Финансовите инструменти са добра алтернатива на безвъзмездното еврофинансиране

Светослава Георгиева става изпълнителен директор на Фонда на фондовете (ФнФ) през юли 2017 г. Тя има богат международен опит в сферата на финансите както и на Европейските институции. Занимавала се е с инвестиционно банкиране и дялово инвестиране в Лондон, след което през последните пет години работи в Европейската комисия в Брюксел.

С нея разговаряхме защо финансовите инструменти са по-добър начин за предоставяне на европейско финансиране, отколкото грантовете, какви проекти и как финансира ФнФ, както и какво ново подготвя за насърчаване на предприемачеството и подобряване на градската среда в България.

- Здравейте, г-жо Георгиева, да започнем с това какво е Фонд на фондовете, каква е целта му и по каква причина ще става все по-важен в бъдеще?

- Фондът на фондовете (ФнФ) съществува от три години в България. Той е уникална по рода си структура, която почти няма аналог в Европейския съюз. Целта за създаването му е да бъде изграден капацитет за структурирането и управлението на финансови инструменти, финансирани със средства по оперативните програми. Самите програми от своя страна се финансират от Европейските структурни и инвестиционни фондове, както и от националния бюджет.

Разбира се, не без значение е фактът, че заедно с частното съфинансиране финансовите инструменти добавят много от експертизата на частния сектор в определените области, в които се използват. Със своя опит допринасят и самите финансови посредници, които боравят с тези инструменти – банки, фонд мениджъри, инвестиционни фондове и др.

- Доколкото разбирам, Фонд на фондовете е създаден за едно по-дисциплинирано използване на европейските средства, да се мотивират компаниите да постигат успехи и постепенно да върнат средствата, които са получили. Такава ли е наистина целта и по инициатива на Европейския съюз ли е създаден Фондът?

- Целта на финансовите инструменти е да мотивират фирмите и проектите, които получават тези средства, да налагат финансова дисциплина, за да могат да ги възвръщат. В този смисъл инструментите са наистина дисциплиниращи за своите получатели. И за следващия програмен период се очаква финансовите инструменти да стават все по-често срещани в разпределянето на европейския бюджет.

Инициативата за създаването на Фонд на фондовете е чисто българска – на правителството. Фондът е създаден с постановление на Министерския съвет. Няма много такива структури в Европа – има подобни в Словакия и прибалтийските държави. В предишния програмен период средствата са били управлявани чрез Европейския инвестиционен фонд и Европейската инвестиционна банка в Люксембург. Решението да се развие такъв капацитет в България е стратегическо и резултатът е налице, тъй като страната ни е една от държавите, които успяват в много голяма степен да се възползват от финансовите инструменти.

- В средата на октомври присъствахте на пресконференция с евродепутата Андрей Новаков, на която и двамата обяснихте, че в бъдещия многогодишен бюджет на ЕС все повече ще се цели възвръщаемост на средствата чрез финансиране на проекти, за които шансът за успеваемост в бъдеще е възможно най-висок. Конкретно Новаков посочи като пример, че вече няма да има проекти за построяване на стадиони в градове и села с по 300 човека население. В този контекст очаквате ли да се повиши важността на ФнФ след 2021 г.?

- Като цяло точно такава е тенденцията – да се повишава значимостта на финансовите инструменти и те да стават все по-важна част от палитрата от възможности за финансиране с европейски средства. В момента преговорите между Европейската комисия (ЕК) и държавните членки напредват, включително и тези между България и ЕК, така че очакваме да видим какви ще бъдат резултатите през следващата година.

Разбира се, грантовете ще продължат да играят важна роля в някои проекти, които са от особено важна социална значимост, а кредитирането с финансовите инструменти ще се насочи към това, което наричаме „жизнеспособни проекти“. Ясно е, че успеваемостта им няма как да бъде гарантирана, но идеята е тези инструменти да финансират бизнес начинания, които имат потенциала да възвръщат средства и могат да се самоиздържат.

Същевременно, говорейки за проекти, които могат да се самоиздържат, логично, би възникнал въпросът защо тогава тези проекти не се финансират на пазарен принцип от банковия сектор. Именно това е нишата, която запълват финансовите инструменти – да подкрепят проекти, които имат потенциала да са жизнеспособни и да се самоиздържат, но такива, които поради някаква причина нямат достъп до пазарното финансиране или пък имат нужда от финансиране, което да е на по-благоприятни условия. Примери за компании, които имат нужда от кредитиране с финансовите инструменти са микропредприятията, стартъпите, някои малки и средни предприятия.

