия и Гърция, заемат челните места в дългосрочната подготовка за осигуряване на енергийните нужди. Великобритания също продължава упоритата битка с енергийната криза, но с недотам адекватни мерки.

Неравномерен риск

Русия представлява почти половината от общия внос на природен газ в Европа през 2021 г., но някои страни винаги ще бъдат по-уязвими от други. Полша, Финландия и Словакия бяха почти изцяло зависими от Русия за осигуряването на техния природен газ, поради географската им близост до нейните газопроводи. Германия - най-голямата икономика в Европа – разчита много на Русия, внасяйки половината от своя природен газ от страната през 2021 г. Огромната немска химическа индустрия, в която работят повече от 300 хил. души, използва природния газ като суровина.

След това има страни, които традиционно имат по-висок дял на природен газ в общия си енергиен микс: Италия (40%), Нидерландия (37%), Унгария (33%) и Хърватия (30%). Въпреки че тези държави зависят от Русия в различна степен, всички те станаха свидетели на рязка инфлация, тъй като цените на газа скочиха до рекордни нива. Все пак, експертите казаха, че някои страни показват правилния път в стремежа си да търсят алтернативи на руския газ.

Алтернативата LNG

Европа, като цяло, преминава към втечнен природен газ (LNG), за да намали зависимостта си от руския газ, който се доставя предимно по тръбопроводи. Между януари и септември тази година ЕС е внесъл повече LNG, отколкото е купувал за цяла година.

“В рамките на Европа Италия е проактивна в намирането на доставки на втечнен природен газ“, каза Мартие Вийфеларс, старши икономист в базираната в Нидерландия Rabo Research.

По думите му Италия е започнала да търси алтернативни доставки на газ от Азербайджан, Алжир и Египет, скоро след избухването на войната. Това, че Алжир – основен износител на газ – се намира точно от другата страна на Средиземно море, определено помага на Италия.

Някои страни, включително Испания, Франция и Италия, са с предимството, защото имат съществуващи фиксирани LNG терминали, в сравнение с други европейски страни - като Германия - които традиционно разчитат повече на тръбопроводен газ. Заедно с Обединеното кралство, тези държави имат най-висок капацитет за внос на LNG в региона”, допълни Вийфеларс.

Много държави се обръщат към плаващи терминали, чието инсталирането отнема по-малко време. Водещата роля в това отношение заема Германия, която наскоро завърши изграждането на първия от петте планирани плаващи LNG терминала. След като всички те са готови, Германия ще има един от най-големите капацитети за внос в Европа. Гърция също така планира пет плаващи LNG терминала, които биха могли да я превърнат в газов център за страните от Югоизточна Европа.

Но вносът на LNG от страни като Катар, Австралия и Съединените щати, ще отнеме поне няколко години, за да се увеличи, тъй като новите проекти се появяват онлайн.

Дотогава ще продължи да има възходящ натиск върху цените на енергията“, каза Бен Кейхил, старши сътрудник в програмата за енергийна сигурност и изменение на климата в Центъра за стратегически и международни изследвания.

През последните месеци еврозоната стана свидетел на най-рязкото покачване на инфлацията от създаването си – приблизително 70% от тази инфлация през септември се дължи на цените на енергията. Но някои страни са се справили по-добре от други, в сремежа си да защият своите граждани.

Укротяване на цените

Франция замрази цените на газа за домакинствата на нивата от октомври 2021 г. и ограничи увеличението на цената на електроенергията през 2022 г. с 4% спрямо миналогодишното. Наскоро тя обяви ограничаване на увеличението на цената на електроенергията и газа до 15% през следващата година. Без тези мерки сметките на домакинствата щяха да се удвоят. Разходите ще бъдат поети от френския обществен оператор.

Страната традиционно разчита по-малко на руски газ (7.6% от общия внос на газ), отколкото много други европейски нации, но зависи силно от ядрената енергия. Много от нейните атомни електроцентрали са в процес на ремонт, което означава, че Франция има енергиен недостиг. Но горните граници на цените на газта и електричеството й позволиха да запази инфлацията си най-ниско ниво в целия ЕС през последните 12 месеца.

След Франция, Испания се открои по отношение на облекченията за гражданите от инфлацията, чрез множество мерки за намаляване на данъците и таван на тарифата за газ, според доклад на Rabo Research от 18 ноември 2022 г.

Взеха ли урок от това други европейски страни? В края на краищата, от септември 2021 г. – когато започнаха по-малките доставки на природен газ през месеците, предшестващи войната – много от тях държаха настрана средства, за да се справят с кризата.

