Кой върти кръговата икономика край Велико Търново

Дървообработващата индустрия е огледало, в което може да видим предубежденията на обществото по отношение на горите и дървесината, но и недообмислената политика на държавата към този ценен ресурс. Изградили сме си представа, че най-добрата гора е девствената гора, в която не стъпва човешки крак. Витае представата, че добивът на дървесина у нас е свързан с поголовна и безогледна сеч.

Чуем ли да се спомене думата дървообработваща промишленост, си представяме обръснати до голо гори. Същевременно приемаме за нормално една част от населението да се отоплява на дърва и ни е все едно какво се изгаря в печките, освен ако в околността не стане непоносимо за дишане. Нехаем, че всеки дървесен отпадък от бита и индустрията може да намери ценно приложение в нови изделия, вместо да бъде заринат в земята или да излезе през комина. Ще разкажем за една компания, чиято работа е в пряк сблъсък с всички тези нагласи – „Кроношпан“.

По света и у нас

Водещ производител на порести материали от дървесина за мебели и подови настилки с 39 завода в цяла Европа, а също в САЩ и Китай, като фокусът е основно европейски. Това е част от видимия размах на „Кроношпан“. Компанията открива своя първи завод в България през 1997 г. на мястото на стар дървопреработващ завод край Бургас. Другият завод е във Велико Търново и е започнал работа през 2006 г. В София компанията разполага с логистична база, създаден е и дизайн център.

Екоподход

Правилното използване и доброто опериране със суровините е важен момент за великотърновската компания, която се стреми да рециклира дървесни отпадъци, влагайки ги в продукт с висока добавена стойност и дълъг жизнен цикъл. Дървесината е възобновяем, но ограничен ресурс, затова компанията полага усилия максимално ефективно да използва суровината. Където е възможно, фосилните горива са заменени с друг енергиен носител, токът е от възобновяеми източници. Направени са големи инвестиции в логистика, камиони, жп транспорт и пристанищни терминали. Електрокари са заменили мотокарите.

Щадящи технологии

Компанията изгражда депа за дървесни отпадъци из цялата страна, после рециклира събраното. Около 70% от продукцията на завода се изнася. През 2016 г. започва голямата инвестиция в размер на 600 млн. евро за технологичното модернизиране на предприятието и за нови линии на производство, като до края на годината ще бъдат инвестирани още 5 млн. евро. „Заводът във Велико Търново използва щадящи технологии. Стремежът е въздействието върху околната среда да е минимално. Тук на практика се вижда как работи кръговата икономика по напълно безотпаден начин - ако дървесните отпадъци не са подходящи за самото производство, отиват за енергийното оползотворяване“, разказва Петър Дишков, мениджър „Снабдяване с дървесина“ в „Кроношпан“.

Ценният отпадък

Масивната дървесина е най-качествената, но е в ограничени количества, и затова се прибягва към други нестандартни материали от жизнения цикъл на гората. Предприятието работи с дървесни отпадъци от бита под формата на стари мебели и опаковки, ползва остатъчна дървесина от други производства – стърготини, трески и изрезки. Добро приложение намира и технологичната дървесина, която остава от санитарната сеч при устойчивото управление на горите. Работата с дървесните отпадъци е свързана с много работа и огромни разходи. Компанията има над 130 големи метални контейнери, за да може дървесината да стигне на правилното място и да бъде рециклирана. До началото на октомври 2023 г. са събрани и оползотворени над 25 хил. т. дървесни отпадъци, а през цялата предходна година количеството е общо 24 хил. т.

От полза за общините

Законът за управление на отпадъците повелява да има места, където гражданите безвъзмездно да оставят свои отпадъци с по-големи габарити. Вместо общината да плаща по 250 лв. за тон, за да се освободи от тях, „Кроношпан“ предлага без разходи от страна на общините да ги оползотворява. Компанията разполага с подходящи контейнери и камиони, с които после да ги извози до завода. Всяка година уведомяват общините за своето желание да си партнират. Засега само 40 общини са откликнали, но столицата не е сред тях.  Рециклирането на дървесината е важно, тъй като вместо да се унищожи, ресурсът се използва. Така отпадъкът се превръща в нов продукт и по този начин се спасяват и живи дървета. Около 15% от суровината, използвана от „Кроношпан“, е от дървесни отпадъци, като от бита е едва 5%. Капацитетът е доста по-голям, той може да се достигне, ако общините и хората съдействат активно за това.

Срещата с „Кроношпан“ е потвърждение, че само технологиите за рециклиране не са достатъчни. Нужно е разбиране и съдействие от държавата, общините и всички, които генерират съответния отпадък.

За по-умелото управление на дървесината

• По данни на Евростат в България годишно се депонират между 500 хил. и 1 млн. т. дървесни отпадъци. Това е огромен обществен ресурс. Дървесните отпадъци не са добре обхванати от системите за оползотворяване, макар да имаме законодателство, което да дава разпоредби, свързани с доброто управление на отпадъците, информира Петър Дишков. В момента България депонира над 60% от своите отпадъци, а до 2035 г. ще може да се депонират едва 10%.
• Дървообработващите предприятия, в това число и на „Кроношпан“, срещат голямо неразбиране от страна на обществото към въпроса за управлението на горите, дърводобива, оползотворяването на дървесината. Компаниите от този сектор са против горенето на качествена дървесина, която може да се използва по много по-добър начин. Настояват държавата да преосмисли своята политика и за огрев да не се дават качествени дърва.
• Статистиката сочи, че 59% от добитата дървесина се изгаря. Тя трябва да се предлага от нейния собственик така, че да стигне до правилния краен клиент – дървопреработващи компании, местно население, бизнес. В Турция например дърво с диаметър над 10 см не може да отива за изгаряне.

Текстът е част от бр. 117 на сп. „Икономика“. Публикува се в Economic.bg по силата на партньорско споразумение между двете медии. Темите и мненията са подбрани от екипа на списанието и не съвпадат непременно с редакционната политика на Economic.bg.