- Споменахте стартъпите, за които има специален Фонд за ускоряване и начално финансиране (ФУНФ), разполагащ с 64.8 млн. лв. През август обявихте, че наесен трябва да стартира отново процедурата за избор на фонд мениджър, който да управлява ресурс от 35.7 млн. лв. по този фонд. Причината беше, че само едно компания подаде кандидатура да е фонд мениджър. На какъв етап е рестартирането на процедурата за избор на финансов посредник?

- ФУНФ е един от четирите инструмента за дялово и капиталово инвестиране, с които разполагаме. Започнахме именно с него, защото той подкрепя стартъпи и бизнес начинания в много ранен етап на тяхното развитие. Инвестициите от този фонд са в размер между 25 и 200 хил. евро и са предвидени за самото начало на едно бизнес начинание, когато група ентусиасти искат да развиват своята бизнес идея. До 1 млн. лв. пък ще получават стартиращите предприятия, които са малко по-напреднали в бизнес концепцията си.

През август финализирахме процедурата за подбор на фонд мениджъри, в резултат на което избрахме двама, които съответно ще управляват два фонда за ускоряване и начално развитие, предоставящи инвестиции от 25 хил. до 1 млн. евро. Двата фонда са в сериозна подготовка за подписване на оперативни споразумения. В момента създават структурите си, преминават необходимите регистрации в компетентните регулаторни органи. Очакваме подписването да се случи  през декември.

Що се отнася до финансовия посредник за третия Фонд за ускоряване и начално финансиране, изборът там също ще започне до края на годината. В момента активно работим по организирането и стартирането на нова процедура за избор на фонд мениджъри.

- С Министерството на труда и социалната политика (МТСП) съвместно работите за финансиране на проекти чрез финансовия инструмент „Микрокредитиране със споделен риск”. При този инструмент кое е различното от ФУНФ?

- Това действително са два различни инструмента. Тези, за които говорих досега, са инструменти за дялово и капиталово инвестиране – тоест инвестират се средства в капитала на новосъздаващо се или вече съществуващо дружество в замяна на собственост в него. При този тип инвестиции, освен самото финансиране, много важно е менторството и стратегическата помощ, която фонд мениджърите предоставят на компаниите.

Инструментът по Оперативна програма „Развитие на човешките ресурси“ с МТСП е за микрокредитиране. Тоест чрез тази програма се предоставят кредити между 2.5 и 25 хил. евро, но това са кредити за микро и стартиращи компании, компании с до 2-3-годишна история, които по принцип нямат достъп до банковия пазар, тъй като нямат банкова история. Средствата по програмата със социалното министерство предоставят възможност на такива компании, да имат достъп и до кредити. Целта на тези малки кредити е инвестиционна, могат да бъдат и оборотни средства, те са насочени и към хора от уязвими групи – безработни от над половин година, млади хора до 29 години, както и хора с увреждания.

Ресурсите са вече налични на пазара. Миналата година ние приключихме процедурата за подбор на фонд мениджъри и подписахме споразумения с „Микрофонд“ и „Сискредит“. И двата посредника работят активно на пазара и предоставят средствата, от които могат да се възползват малки частни компании или самонаети лица. До този момент имаме отпуснати 57 кредита на обща стойност 878 хил. лв.

През септември тази година стартирахме още една процедура за подбор на финансови посредници за „Микрокредитиране със споделен риск”, а в средата на октомври получихме заявление от четирима кандидати, които искат да управляват тези средства. Те са в размер на малко над 26 млн. лв. Процедурата е в ход, в момента разглеждаме, заявления и предстои да получим първоначални оферти от тях.

- На 20 септември бяха подписани споразумения с финансови посредници за Фонда за градско развитие (ФГР), като така ще се осигурят общо около 600 млн. лв. за развитие на градската среда в България. От индикативната програма знаем, че парите ще се използват за подобряване на енергийната ефективност, градската среда и културните паметници. Какво по-конкретно ще бъде финансирано – например саниране на общински сгради, облагородяване на паркове, изграждане на водопроводи и канализация?

- Ние управляваме средства на обща стойност 1.2 млрд. лв., от които 45% са насочени към малки и средни предприятия, включително микрокредитиране и дялови инструменти. Останалите 55% са по-скоро за инфраструктурни проекти. Фондът за градско развитие е насочен именно към такива проекти – развиващи градската среда. Те могат да бъдат в различни области – градски транспорт, зони с потенциал за икономическо развитие, спортна и културна инфраструктура. Ресурсът също така покрива енергийна ефективност на еднофамилни жилищни сгради, както и студентски общежития.

Новост в този програмен период, е че парите вече се отпускат и за проекти в областта на туризма и културното наследство. Това могат да бъдат обекти както от национално, така и от световно, културно значение. Конкретно става въпрос за реставрация, консервация, дребномащабни инвестиции в рамките на културни обекти. Крайните получатели по тези проекти са както юридически лица, така и частни и публични проекти – общини и общински дружества. Могат да се възползват и физически лица, що се отнася до подобряването на енергийната ефективност.

