Кои са общините в България с най-ниска и най-висока безработица

През 2021 г. средната безработица в страната намалява до 5.5% от 7.4% през предишната година, което на практика представлява връщане към предпандемичните нива – през 2019 г. коефициентът беше равен на 5.6%. Това показват данните на Агенцията по заетостта, базирани на официално регистрираните в бюрата по труда безработни лица.

Възстановяването обхваща цялата страна, като в едва 23 от 265 общини (или 9%) се наблюдава увеличение на безработицата или запазване на същото ниво в през 2021 г. Нещо повече, влошаването в тези общини е скромно на фона на възстановяването при останалите – докато във въпросните двадесет общини безработните са се увеличили средно с 0.9 пр. п., в останалите 242 те са намалели с цели 2.6 пр. п.

Както и през последните няколко години, най-ниска е безработицата в Столицата – 2%, на фона на 3.3% през 2020 г. и 1.8% през 2019г. Второто място заема индустриалният център Сопот с 2,8%, следван от областните градове Пловдив (2.8%), Стара Загора (2.9%), Ямбол (3%), Варна (3%) и Русе (3.2%). В дъното на класацията за пореден път се нарежда община Ружинци с коефициент на безработица 52.6%.

Ако разгледаме общата карта на безработицата, виждаме че тя е най-висока в периферията и пограничните райони. Същевременно най-малко са безработните в индустриалните центрове, както и в големите градове и съседните им тясно интегрирани региони.

| Интерактивна карта |

Не по същия начин изглеждат нещата в дългосрочен план. Разглеждайки картата за изменението на безработицата от 2017 до 2021 година, виждаме, че най-голямо подобрение има именно в Северозапада. Това е нормално, предвид че догонването обикновено е по-лесно за най-изостаналите общини, но регионът все още има дълъг път преди да достигне нива на безработица близки до средните за страната. Общините, в които безработните са намалели най-много са Угърчин (-17.2 пр. п.), Николаево (-16.9) и Върбица (-16.1), като и при трите подобрението не се случило по типичния модел, при който голяма местна инвестиция разкрива голям брой работни места. Най-голям ръст за петте години се наблюдава във варненската община Бяла (5.4 пр. п. повече безработни), Макреш (3.7 пр. пр.) и Гоце Делчев (3.6 пр. п.).

| Интерактивна карта |

На регионално ниво дългосрочната тенденция за безработицата изглежда благоприятна, като при едва 31 общини тя се е увеличила. На местата, където има увеличение, то е по-скромно (1.1 пр. п. средно) от спада в местата, в които безработните са намалели (-4.4 пр. п.). Черноморието се откроява като регион с много нисък спад или дори растеж на безработицата, като това може да се обясни с пандемията, която прекъсна и дори обърна тенденцията на намаляване на безработните в крайморските типично туристически общини.

*Авторът Теодор Недев е стажант в ИПИ

Източник: Институт за пазарна икономика