На Германия се падат 264 млрд. евро (281 млрд. долара) – или почти половината – от общо 600 млрд. евро (638 млрд. долара), предназначени за енергийната криза от страните от ЕС, според базирания в Брюксел мозъчен тръст Bruegel. Мерките за подпомагане на Германия представляват 7.4% от БВП на страната. Следват Литва (6.6%), Гърция (5.7%), Нидерландия (5.3%) и Хърватия (4.2%).

Но докато Франция и Испания ограничават цените и дават отстъпки за горивата, за да предотвратят високите разходи на гражданите, други – включително Германия – се съсредоточиха най-вече върху предоставянето на пряка финансова подкрепа на уязвимите групи от населението, като същевременно възприеха мерки, като намаляване на митата върху моторните масла и неочаквани данъци върху енергийните компании. В Австрия, например, домакинствата са получили еднократна отстъпка от 150 евро (158 долара) от сметките си за енергия, като най-уязвимите получават двойно повече.

Акцентът на Германия върху повишаването на доходите на домакинствата и бизнеса, по ирония на съдбата, допринесе за увеличаване на търсенето и по-високата инфлация.

За разлика от тях, Франция и Испания са предприели директни мерки за ограничаване на инфлацията, чрез контролиране на цените на електроенергията”, каза Вийфеларс.

От следващата година обаче Германия ще започне да субсидира сметките за електроенергия за потребителите, което би трябвало да намали инфлацията. И все пак, докато Франция и Испания държат цените под контрол и Германия е водеща в подкрепата си за финансиране, Обединеното кралство не прави нито едното, нито другото. Нивото на инфлация от 11.1% през октомври е най-високото от 40 години насам. И за разлика от Германия, тя е заделила ресурси, равняващи се на едва 97 млрд. евро (103 млрд. долара), за да се справи с енергийната криза – само 3.5% от нейния БВП. Великобритания отмени по-ранни планове за замразяване на цените на енергията за две години, като вместо това ограничи този период до шест месеца до март 2023 г.

Тъй като различните страни приемат различни мерки, Европа като регион е изправена пред трудни въпроси през следващите седмици, месеци и години, казаха експерти. Най-голямата сред тях: Трябва ли всеки народ да мисли първо за себе си?

Предстоят предизвикателства

Германия наскоро обяви нов пакет от 200 млрд. евро (210 млрд. долара) за справяне с растящите цени на газа, което разстрои други страни, които призовават за координиран отговор на ЕС.

Има продължаващ дебат дали ЕС трябва колективно да предприеме мерки, или това трябва да бъде на ниво държава. С напредването през зимните месеци този дебат ще се засили“, каза Филип Хаймбергер, икономист от Виенския институт за международни икономически изследвания.

Той вярва, че кризата може да предизвика промени в индустриалните политики на големите икономики.

„В страни като Германия големи части от индустриалния сектор се възползваха от ниските цени на енергията за доста дълъг период от време. Трябва да изчакаме и да видим до каква степен това води до деиндустриализация в Германия, тъй като конкурентоспособността на енергоемките сектори ще намалее“, каза той.

Като цяло растящият апетит на Европа за втечнен природен газ я превръща в основен двигател на световната търговия със синьо гориво през следващите години, което представлява повече от 60% от нетния световен ръст на вноса през 2021-2025 г., според Международната агенция по енергетика (МАЕ).

Въпреки това, европейските терминали за регазификация на втечнен природен газ – където горивото се превръща обратно в синьо гориво – „не са добре свързани в мрежа с целия континент“, предупреди Кейхил.

„Това е много фрагментирана система, защото поставя някои страни в неизгодно положение“, допълни той.

Най-лошо свързаният регион е Югоизточна Европа, която традиционно е сред най-зависимите от руската енергия.

По думите на Вийфеларс, преминаването към възобновяема енергия ще помогне, но и там Европа трябва да внимава. Европа внася от Китай 98% от доставките на редкоземни елементи, необходими за производството на електрически превозни средства, батерии и постоянни магнити за генератори на електричество.

Знаем, че Китай притежава много редкоземни елементи и суровини, които може да са ни необходими за нашия енергиен преход. Но доколкото можем, ще трябва да диверсифицираме портфолиото възможно най-много, за да не се правим зависими от една държава“, заключи Вийфеларс.

Според него това е грешка, която Европа не може да си позволи да повтори.