Инструментът е на стойност 353 млн. лв., но благодарение на начина на структурирането му и процедурата, която приключихме, ще бъде осигурено и допълнително частно съфинансиране, така че средствата, които ще достигнат до крайните получатели ще възлизат на почти 600 млн. лв.

- Вече споменахте, че финансовите посредници намират и избират проектите, които да бъдат финансирани. ФнФ как точно контролира посредниците, по какви критерии те избират коя фирма или проект да получи средства?

- След като изберем посредниците, нашата роля става контролираща и проследяваща изпълнението на финансовите инструменти. Подборът на самите проекти се извършва изцяло от финансовите посредници, като именно затова за нас е много важен процеса на подбора им, тъй като в него ние оценяваме тяхната способност да избират жизнеспособни проекти, да ги анализират. Също така правим анализ на тяхната контролна среда, опитът им с дадения финансов инструмент и с целевата група от крайни получатели. Тоест още на ниво подбор ние залагаме в процедурите изисквания към финансовите посредници, насочени най-вече към техния опит.

Вече след възлагането на ресурса и в хода на изпълнението му ние извършваме мониторинг – проследяваме изпълнението. Имаме екипи, които наблюдават всеки от посредниците и също така правим проверки на място – както на самите посредници, така и на случайно подбрани от нас проекти на крайни получатели. Проверяваме дали инвестициите са допустими по въпросната оперативна програма, дали влизат в обхвата на инструментите, както и дали проектите са изпълнени по правилния начин.

- Знаем, че ако в България бъде установен проблем с даден проект, който получава грантово финансиране не от ФнФ, а директно по програма на ЕС, то Брюксел спира парите до изчистването на проблемите. ФнФ предвидил ли е някакви подобни наказателни мерки, ако някоя от проверките ви установи нередности?

Разбира се. В нашите споразумения с посредниците има разписани клаузи при неизпълнение и те са много важен елемент. Има редица параметри и цели свързани както със задачите на оперативните програми, така и с различни финансови параметри и допустимости по проектите, които проследяваме и при системно нарушение споразуменията могат да бъдат прекратени.

Важно е да отбележим, че на етап „структуриране“ в самите финансови инструменти вграждаме редица европейски регламенти и изисквания, които след това прехвърляме като задължение на финансовите посредници.

- Тъй като някои от проектите ще бъдат изпълнявани до 20 години напред във времето, какви механизми са предвидени да действат толкова дълго в бъдещето?

- Освен правилата, които току-що обясних, много важен елемент е синхронизирането на интересите – на самите фонд мениджъри и на публичния ресурс. Именно там е ролята на частното съфинансиране. Тоест при инвестирането финансовите посредници добавят от собствените си средства и освен него привличат частно съфинансиране.

Финансовите инструменти са структурирани по такъв начин, че създават необходимите предпоставки вложените средства да бъдат възвръщани. Посредниците подбират проектите по такъв начин, че те да бъдат жизнеспособни и да имат възможност да възвръщат ресурсите. Причината е, че самите посредници стават инвеститори в проекта. Самото комбиниране на публичния с частния ресурс и с този на самите посредници осигурява синхронизирането на интересите. Именно това е и едно от предимствата на финансовите инструменти.

- При представянето на финансовите посредници по ФГР беше обявено, че броят на общините, от които компании и проекти ще имат право на финансиране, е увеличен от 7 на 39. В индикативната техническа спецификация на ФГР е записано, че са избрани 39 от градовете с най-голям потенциал за разрастване според Националната концепция за пространствено развитие 2013-2025 г. По какъв критерий бяха избрани точно 39 града, а не можаха да се включат и други градове от списъка?

- Броят на общините се определя на етап „програмиране“ – при оформянето и разписването на оперативната програма, така че този брой е резултат от преговори и с ЕК. Постижение за държавата ни е фактът, че България е успяла да договори такова увеличение на броя общини, които да попадат в обхвата на инструмента.

Докато с предходната инициатива JESSICA през 2007-2013 г., която е и първата такава за градско развитие в България и в Европа, в обхвата са попадали само 7 общини, то сега бройката е 39. В допълнение с новите ФГР могат да се финансират и проекти за туризъм и културно наследство на територията на цялата страна, тоест тези проекти могат да са извън 39-те общини. Освен това, важно е да се отбележи, че ресурсът е 5 пъти повече, а избраните посредници добавят още 40% частно съфинансиране.

- На 4 октомври беше подписано споразумение между ФнФ и Европейската банка за възстановяване и развитие (ЕБВР) за осигуряването на общо 230 млн. евро за 16 консолидирани ВиК оператора в страната. Имате ли данни за протичащи в момента консолидации на други ВиК дружества и ако те бъдат финализирани скоро, кога ще могат също могат да получат финансиране?

