Министърът на финансите Теменужка Петкова разговаря с представители на работодателските организации преди старта на заседанието на Националния съвет за тристранно сътрудничество.
Миналата седмица Министерството на финансите (МФ) представи преправения държавен проектобюджет на България за 2026 г. Една съществена разлика спрямо предходния, вече изтеглен от Народното събрание вариант, е отпадането на увеличението на осигуровките (поне за 2026 г.) и на данък „Дивидент“, както и премахването на задължението за използване на определен софтуер за управление на продажбите (СУПТО) от търговците. Тези мерки обаче бяха сред основните, на които МФ разчиташе, за да събере повече приходи в хазната в следващите години, борейки се със сивата икономика. Отвъд тях, бюджетът, до голяма степен, си остава същият, но с малки ревизии в числата.
Economic.bg направи справка кои са новите приходни мерки за борба със сенчестата икономика, на които финансовото министерство ще разчита догодина, за да може да продължи да изпълнява правилото за дефицит до 3% от прогнозирания размер на икономиката.
От таблицата става ясно, че основно приходно перо отново са мерките, свързани със затягането на фискалния контрол. Неговата цел е „предотвратяване укриването на данъци и на данъчни измами при движението (превоза) на стоки с висок фискален риск на територията на България“, обясняват от Националната агенция за приходите (НАП) в своя сайт.
Най-много пари се очаква от разширяването на списъка на стоките с висок фискален риск (878 млн. евро), от мобилното приложение за следене на тировете, превозващи тези стоки (550 млн. евро) и от увеличението на максималния осигурителен доход (230 млн. евро). За сравнение, в предходния вариант на бюджета тази последователност бе същата с разликата, че на трето място бе заложено увеличението на осигуровките с 2 пункта от 2026 г. То трябваше да донесе 601 млн. евро.
Напомняме, че в Бюджет 2025 кабинетът на премиера Росен Желязков веднъж вече разшири списъка с рисковите за фиска стоки, като добави към него торовете, строителните материали и леките автомобили. В категорията на стоки с фискален риск влизат бързооборотни стоки, които често се използват за данъчни измами. Това включва още течни горива, мляко, месо, плодове и зеленчуци.
Прави впечатление, че освен козметични ревизии в числата поради увеличени или намалени суми (като например заложеното по-ниско увеличение на максималния осигурителен доход, което ще донесе по-малко приходи от осигуровки през 2026 г.), ведомството на финансовия министър Теменужка Петкова реално не предлага някаква заместващи мерки, с които да си покрие разходите.
Ако се сметнат и мерките със знак минус – като намалелите постъпления от данък върху доходите заради увеличения МОД – крайният ефект от таблицата е малко над 2 млрд. евро. За сравнение, предишната таблица беше с ефект от 1.3 млрд. евро. Това означава, че премахването на увеличението на данъчно-осигурителната тежест е „изяло“ над 1 млрд. евро очаквани постъпления.
Симона Гоцова 
