„Кръгова мода“ – бизнес моделът, който ще спаси света от замърсяване

Модната индустрия и „бързата“ мода оказват огромен негативен отпечатък върху околната среда. Дрехи, обувки и домакински текстил са отговорни за замърсяване на водите, емисии на парникови газове и купища отпадъци. Браншът е отговорен за 10% от световните въглеродни емисии. Бизнес моделът, който може да е ключът към разрешаването на проблема е т. нар. „кръгова мода“. Тя създава продукти с висока дълготрайност, ресурсна ефективност, нетоксичност, биоразградимост и рециклируемост.

Какво наложи търсенето на този модел? Отговорът е: „бързата мода“, която предлага продукция на много ниски цени. Това доведе до голямо увеличение на количеството произведени и изхвърлени дрехи. Боядисването на платовете и крайната обработка в текстилното производство са причина за около 20% от замърсяването на прясната вода в световен мащаб.

Според доклад на Европейския парламент (ЕП) прането на синтетични дрехи представлява 35% от освободените в околната среда първични пластмасови микрочастици. Например, едно зареждане на пералня с дрехи от полиестер може да освободи 700 хил. пластмасови микровлакна, които могат да попаднат в хранителната верига.

Модата е една голяма красота, която всъщност прикрива голямо замърсяване. Няма как да се спре изцяло замърсяването от дрехите, но поне трябва да се търсят начини да се намали. Ние живеем в индустриално общество, но разумното поведение на потребителите е от значение за решаване на проблема. Не е толкова лошо да си разровим гардеробите и да не казваме всеки ден „няма какво да облека“. Хубаво е, ако хората започнат да претворяват дрехите си“, каза в интервю за bTV дизайнерката Невена Николова.

Тя обясни, че когато потребителите купуват онлайн евтини дрехи или ги връщат обратно в сайтовете, също се нанасят вреди на природата. „Парадоксално е, но всъщност колкото по-евтина е една дреха, толкова повече обикаля света, за да бъде доставена. Потреблението трябва да е на локално ниво, за да се избегне отделянето на вредни емисии при транспортирането“, разясни Николова.

Начинът, по който потребителите се освобождават от нежелани дрехи, също е от значение за околната среда. Вместо да се даряват, те биват изхвърляни. От 1996 г. насам количеството дрехи, закупени в Европейския съюз (ЕС) на човек, се е увеличило с 40%. Резкият спад на цените е намалил жизнения цикъл на дрехите.  Всяка година европейците употребяват почти 26 кг. и изхвърлят около 11 кг. текстил. Използваните дрехи могат да бъдат изнасяни извън ЕС, но в повечето случаи (87%) се изгарят или депонират. В световен мащаб по-малко от 1% от дрехите се рециклират като облекло, отчасти поради неподходящи технологии.

През февруари тази година ЕП одобри позицията си по новия план за кръговата икономика.

Европа преживява безпрецедентна здравна и икономическа криза, разкриваща уязвимостта на веригите ни на доставки. Поощряването на нови, иновативни бизнес модели, ще създаде нов икономически растеж и възможности за работа, необходими за възстановяването на Европа. За да бъде успешна кръговата икономика, принципите на кръговост трябва да се прилагат на всички етапи от веригата за създаване на стойност. От проектирането до производството, по целия път до потребителя“, каза депутатът от групата „Обнови Европа“ Ян Хойтема.

Списание Horizon изследва как подходът на кръговата икономика може да трансформира света на модата, създавайки по-добри продукти и услуги за клиентите и допринасяйки за една по-вдъхновена и етична модна индустрия. Иновативни устойчиви материали, изработени от дървесни влакна все повече навлизат в производството на дрехи. Част от кръговия подход е редукцията на текстилните отпадъци до влакна за прежда. Все повече дизайнери на водещите модни марки намират стабилност в „кръговата мода“ и създават новите си колекции, следвайки безопасни и етични практики.