- Нашето споразумение с ЕБВР е знаково. То цели да комбинира публични средства и частно съфинансиране от банката, като по този начин ще бъде подобрена инфраструктурата във водния сектор и качеството на живот в България. Много сме щастливи, че успяхме да договорим и подпишем това споразумение. То е първото по рода си споразумение в Европа за подкрепа и финансиране в такъв мащаб на развитието на водната инфраструктура чрез финансови инструменти със средства от Европейските структурни и инвестиционни фондове.

Финансовият инструмент, който договорихме с ЕБВР, е на стойност 115 млн. евро. Към тях ще бъдат добавени още толкова средства от банката. Инструментът за развитие на водния сектор е част от средства, които са предоставени по Оперативна програма „Околна среда“. Интересното тук е, че финансирането ще става комбинирано - чрез грантове, които ще са осигурени от оперативната програма от Министерство на околната среда и водите и от финансовия инструмент, структуриран от ФнФ и изпълняван съвместно с ЕБВР. Около 80-90% от инвестициите ще са от грантове, а останалата част ще е или собствено съфинансиране, или от финансовия инструмент, който ние структурирахме. Тоест това е част от едно цялостно усилие да се обнови инфраструктурата на ВиК-та в България, да се подпомогне постигането на съответствие със законодателството на ЕС в сферата на околната среда, както и да се подкрепят проекти и планове за намаляване загубите на водите.

Тъй като средствата се предоставят по Оперативна програма „Околна среда“ (ОПОС), с тях могат да бъдат финансирани единствено вече консолидирани на регионално ниво ВиК дружества. Към днешна дата има 16 такива оператори и те могат да кандидатстват за финансиране. Доколкото ние сме запознати процес по консолидация тече и в други региони на България. В момента, в който компаниите приключат процеса по консолидиране, те стават подходящи за финансиране по условията на оперативната програма. По този начин ОПОС мотивира дружествата да предприемат стъпки за реорганизирането си така, че да бъдат по-ефективни.

- ФнФ разполага ли с някакъв финансов инструмент за насърчаване на ВиК оператори, които вече са започнали някакъв процес на консолидация, дори и да не са го приключили?

- Фонд на фондовете може да насърчава единствено вече консолидирани ВиК дружества, тъй като такива са изискванията на оперативната програма.

По-скоро възможността да получат средства по Оперативна програма „Околна среда“ би трябвало сама по себе си да насърчава дружествата да се консолидират и да стават по-ефективни.

- Очаква ли се скоро Фонд на фондовете да обяви нови финансови инструменти за насърчаване на други икономически сектори или обществени сфери?

- До момента финансовите инструменти, по които сме приключили процедурите за подбор на фонд мениджъри и които са вече на пазара, са на стойност около 600 млн. лв., или половината от ресурса, който ние управляваме. Предстои да стартираме инструментите за другата половина от средствата, като в момента активно работим по няколко процедури.

Освен процедурата по „Микрокредитиране със споделен риск” с МТСП, в момента тече процес за подбор на финансови посредници за Фонд за рисков капитал. Това отново е дялов инструмент, който финансира стартиращи компании в по-напреднал етап, вече набрали скорост и търсещи реализация. Инвестициите ще са в размер на между 1.5 и 3.5 млн. евро. Имаме останали двама от четирима участника в процедурата по избор на фонд мениджъри и в момента текат преговори с тях, като очакваме подборът да приключи до края на тази или началото на следващата година.

През идните месеци предстои да стартираме процедура за подбор на фонд мениджъри за Фонд за тeхнологичeн трансфeр, който ще цели да подкрепя развитието на научни идеи, родени в лабораторна среда и превръщането им в успешни бизнес начинания.

По Фонд Мецанин/Растеж тече друга процедура, по която на 23 октомври получихме заявления от четирима кандидати за финансови посредници. Те кандидатстват за управлението на  38.5 млн. евро, към които ще трябва да добавят 30% частно съфинансиране. Това е много интересно финансиране, което за момента не е налично на пазара в България.

- Фонд Мецанин/Растеж към коя основна сфера ще е насочен – към градско развитие или насърчаване на стартъпите?

- Този фонд е дялов инструмент, който ще финансира малки и средни предприятия. Насочен е към фирми, които имат дейност и са достатъчно зрели, но търсят възможност за развитие и растеж. Той е алтернатива на банковото финансиране. Докато при „Микрокредитиране със споделен риск” говорихме за финансиране на фирми с 2-3-годишна история, които нямат достъп до банково кредитиране, при Фонд „Мецанин“ ще бъдат насърчавани зрели компании, на които обаче им трябва подкрепа да направят нова голяма стъпка, като например излизане на международния пазар.